Д-р Катя Казакова е невролог и психотерапевт. Практикува психотерапия и доплерова сонография на мозъчни магистрални съдове и съдовете на крайниците. Когато се натрупат повече въпроси за тревожността, депресията, психо-соматичните заболявания, тя винаги е насреща със своите полезни съвети. Разговаряме с д-р Казакова за тревожните разстройства, как влияят на тялото и психиката на хората, какво е лечението им.
- Д-р Казакова, какво е характерното за тревожното разстройство?
- Много хора не подозират, че имат проблем с тревожността и търсят лечение на отделните симптоми. Лекуват болките, пият гинко билоба за паметта, хапчета за сън. Те не подозират, че това са само парчета от един по-голям пъзел, наречен генерализирана тревожност. Основният симптом е постоянно увеличеното чувство на заплаха. Понякога е трудно да се определи една причина. Но освен напрежението възникват и чисто физиологични, телесни симптоми, сякаш тялото се вслушва в мислите и реагира на тях.
- Какви телесни симптоми възникват най-често?
- Най-честите симптоми са от сърдечносъдовата система. Учестява се сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане и, забележете, най-вече долната граница на кръвното. Или пък се събират двете граници до степен, когато апаратът може да отбележи например, кръвно налягане 100/90.
Повърхностните съдове се свиват и ръцете и краката изстиват. Тревожността води и до спазми в хранопровода и стомаха, затруднено преглъщане, повишена киселинност на стомаха, проблеми с дебелото черво, болки, газове, редуване на запек с диария.
Възникват и нарушения в дишането под формата на усещане за недостиг на въздух и дори чувство за задушаване. Мускулите стават напрегнати, твърди и болезнени, но особено характерно е стягащото главоболие, което продължава седмици и дори месеци, без да се повлиява от обичайните аналгетици. Друг чест симптом е трепкането на мускулите на клепачите и лицето, както и треперенето на крайниците.
- Позволете да ви попитам има ли разлика между генерализираната тревожност и тревожното разстройство?
- По принцип говорим за едно и също, но има значение продължителността на тревожното разстройство. Вижте, естествено е да се притесняваме от време на време, защото ежедневието ни е въртележка от напрежение, динамика, информация, задължения, отговорности. Но когато това трае 6 или повече месеца, може да се определи като генерализирано тревожно разстройство.
А постоянно увеличеното чувство на заплаха се съпровожда с постоянно усещане за напрежение и безпокойство. С течение на времето се разстройва сънят, нарушава се концентрацията, преценката. Човекът е с потиснато настроение и е в чести епизоди на повишена раздразнителност.
- Д-р Казакова, може ли да изброите по-подробно какви затруднения изпитва тялото?
- Аз вече споменах кои органи и системи страдат. Всъщност тялото изпраща следните послания:
► мускулно напрежение;
► стягащо главоболие;
► болезнена топка в гърлото и проблеми с преглъщането;
► тежест и стягане в сърдечната област, прескачане на сърцето;
► стомахът е свит на топка;
► болки в корема, съчетани с разстройство и констипация;
► треперене и слабост в крайниците;
► хронична умора и още много други прояви.
- Има ли лечение на тревожното разстройство?
- Да, важно е да се знае, че независимо от причините генерализираното тревожно разстройство е лечимо и преодолимо. Но диагнозата и лечението трябва да се поставят и да се водят от лекар. Понеже няма специфичен тест или изследване, е много важно точно и подробно пациентът да опише усещанията, симптомите и продължителността им. Ще припомня, че ако те продължават 6 месеца, това вече е генерализирано тревожно разстройство.
Лечението включва психотерапия, която цели да открие грешките в убежденията и моделите на мислене. Разбирането на собствените мисловни процеси помага на голяма част от хората да контролират своите реакции в тревожни ситуации. Психотерапевтът обучава пациента в техника на дишане, прогресивна релаксация, визуализация. В резултат на това се променя поведението и усещанията в тревожните ситуации.
