Диуретиците са част от лечението на хипертонията

Има повишена глюкоза на гладно  (сигнал за развитие на инсулинова резистентност), както и повишена пикочна киселина

https://zdrave.to/index.php/pitay-spetsialista/diureticite-sa-cast-ot-lecenieto-na-xipertoniyata Zdrave.to
Диуретиците са част от лечението на хипертонията

В тази статия се обсъждат някои често задавани въпроси за сърдечните болести и високото кръвно налягане, на които отговаря руският кардиолог д-р Виталий Зафираки, познат на нашите читатели от редица публикации.   

Първи въпрос. Уж всичко беше наред и изведнъж... инфаркт!?

Мой пациент, обяснява д-р Зафираки, в недоумение ме пита: „Ама как така? Преди половин година се изследвах и уж не откриха нищо лошо, а само след месец получих инфаркт. Значи лекарите не са оценили достоверно ситуацията. Направиха ми ултразвук на сърцето и холтер, и изследване с натоварване – нищо лошо не показаха. Как може такова нещо?“.

Разгледах изследванията му отпреди половин година и действително, нито едно от тях не показва някакви значими нарушения. Но те не са призвани „да предсказват” настъпването на инфаркта в близко бъдеще. Те показват състоянието в настоящия момент, а не какво би се случило.

Всъщност какво би се случило предсказва набор от рискови фактори. И се оказва, че въпросният мъж има целият този набор от рискови фактори във всичките гами и точно това се е изплъзнало от вниманието: той пуши в продължение на 33 години по кутия цигари на ден, понякога и повече; нивото на холестерола му е 4,3 ммол/л; страда от хипертония, пък и фигурата му съвсем не е спортна.

Има повишена глюкоза на гладно  (сигнал за развитие на инсулинова резистентност), както и повишена пикочна киселина.

Този набор от рискови фактори се нарича „метаболитен синдром”, без тютюнопушенето.

Ето тази комбинация създава висок риск преди всичко от исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда.

Най-честият сценарий за развитие на инфаркт на миокарда е следният: образува се неголяма атеросклеротична плака в една от трите големи артерии, кръвоснабдяващи сърцето. Тя не запушва кръвоносния съд и не създава толкова забележимо препятствие за кровотока. Но неизбежно скрито и вялопротичащо в нея възпаление и постоянният пулсиращ поток кръв създават условия, при които целостта на тази плака се нарушава и нейното съдържимо встъпва в контакт с кръвта.

А за кръвта това е сигнал да започне да се съсирва. Бързо се образува тромб, който вече запушва кръвоносния съд. А миокардът, останал без кръвоснабдяване, загива. Ето това се нарича инфаркт на миокарда. Сега вече ясно ли е защо „уж не е имало нещо лошо”, а „изведнъж... инфаркт”?

Втори въпрос. Може ли да намаля дозата на лекарствата, по-добре съм?

Пак мой пациент попита дали може да намали дозата на лекарството, тъй като вече бил по-добре и не искал да „се тъпче с химия”. Какво да му отговориш на такъв човек? Ние сме постигнали някакъв резултат с такива дози и болестта е отстъпила, но не е изчезнала напълно. Подбраните дози са достигнали целеви резултат и той съответства именно на конкретната доза лекарство.

Например с лекарството розувистат – 40 мг холестеролът е намалял от 5,0 ммол/л на 3,4 ммол/л. И ще поддържа такова ниво, ако човекът приема постоянната си доза от лекарството. Ако го намалим на 10 мг, холестеролът ще нарасне например до 2,7.

След това с помощта на престариум – 5 сме успели да нормализираме артериалното налягане средно на 130/80. И то ще запази това нормално ниво, докато човекът си взема предписаната доза. Ако я намалим обаче, тогава кръвното ще се покачи на 140/90. И така нататък. Надявам се да сте разбрали защо не бива да се намалява дозата.

И още един момент: ако някакво лекарство за подобряване прогнозата на дадено заболяване се проучва в определена доза и показва даден ефект (например понижава с 50% риска от инсулт), то намаляването на дозата ще предизвика непредсказуем ефект.

Възможно е въобще да няма полза от намалената доза. Никой не проучва как действа половин доза при лечение на 10 хиляди болни в продължение на 5 години относно риска от инсулт. Проучва се дозата, която се превръща в стандартна. Все пак съществуват редки изключения в кардиологията. Например препаратът кордарон.

