Д-р Иван Сираков, д.м., е началник на Отделението по вътрешни болести и гастроентерология в Болница “Тракия”, Стара Загора. Той е специалист по вътрешни болести и по гастроентерология. Завършва медицина през 1995 г., а през 2001 г. печели конкурс и става част от екипа на Клиниката по гастроентерология и хепатология на Военно медицинска академия в София. Офицер от резерва на БА. През 2012 г. защитава дисертация на тема: “Хеликобактер пилори, нестероидни противовъзпалителни средства и увреждане на гастродуоденалната лигавица” и придобива научна степен “Доктор по медицина”.
Д-р Сираков има публикувани повече от 40 статии в български и чуждоезични научни списания и участие в десетки специализации и обучения в чужбина. Взема ежегодно участие в конгресите и организираните от Българското дружество по гастроентерология курсове по гастроинтестинална ендоскопия и ултразвукова томография. Придобил е сертификати I, II и III ниво по гастроинтестинална ендоскопия и ултразвукова томография.
Какви нови възможности дава инвазивната гастроентерология и какъв е ефектът от нея? Какви ендоскопски методики се прилагат? Що е то ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ)? Защо за екипа на д-р Сираков е важно качеството, а не броят процедури? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Иван Сираков.
- Д-р Сираков, в началото да ви попитам как се отрази до този момент коронавирусната пандемия и изолацията на вашето отделение, на колегите ви и най-вече, на пациентите?
- Всеки ден по медиите и сред хората се говори много за пандемията с коронавируса. Поне половината от сънародниците ни дори не вярват, че това е истинско заболяване, че е опасно и никой не може да предвиди как би протекло заболяването при конкретния пациент. А всеки от нас може да се озове в ролята на заразен, респективно болен с COVID-19.
Ние, българите, сме си недоверчиви. Все търсим да прочетем нещо между редовете, все мислим за конспирации и провокации. Истината е, че болшинството от хората подценяват ситуацията, не спазват противоепидемичните мерки и резултатът е налице: броят на заразените стремглаво се увеличава и това е трайна тенденция.
Относно диагностиката и лечението на пациентите с гастроентерологични заболявания, моето впечатление не се различава много от вече изказаните мнения от колеги в други водещи лечебни заведения: пациентите се страхуват да ходят на лекар, да постъпват в болница и т,н., считайки че там опасността от заразяване с COVID-19 е по-голяма. А това, особено последните един-два месеца, изобщо не е така! Дори само заради факта, че в болниците, в огромния си процент персоналът спазва строги противоепидемични мерки и се грижи и пациентите да спазват такива.
- Май нещата не се случиха, както ги очаквахме, коронавирусът върлува и днес. Според вас започваме ли да свикваме с него, на какво ни научи тази коварна инфекция?
-Започнахме да свикваме в някаква степен, просто няма как. За съжаление, повечето ни сънародници се чувстват едва ли не малтретирани и с нарушени права, щом се налага да спазват някакви ограничения, пък били те и най-елементарни. На всичкото отгоре, най-мрачните предположения и страхове за заболеваемост и най-вече - за смъртност от тази инфекция, за наша радост, не се случват.
И дано да бъде така! Пандемията в някаква степен научи хората да ценят дребните нещица: да можеш да се разходиш с детето си в парка, да пиеш кафе с приятели, да се радваш на глътката чист въздух навън и да не обръщаш внимание на злободневни и дребни проблеми. Трябваше да ни научи да сме и по-отговорни във всичко, но това не се получи с всички хора около нас.
Всеки пациент със себе си носи и някаква житейска история, понякога драма, понякога истинска трагедия. Житейските уроци и истории са безкрайни. В момента в отделението ни лежи пациентка с психично заболяване в ремисия, която живее в дом за възрастни хора, където се полагат и специални грижи за нея. От няколко седмици спряла да се храни, започнала да повръща, а от седмица спряла да приема и течности. Дъщеря й, която работи в София, ми звънна по телефона и я докара за преглед и лечение при нас.
Медицинският казус се оказа много сложен. Пациентката е възрастна и с много тежки придружаващи заболявания. Манипулацията беше много рискова: поставихме метален стент в хранопровода. Три часа след манипулацията пациентката за пръв път успя да пие вода от десетина дни насам. Облекчението, благодарността и учудването в очите й бяха незабравими. Думите на благодарност от дъщеря й, която полага огромни усилия да помага на майка си - също.
