Актьорът Васко Мавриков е роден на 6 август 1976 г. в София. След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, работи като сценарист на „Сладко отмъщение”, водещ на „Фатално привличане”, както и репортер в предаването „Господари на ефира”, където води рубриката „Приятно ми е, Мавриков!” През 2009 г. е ководещ и комик във „Вечерното шоу на Азис”. Същата година става част от екипа на „Денят е прекрасен” по bTV. След това поема „Баркод" по ТВ7 и е продуцент на икономическата рубрика „Защо“ поNews7. За свое най-голямо постижение счита игралния филм „Корпус за бързо реагиране“ и продължението му „Корпус за бързо реагиране 2“, където е сценарист и изпълнява главната роля. Напоследък пише коментари за електронното издание Клуб Z. Ето какво сподели за здравето и битието си специално за в. „Доктор” актьорът.
- Г-н Мавриков, сблъсквали ли сте се със системата на българското здравеопазване?
- Разбира се, и то беше съвсем скоро. След лятната ваканция по-малката ми дъщеря постъпи в градината. Изследването за паразити на скоч лентата показа наличие на яйца от чревни паразити. Те се премахват много лесно с медикамент, който обаче го няма по аптеките. Говорих за това и с председателя на аптечната камара Антон Вътев. Оказа се, че фирмата, която внася препарата, сама преценява дали да направи заявка и да зареди аптеките. И така от 1 година го няма. Не го разбирам това с фармацевтичните фирми – те да си решават дали да внасят едно лекарство или не. Те са посредници. А трябва да има лекарствена политика. Говоря като кибиците пред Народния театър, но честно казано не намирам логиката на тази система.
Лекарството за паразити може да се поръча единствено от Гърция или от Германия. В крайна сметка разбрах, че може да се направи лечение с друг медикамент. Както и да е, намерих го. Беше останал в една аптека, защото навремето направили голяма поръчка, а нямало търсене. Забележете обаче какви проблеми ми навлече всичко това. В случай че си намерил медикамента, лечението продължава две седмици, през които детето не ходи на градина. Докато го намериш, минава още една седмица. След това се прави още един тест и медикаментът се взима профилактично още една седмица, докато убие яйцата на паразитите напълно. Така се събира един месец, през който това дете не може да ходи на градина, а ти трябва или да напуснеш работа, или да си вземеш неплатен отпуск, или да си наемеш детегледачка. Оказа се, че заради този медикамент, който струва 4–5 лв., си принуден да отделиш 500 лв. за детегледачка или да не ходиш на работа. При всички случаи загубите са много повече от пет лева. И това се случва само защото лекарствената политика не е добра.
Пледирам, че трябва да има електронна здравна карта, електронен регистър и превантивност. Септември е сезонът, когато тези медикаменти са най-търсени. В интернет форумите за родители много активно се говори за липсващите лекарства против чревни паразити. Тогава отиваме към някакви бабини илачи.
- И какъв илач за паразити открихте?
- Прави се от тиквени семки по бабина рецепта от старо време. Чупят се семките и се дават на детето с лъжичка мед няколко дни поред. В момента тиквените семки са само внос от Украйна и са на цена 10 лв. за килограм. А и
всяка сутрин трябва да забъркваш лекарството,
което не е твоя работа. Не е ясно и доколко е ефективен този илач.
- Вие ходите ли на профилактични прегледи?
- Винаги съм се чудел защо личният лекар забравя да стимулира пациентите да се прегледат профилактично. Ако ти не се сетиш и не си поискаш направления за тези прегледи, няма как да стане. В този маратон, в който живеем, едва ли ще ми дойде наум, че този месец трябва да си проверя кръвната захар, или да видя как ми е белият или черният дроб. А едно изследване се прави чак когато вече имаш сериозен проблем, когато започне да тече и кръв. Съдя не само по мен, а по хора, които познавам. Само при болка се отива при лекар, когато е вече много късно за профилактика. Нямаме този навик, а никой напрактика не те задължава. Само когато се налагат глоби, подсъзнателно започваш да спазваш правилата. Може би трябва да те глобяват, ако не си отишъл да си направиш годишните профилактични прегледи. Другият проблем е, че самите прегледи се правят проформа. Преди две години аз самият исках да си изследвам кръвната захар. Тогава между другото личният лекар ми каза, че трябва да ми пусне и изследване на урина, да ме прати на изследване на очите. И то само защото повдигнах въпроса.