Отначало се приема по малко, след това се преминава на поддържаща доза, обикновено 1 таблетка на ден. И се пие с години. Но като цяло, надявам се, сте разбрали принципа на лечение на много хронични заболявания.

Трети въпрос. Защо да пия диуретици, като нямам отоци?

Често задаван въпрос от хипертоници. Наред с другия въпрос: нужно ли е да приемам калиеви препарати, ако пия диуретик? Така че има смисъл да засегнем темата за приема на диуретици в кардиологията. И така, диуретиците като клас са на пето място сред основните групи лекарства при артериална хипертония. И смисълът от прием на диуретици не е „за обилно уриниране”, т.е., масово отделяне на течности.

Смисълът е в това, че излишъкът натрий в кръвоносното русло или в стените на съдовете създава условия за повишаване на кръвното налягане.

Хипотиазид е най-честият фиксиран в комбинация за лечение на хипертония. В дозите, в които се употребява (12,5 мг), не предизвиква забележима загуба на калий, нито пък явно забележимо отделяне на урина. Преди половин век са го приемали в дози до 100 мг на ден, тогава е имало много странични ефекти.

Често виждам как без достатъчно основание се назначава спиронолактон. Запомнете, той е разрешен само за лечение на устойчива хипертония, или на болни с ниска съкратителна способност на сърцето. Освен това този препарат вече е изтласкан от еплериум.

Четвърти въпрос. Защо понякога хората умират внезапно?

Внезапната смърт по своята същност е непредвидено  смъртоносно събитие, което не е свързано с травма и което възниква в рамките на 1 час от момента на появяване на симптоми при практически здрав човек. За внезапна смърт се говори в случай, че загиналият се е намирал в удовлетворително състояние 24 часа преди смъртта си.

Най-честата причина за внезапната сърдечна смърт е исхемичната болест на сърцето. И тя се случва основно заради възникване на аритмия, наречена камерна тахикардия. Вероятно много от вас са слушали как позната на ваш приятел например е умряла след сутрешната си чашка кафе и цигарата. Или как мъж се върнал от работа, легнал да спи и не се събудил. Такива истории не са никак малко.

За жалост, най-често се случват с мъжете. Като втора причина за внезапна сърдечна смърт, но с голяма разлика след исхемичната болест на сърцето, са няколкото вида кардиомиопатии.

Как да определя рискът от внезапна смърт?

Първо, оценете рисковите фактори за исхемична болест на сърцето: колкото повече са те, толкова по-голям е рискът от внезапна сърдечна смърт.

Второ, убедете се, че нямате болести на миокарда, същите тези кардиомиопатии. Това е особено важно за спортистите, които понякога умират директно на стадиона. 

Вижте как в САЩ са понижили смъртността  

И в случая не става дума за всички сърдечни болести, които са много, а за най-„знаковата” – от нея умират повече хора и в САЩ, и почти навсякъде. Тази болест се нарича исхемична болест на сърцето (ИБС), а по своята същност е атеросклероза на сърдечните съдове. През първата половина на 60-те години се забелязали първите резултати.

Именно тогава се появили данни от т.нар. фремингемско изследване, което тогава е установило това, което в днешно време е доказана истина. И гласи, че пушенето, високото кръвно налягане, високото ниво на холестерола и наднорменото тегло са фактори, увеличаващи вероятността човек да заболее и дори да умре от исхемична болест на сърцето.

В САЩ постигат големи успехи по намаляване смъртността от ИБС в периода 1980-2000 г., когато починалите са намалели почти 2 пъти. Разбира се, решили да анализират по какви причини се е случило това.

Ето какво станало ясно:

Оказало се, че най-голям дял се пада на понижаването на нивото на холестерола – 24%. На второ място се нарежда борбата с повишеното кръвно налягане – 20%. Със съществена разлика на трето място се нарежда борбата с тютюнопушенето – 12%. И чак след това се нарежда ролята на високите технологии: възстановяване проходимостта на сърдечните съдове с различни хирургични варианти.

Освен това постепенно се преодоляват страхът и инертността по отношение лекарственото лечение на хипертонията и нарушената обмяна на липидите.

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай
2 Коментара
МИЛЕНИУМ
преди 3 години

БЛАГОДАРЯ

Откажи
Лайното Козлодуй
преди 3 години

Стига си писал с други никове бе. Пак знаем че си ти хахльо!

Откажи