Всички лекари живеем за този миг- да видим как пациентите ни са по-добре, как са здрави или успяваме да спечелим битката с неизбежното и да го отложим! Много емоционално, човешко и незаменимо е. Привилегия и призвание е да работиш медицина! И тогава осъзнаваме, че всяко усилие си е заслужавало за абсолютно всеки човешки живот!
Д-р Иван Сираков
- А сега по основната тема на нашия разговор - инвазивната гастроентерология като алтернатива на хирургичната намеса. Логично следва въпросът: какви нови възможности дава инвазивната гастроентерология? И по-важното - какъв е ефектът от нея?
- Тя не е отделна специалност или един-единствен метод. Тя е тази част от гастроентерологията, която е свързана с извършване на някакво инвазивно изследване. Ендоскопско изследване, което често е свързано с отстраняване на патологична тъкан, например някой доброкачествен тумор на дебелото черво или стомаха; с временно или трайно поставяне на стент в хранопровода или жлъчните пътища.
И, разбира се извършването на биопсия - вземане на материал от тъкан в някой орган на стомашно-чревния тракт и изпращане за изследване. Или пък вземане на материал от черния дроб, от панкреаса или от лимфни възли в коремната кухина, за да можем да изключим или да потвърдим определено заболяване. Дали тези методи, които са на мода от 10-20-30 години в света, са алтернатива на хирургията и хирургичното лечение? В някои случаи - да, а в други - осигуряват диагностицирането на някое заболяване, което на втори етап е показано за хирургично лечение.
- Можете ли да посочите ендоскопските методики, които прилагате във вашето отделение? Както и тяхното предназначение? Кои ендоскопски процедури прилагате най-често?
- Методиките са добре познати и са много. Част от тях изредих по-горе. Ако трябва да сме по-подробни, първо, с риск да се повторя, ще изтъкна отново, че инвазивната гастроентерология в последните години наистина се превърна дори в алтернатива на хирургията при лечението на много заболявания и състояния, които в недалечното минало са били само обект на хирургично лечение.
Като цяло, в отделението рутинно прилагаме всички модерни методи в тази специалност - конвенционална, спешна и доплерова ехография; диагностични и инвазивни манипулации под ехографски контрол;
диагностична и инвазивна горна и долна ендоскопия, диагностика и лечение на билио-панкреатичните заболявания. Това го прави съпоставимо с най-добрите клиники и звена в България, и европейските центрове по гастроентерология. Не мога да не изтъкна, че разполагаме с утвърдени специалисти в съответните области.
Разбира се, изключително важно е, че разполагаме с най-съвременна апаратура в областта на гастроентерологията. В тази връзка, в отделението се работи с последно поколение апаратура “Олимпус” за изследване на горния и долния отдел на храносмилателната система, както и за извършване на терапевтични процедури, като:
• Интервенционални методи за лечение на болестите на панкреаса - стентиране и екстракция на конкременти и ендоскопско лечение на панкреасни псевдокисти;
• Ендоскопия с биопсия при диагностика на заболяванията на хранопровод, стомах, дванадесетопръстник и панкреас.
• Интраоперативна ехография, ендоскопия и ехоендоскопия.
Това, което искам да отбележа, е, че всичките тези процедури не са самоцелни - прилагат се само при съответните показания с една-единствена цел: да диагностицираме и лекуваме заболяването на пациента по най-прецизния и професионален начин.
Всички манипулации се извършват под анестезия, т.е., пациентът се въвежда в медикаментозен сън и чак тогава започва съответната манипулация. И чак след приключване на манипулацията, анестезиологът събужда пациента, т.е, няма никаква вероятност той да изпитва болка, нито пък да има спомен за случилото се!
Колоноскопията продължава да е златен стандарт в диагностиката на заболяванията на дебелото черво, включително на дебелочревен рак. По света всеки човек на 50 години бива изпращан на профилактична колоноскопия, която е единствената качествена профилактика на дебелочревния рак. При фамилно обременените за колоректален рак, профилактичната колоноскопия е на 35-годишна възраст.
- А какво е ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография? И при какви заболявания се прилага, какъв е ефектът от нея?