Не съм съгласен с тази система с личните лекари. Разбирам да ми е личен лекар, ако е на разположение по всяко време да денонощието. Аз няма как да предвидя кога децата ми или аз ще се разболея. Според мен това е сбъркана система. Джипитата трупат пациенти – по 1000–1500. Те са станали като частни фирми. Личните лекари също имат добри качества, но са ги натоварили с изключително административна работа. Това е абсурдно.
- Какъв е изходът за нашата здравна система?
- Напоследък имам повече свободно време и гледам сериала „Доктор Хаус”. Там системата със здравните осигуровки е кръстосана. Там, където имат повече печалба, да речем от трансплантации, тези пари се преливат в по-непечелившите сектори на медицината. А при нас,
ако клиничната пътека се изчерпи, край, няма пари
Трябва да се прелива от една пътека в друга, да има финансов баланс. Не вярвам да няма добри мениджъри в здравеопазването, но там очевидно е друг принципът.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Да, преди 18 години лежах в „Пирогов” заради травма при конна езда. По това време пак имаше недоволства. Директорът на „Пирогов” подаде оставка, а БСП назначи свой човек за шеф. Същият този лекар ме прие по спешност. Тогава нямаше пари под масата, нямаше „дарения”. Той ме прие, спаси ми живота даже. Една вечер получих кръвоизлив. Изгубих доста кръв. Този лекар съвсем случайно беше дежурен в Урологията и веднага отреагира. Преляха ми няколко банки кръв, без някой от родителите ми да е давал кръв. Защото сега, за да ти се прелее кръв, трябва близките ти да дарят. Казват, че тогава са взимали кръв от войниците в казармата. Безспорно така беше – и аз съм давал кръв в казармата. Но сега трябва да се намери някакъв стимул за хората. Всеки втори българин има роднина, който е претърпял някаква травма и по някакъв начин е съпричастен на проблема с кръводаряването.
- Редно ли е хората постоянно да участват в дарителски кампании?
- Ние се задушихме от постоянните призиви „Пуснете SMS за трансплантация на костен мозък, за черен дроб и т.н.” Защо плащаме здравни вноски – 16 лв. на месец! После казват, че не са достатъчни да покрият нуждите. Искаха втори стълб на здравно осигуряване. Само че ние вече не вярваме. Ние знаем, че тези пари ще бъдат източени. Прави се много лесно – правителството решава, че ще подпомогне друг сектор, като прелее там парите от здравните осигуровки.
Гледам „Спешно отделение” и други докторски филми, в които лекарите наистина помагат на хората. Защо и тук да не стане така?! Най-лесно е да се вземат добре доказани практики от Запада.
- Здрав ли сте, пиете ли хапчета за нещо?
- Здрав съм и не пия хапчета. Чакам само с нетърпение южните плодове да излязат на пазара с по-добри цени. Обичам сутрин да пия фреш. Гледам да се храня здравословно. Избягвам храни с много консерванти. Купувам месо от места, където се отглеждат животните, и си зареждам фризера. За зеленчуци разчитам на приятели и познати с градини. В крайна сметка отивам и на пазара.
- Колко деца имате и как ги храните, за да растат здрави?
- Имам три дъщери, като малката е само на два месеца и е на кърма. При по-големите ми дъщери е люта битка по отношение на сладкото. Заменихме какаовите десерти с плодове, защото плодовата захар е по-полезна от рафинираната. Купил съм детски енциклопедии и там ясно пише как се получава напълняването и какво трябва да правиш, за да си здрав. Не давам чипсове на децата, само по някой път солети. Забранил съм им газирани напитки. Родителят диктува менюто на масата. Ти ако нямаш волята и разума да поднесеш на масата това, което е по-здравословно, няма кой друг да го направи. За жалост родителите сами тъпчат децата си с боклуци.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай