Страдам от заболяването хиперхидрозис. Изразява се в горещи вълни и обилно потене. Лекувах го с белергамин. След два месеца лекарството спря да ми действа. Има ли по-добро лечение за хиперхидрозис? Това попита читателят ни Димитър Киряков от Бургас. По темата разговаряме с д-р Иван Данов.
Визитка♦ Д-р Иван Данов завършва медицина, със специалност „Вътрешни болести“ през 2001 г. От 2008 до 2011 г. преминава специализация в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”, гр. София, с ръководители - доц. Шинков, проф. Танкова и доц. Еленкова. През 2012 г. завършва специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. Преминал е специализация по ехография на щитовидна жлеза. ♦ Консултант е по ендокринология е в Бургас към МБАЛ „Дева Мария”, ДКЦ II и Транспортна поликлиника. |
- Д-р Данов, какви видове хиперхидроза има? Възможно ли е проблемите, които споделя читателят ни, да са симптом на друго заболяване?
- Различаваме първична и вторична хиперхидроза. При първия вид, който е и най-честата причина за прекомерно изпотяване, засягащ около 1% до 3% от населението, хиперхидрозата започва в юношеска възраст и дори по-рано. Засяга ръцете, краката, лицето и подмишниците. Няма известна причина за състоянието. Първичната хиперхидроза не ви разболява. По принцип просто се потите твърде много. Въпреки че е медицинско състояние, то не е признак на заболяване или лекарствено взаимодействие.
Симптомите на първичната хиперхидроза са доста специфични. Понякога се наричат фокални или локализирани, защото засягат само определени части на тялото, като подмишниците, слабините, главата, лицето, ръцете или краката. Характерно също така за симптомите е, че се проявяват симетрично – еднакво, от двете страни на тялото. Когато прекомерното изпотяване е върху ръцете, се нарича палмарна хиперхидроза.
Причината за появата на първичната фокална хиперхидроза все още не е ясно установена – смята се, че произтича от лека неизправност в симпатиковата нервна система, която действа като термостат. Контролира се от част от мозъка, известна като хипоталамус. Когато ви е горещо, се подава сигнал на потните жлези да отделят пот. Когато имате прекомерно изпотяване, нервната система изпраща сигнали до екринните потни жлези, когато това не е нужно. Има някои доказателства, че може да се предава в семействата, тоест наследствена е
Вторична хиперхидроза започва, когато сте възрастен и има основна медицинска причина за състоянието, като ендокринно разстройство, инфекция или неврологично заболяване. Някои лекарства също могат да я предизвикат. Хиперхидрозата е състояние, което причинява прекомерно изпотяване. Ако не се лекуват, тези проблеми могат да продължат през целия живот и да причинят смущение и социална изолация.
Тежките случаи също могат да окажат сериозни практически последици, затруднявайки хората да държат химикалка, да хващат волана на колата или да се ръкуват. Голяма част от пациентите с хиперхидроза споделят, че симптомите им са непоносими или едва поносими. Те избягват социални и професионални възможности поради неудобство. Имат и трудности в романтичния си живот.
- Кои от най-често употребяваните лекарства може да причинят вторична хиперхидроза?
- Лекарствата, които е по-вероятно да причинят прекомерно изпотяване, включват трициклични антидепресанти – дезипрамин, нортриптилин, протриптилин, бупропион и венлафаксин. Включително и пилокарпин – лекарство, което увеличава количеството на слюнката в устата. До 50% от хората, които приемат тези лекарства, може да имат прекомерно изпотяване според Международното общество за хиперхидроза, включително и медикаменти за понижаване на температурата – ацетаминофен и НСПВС, като аспирин и ибупрофен, стероиди – кортизон и преднизон. Някои лекарства за глаукома и сухота в устата също стимулират потните жлези, както и пропранололът – за лечение на хипертония.
- Какви са първите стъпки в лечението?
- Първа линия в лечението на хиперхидрозата обикновено включва ежедневни кремове, които изсушават кожата. Най-често срещаните съставки в тях са алуминиев хлорид или алуминиев хлорид хексахидрат. Към локалните средства за лечение на хиперхидрозата спадат антихолинергици, борна киселина, 2-5% разтвори на танинова киселина, резорцинол, калиев перманганат, формалдехид (който може да причини сенсибилизация), глутаралдехид и метенамин.
Д-р Иван Данов
На втора линия идват лекарствата с рецепта – антихолинергични. Действат в цялото тяло, за да създадат реакция на изсушаване при хора, които се потят в повече от една част на тялото си. Страничните ефекти на пероралните антихолинергични лекарства включват сухота в устата, сухи очи, замъглено зрение и проблеми с изпразването на пикочния мехур. Двата локални антихолинергични агента, които са одобрени от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) за лечение на първична аксиларна хиперхидроза при възрастни и деца на възраст 9 или повече години, са софпирониев локален гел (Sofdra) и гликопирониев тозилат локален плат (Oxvrexza).
В допълнение, други системни лекарства, като седативи и транквиланти, индометацин и блокери на калциевите канали, могат да бъдат полезни при лечението на палмоплантарна хиперхидроза.
- Какъв ефект има ботоксът, който се прилага при хиперхидроза?
- Повечето хора използват ботокса – токсин, който може временно да парализира мускулите, като козметично средство за лечение на бръчки. Но лекарите го използват и при прекомерно изпотяване на подмишниците. С помощта на фина игла се инжектира малко количество ботокс в около 20 до 25 точки във всяка подмишница. Прилагат се и други методи, като йонофореза.
Въведена е през 1952 г. и се състои в преминаването на постоянен ток през кожата. Механизмът на действието й остава предмет на дебат. Бромхидрозата може да бъде лекувана например и с локално средство от глицин-соя стереокомплекс, което показва окуражаващи резултати по отношение на интензитета и качеството на миризмата при пациенти с това заболяване.
Прекомерното изпотяване води до развитие на серия болести• Мацерация Тази гъбична инфекция се задържа в гънките на слабините. Обилното изпотяване създава непрекъсната влажна среда, която може да причини сърбеж. • Микоза на краката (tinea pedis) Гъбичките процъфтяват във влажни условия. Често започват между пръстите на краката, където прекомерното изпотяване може да бъде тежко. • Миризма на тялото (бромхидроза) Не самата пот мирише лошо, а веществата, които кожните бактерии създават, когато влязат в контакт с нея. Потта в областта на подмишниците и гениталиите е най-склонна да създава телесна миризма. Също и потните крака, стегнати в тесни обувки. • Брадавици и бактериални инфекции Мацерацията или разграждането на кожата от силно изпотяване може да позволи по-лесно навлизане на бактерии и вируси, които причиняват кожни инфекции, включително брадавици. |
Заболявания, съпътстващи това състояние
• Повишена тревожност
• Инфекции. Туберкулозата е една от основните причини за нощно изпотяване. Някои инфекции, като бактериален ендокардит (инфекция на сърдечните клапи) и остеомиелит (костни инфекции), могат да го причинят също
• Алкохолизъм
• Диабет - водещ до нощна или дневна хипогликемия
• Късно започващ хипогонадизъм (често неправилно наричан андропауза) - ниски тестостеронови нива при мъже след 40 г.
• Подагра
• Сърдечна недостатъчност
• Хипертиреоидизъм – повишена функция на щитовидната жлеза
• Ходжкинови и неходжкиновите лимфоми, както и левкемии
• Феохромоцитом. Този рядък тумор, който расте в надбъбречните жлези, може да накара тялото да произвежда твърде много хормони, които повишават кръвното налягане и причиняват нощно изпотяване, главоболие и ускорен пулс. Вероятността да го имате е по-голяма, ако ви е трудно да контролирате високото си кръвно налягане
• Недостиг на витамин D
• Ракът на простатата, на бъбреците и някои карциноми в яйчниците и тестисите (както ракови, така и не), вид напреднал рак на щитовидната жлеза и на панкреаса също могат да го предизвикат
• Затлъстяване
• Болест на Паркинсон
• Сънна апнея
• Киселинен рефлукс
• Ревматоиден артрит.
Обикновено основното медицинско състояние ще причини и други симптоми, като умора, треска, загуба на апетит, прекомерна жажда, непоносимост към топлина или студ, горещи вълни, промяна на теглото, нощно изпотяване, зачервяване, главоболие, замаяност или промяна на зрението – симптоми, важни за лекаря.
Милена ВАСИЛЕВА
