Тази история чака да бъде разказана от 20 години. Когато за пръв път срещнах нейния герой, той се чудеше дали пътят, който е избрал, е неговият. Реши, че единственият начин да разбере е като го последва.
Наскоро се срещнахме отново. Потърси ме, защото се чувстваше преуморен от много работа, задължения в повече, стрес, напрежение, липсващи или влошени взаимоотношения, трудности, неудовлетвореност и... една болест.
Напоследък съм любопитна да търся отговора на един въпрос, който може да бъде доста провокиращ, и той е: “Каква полза имам от болестта (проблема, липсата на...)?”.
Зная, че така зададен, той шокира в първия момент. Как така имам полза? Каква полза мога да имам от страданието? Разбира се, че не искам да ме боли! Искам да съм добре!
Нужно е време и честност, за да разберем, че стигайки до болестта (трудностите, стреса, напрежението, раздразнението, безсънието, влошените отношения, липсата на партньор и т.н.), всъщност ние бягаме от нещо друго. От какво?
За всеки отговорът е индивидуален. Хрумват ми няколко примера извън днешната история. Представете си, че искате да си намерите нова, по-престижна работа, но зъбите ви се разболяват, а лечението, което предстои, е скъпо и продължително. Обичайно в такъв случай човек решава да остане в досегашния си житейски сценарий, докато излекува зъбите си, а после, вече уморен от работа и плащания, е по-склонен да отложи осъществяването на съкровеното свое желание. Ползата - спестявате си риска от провал (или успех), спестявате си новостта.
Страдате от артрит, скованост в ставите и неподвижност. Мислите ви по-скоро отиват в силната и постоянна болка, отколкото в планове за развитие и промяна на вярванията. Ползата - не предприемате крачка напред.
Преживели сте травматична раздяла с партньор. От чувството за отхвърляне и изоставяне потъвате в себе си, дообогатявате колекцията си от негативни представи за качествата и възможностите си. Ползата - може дълго да постоите тук, преди да предприемете риска да опитате отново.
Болестта ни задържа над повърхността
на случващото се в живота ни и не ни оставя време за по-дълбоки, по-мрачни и по-честни мисли за начина, по който живеем.
Тук идва ред на въпроси като: От всички възможни начини да се защитя срещу (не)случващото се в живота ми и страданието от него защо съм избрал точно болестта? Защо не някакъв друг начин? Защо не някаква друга фантазия?
След тези въпроси е възможно да стигнем до прозрение, че болестта играе ролята на заместител, който отвлича вниманието ни от същността на нашата истинска тревожност. Заместител е слабо казано, болестта ни притежава непреодолима привлекателност, в нея има някакъв дълбок и скрит смисъл.
Смисъл.
Какъв е смисълът на болестта?
Възможно ли е да излекуваме болестта си, ако открием смисълът, който има тя за нас?
В психологията има разбиране, че симптомите на болестта са посланици на определен смисъл за човека и изчезват тогава, когато посланието бъде разбрано. Тогава: Какво означава за мен болестта ми? Какво да направя, за да открия смисъла на заболяването (поведението) си? Как да открия смисъл, който сам съм скрил от себе си?
Говорете. Кажете какво означава за вас болестта. Говорете без цензура, без да се опитвате да откривате или да разрешавате каквото и да е било. Оставете мислите да текат.
Започнете с въпроса: “Какъв би бил животът ми без болестта?”.
И моят герой заговори така:
“Ако всичко в живота ми е наред, това за мен ще е живот без тръпка и адреналин, без напрежение и динамика, без ситуации, които да ме държат “нащрек”. Това ще е живот - рутина и работа. Ще е без цвят, предрешен (предначертан), без магия и страст, без радост. Живот в черно и бяло. Ако живея така, ще ми липсва изключителност и отличителност. Смятам, че ако всичко ми е наред, няма да има за какво да живея, какво да ме вдъхновява и развива. Ще ми е скучно. Ще трябва да се посветя на това да създам семейство, да се грижа ежедневно за него, да съм отговорен, присъстващ, обвързан, ангажиран. Без свобода. Без възможности за развитие. Това ли е смисълът на живота ми? Неуморен труд за сигурна работа с постоянни доходи, за да мога да подсигуря дома, ежедневните разходи, партньорката, децата, празниците, почивките, подаръците?
Нуждая се от страст и свобода
За мен тя означава живот.
Болестта ми е бягство. Опасно бягство. С нея рискувам и провокирам границите на живота. Тя е опасност. Преди нея играех по правилата на живота. Сега с нея флиртувам с границите на тези правила. Заради нея мога да загубя работата си, кариерата си, живота си. Има някаква съблазън в това балансиране по ръба. Има опасност. Съблазънта е бягство от безопасността. Да живея безопасно за мен е опасно и смъртоносно. Ако живея по нормално установения начин, аз няма да се развивам и да постигам нищо ново. В представата ми за такъв живот липсва изключителност и тръпка.
И сега какво? Това ли е смисълът на болестта ми - бягство от смъртоносно безопасен живот? Желанието ми да избягам от капана на подреденото ежедневие на средно статистическия човек?
Не искам да живея нормално, обичайно, банално! За мен такъв начин на живот е бреме!!!...
Не искам живот, за какъвто мнозина мечтаят, мен той ме ужасява! Ужасява ме неговата монотонност и предвидимост. Толкова много ме плаши, че гледам на него като на доживотна смъртна присъда.
А толкова много вече искам да имам до себе си жена и заедно да отгледаме децата си в общия ни дом...
Дали имам полза от болестта си? Благодарение на нея съм избягал от благоденствието на подреден живот, в който смятам, че ще бъда фатално впримчен.”
- Чудя се откъде идва това твое разбиране и дълбоко убеждение? - попитах аз.
- Не зная... За мен семейството е отговорност и задължения, липса на радост и забавления, липса на любими дейности, липса на свобода. Вярвам, че трябва да имам сигурна и стабилна работа, с която да мога да го издържам. Мисля си, че в такава работа няма страст, динамика, развитие. Убеден съм, че задълженията в семейството са само мои, че жената не може наравно да участва в това.
- Питам се дали си видял това у някого?
- От дядо си. Той работеше много и се грижеше за всички. Така се случваше, че хубавите моменти за него траеха кратко и бяха рядкост. От него съм чул, че сама жената не може да се справи.
- Знаеш ли, понякога от лоялност към някой член от семейството пропускаме да изживеем собствения си живот.
- Сега разбирам, че за да имам семейство, ще е нужно променя нагласата си към него. Да отворя очи за радостта и удовлетворението от постигнатото. Да забележа страстта и любовта, танца на партньорството. И да проумея, че нови хоризонти ще има винаги, когато ги потърся.
Борянка БОРИСОВА, психолог
• Лоялност - водени от силна любов към някой член от семейството, следваме начина му на живот, постъпваме като него.