- Това е методика за изследване и третиране на жлъчните канали и панкреатичния канал, и една от най-интересните и трудни за работа методики на интервенционалната гастроентерология. При нея се прониква с ендоскопски апарат в дванадесетопръстника, където се намира изходът на жлъчните канали. Те се отварят в една структура с диаметър 1-2 мм, която се нарича Папила Фатери. През нея се прониква в жлъчния проток - най-голямокалибреният жлъчен канал, който е продължение на по-малокалибрени жлъчни канали, изхождащи от черния дроб. Част от т.нар. жлъчно дърво е и каналчето на жлъчния мехур. Говорим за каналчета с диаметър по 2-4 мм.
Разбирате колко трудно и специфична за работа е тази методика, нали? Работи се под рентгенов контрол, в реално време, използва се контраст, който инжектираме, след като проникнем в жлъчните канали. Всичко това изисква екипност: поне 2-ма лекари, умеещи да работят и с рентгенов апарат, две ендоскопски сестри и анестезиологичен екип (лекар и сестра).
Методиката отдавна не е само диагностична, а почти на 100% терапевтична процедура. Дава възможност за диагностициране и лечение на заболявания, свързани със запушване или камъни в жлъчните канали и панкреатичния канал, диагностициране на доброкачествени и злокачествени заболявания на черния дроб, жлъчния мехур, жлъчните канали и панкреаса. Лечението се извършва чрез изваждане на камъните, поставяне на временни или трайни стентове и т.н. Ние сме третият по големина център в България, веднага след ВМА-София и “ТОКУДА-болница” за диагностика и лечение на такива заболявания, респективно за извършване на такава интервенционална процедура (ЕРХПГ).
- Прочетох, че за вас водещо е качеството, а не броят процедури...
- Качеството е всичко, особено в нашата професия. Всъщност, качеството изисква да се задълбочиш в детайлите! Те са всичко. Гастроентерологията, респективно медицината, е изкуство!
Всеки човешки живот е важен и е Божи дар! И всеки от нас трябва да се бори да даде най-доброто от себе си, за да помогне на пациентите. В това е смисълът на работата ни.
- В тази връзка, стана ясно, че вашият екип е извадил, без операция 10-сантиметров фитобезоар, “пораснал” в стомаха на жена. Разкажете накратко. Или друг толкова любопитен и интересен случай от практиката ви.
- Да, беше интересен случай, но явно вече сте запозната с него. Ще спомена друг интересен казус, който за мен ще остане незабравим.
Бременна жена в 6-я месец дойде със силни болки, жлъчна криза и запушване на жлъчните канали. Абсолютно показана за ЕРХПГ. Но при бременните не бива да се използва рентгеново лъчение, защото това би увредило плода. Единствен най-щадящ вариант беше да се направи процедурата под ехографски контрол. И в най-големите гастроентерологични центрове в света тези казуси са много редки.
И много рискови и за майката, и за плода. Извършихме манипулацията под ехографски контрол, успяхме да й сложим дори временен стент. Никога не съм виждал това да се прави за 17 години работа във ВМА-София - клиниката, в която израснах като гастроентеролог. Но пък съм асистирал в подобна ситуация на моя учител проф. Кацаров цели 3 пъти за това време.
Поставянето на стент в жлъчните канали, без рентгенов контрол е като да уцелите центъра на мишена с пистолет от стотина метра в почти напълно тъмна стая! Изкарах две безсънни нощи преди и след манипулацията. Пациентката се подобри още на другия ден и след още два дни я изписахме. Роди здраво момиченце след няколко месеца.
А шест месеца след раждането дойдоха с бебето и майката на пациентката, която помагаше в грижите за малкото момиченце. И тогава си свършихме работата докрай: извадихме временния стент и 17 броя камъни от жлъчните канали. Удоволствието от разрешаването на този случай е неописуемо, а видът на щастливата родилка, нейното бебенце и близките й са наградата за целия ни екип!
- Миналото лято сте провели първото ендоскопско училище по инвазивна гастроентерология. С каква цел?
- По-скоро, първото ендоскопско училище по инвазивна гастроентерология в нашия град, респективно в нашата болница. Демонстрирахме възможностите ни във всичко, което правим. Обменихме опит с колеги от други центрове, поканихме млади колеги, за да присъстват и наблюдават извършването на интересни и трудни манипулации, и разрешаването на много сложни и интересни медицински казуси. Беше страхотно! Освен това приемствеността е определяща в професията ни, а познанието е това, което тегли човечеството напред.
Тази година имахме амбициите да го направим национален форум за гастроентеролози и хирурзи, но пандемията обърка всичко. Ще го направим в първия момент, в който се справим с COVID-19.
Яна БОЯДЖИЕВА