Някои успяват да си върнат качеството на живот без медикаменти, други предпочитат повече лекарствата. Много е важно да се осъзнае колко важна е личната ангажираност на пациента, за да се постигне излекуване. В тази връзка е важно също така да изберете лекаря, на който да се доверите. За да можете да обсъдите заедно всички аспекти на живота си – семейство, работа, хранене, движение, оплаквания.
- Какви хора най-често страдат от тревожно разстройство според вашите наблюдения?
- Погрешно е да се смята, че това се случва на по-слабите и лабилните. Напротив. От генерализирано тревожно разстройство страдат най-вече отговорните и контролиращите. Среща се най-често при жените, но никой не е застрахован - нито мъжете, нито дори и децата.
Както посочих в началото, понякога конкретната причина не може да се открие, но като цяло много провокиращи фактори могат да предизвикат тревожно разстройство: гените; минал травмиращ опит; липсата на психологическа подкрепа; невротрансмитерите, активиращи определени структури на мозъка. Доказано е, че преживелите значима психична травма в юношеството и младостта създават деца с по-ниска устойчивост на стрес и склонност към тревожност. Затова е много трудно да се идентифицира причината.
- Ясно е, че страдащите трябва да потърсят помощта на специалисти като вас, но можем ли ние, близките, приятелите, да помогнем на човек в състояние на тревожно разстройство?
- Не е лесно да се помогне на страдащ от тревожност или депресия. Тревожните хора непрекъснато говорят и мислят за усещанията си, преживяното постепенно обсебва мислите и ума. Търсят най-добрия специалист, най-новото изследване. Толкова са напрегнати и изплашени, убедени са дори, че са нелечимо болни. И това в крайна сметка ги изтощава, а липсата на подобрение ги обезсърчава.
Не е лесно и с депресивно болните, които се затварят в себе си, не говорят и не търсят помощ. За тях ситуацията е безизходна. Как да се разговаря с тях? Предпочитам първо да посоча грешния подход: да, можете да им кажете: нищо ти няма, изследванията ти са добри, здрав си, плашиш близките си, стегни се, всичко е в главата ти, но такива изявления не помагат, а влошават състоянието.
Следващата грешка е да давате съвети и мъдрости от рода на: „знам как се чувстваш; аз на твое място щях...; направи това, което аз направих; и това ще мине; всичко ще мине; вземай по една лъжичка „майната му”; пий нещо успокоително” и т.н.
Не го правете, защото това изхожда от собствения ви житейски опит и характер. Вие не знаете какви са силите, чувствата и опита на страдащия, не можете да предположите какви вътрешни битки води. Отстрани е лесно да се види проблемът, дори и решението, но катастрофиралият човек вижда нещата по друг начин.
Ако сте достатъчни силни и настойчиви в опитите си да накарате човека да спре да се чувства тревожен, депресиран, изпаднал в паника, това е тип натиск, „трудна любов”, което въобще не е ефективно. Да се бориш със сериозно психологическо състояние не е като да си в лошо настроение.
Ето как наистина можете да помогнете:
Самото присъствие на близки хора в трудна ситуация е вид психологическа подкрепа. Просто присъствайте тихо и мълчаливо и имайте търпението на изслушате терзанията на страдащия, това само по себе си е лечебно изживяване.
Безусловно положително отношение, без неодобрение на поведението. Страдащият трябва да е сигурен, че ще получи подкрепа независимо от всичко. Безусловната обич може да промени живота на човек, стигнал дъното.
Емпатия. Най-големият подарък, който можем да предложим, е готовността да разберем болката му, чувствата му. Не им казвайте - „луди сте”, не се опитвайте да ги принудите да виждат нещата по друг начин. Целта е да научите какво е това за тях, дори да не можете да го осъзнаете точно.
Винаги можете да попитате как да помогнете и желаят ли да поговорите? Можете да предложите собствена перспектива, да предизвикате мисленето им. Те може просто да имат нужда някой да седне до тях. В повечето случаи тези хора имат нужда от присъствие. Често се чувстваме безсилни да помогнем на близкия. Затова е по-добре да се присъства по несъвършен начин, отколкото да се избягва някой от страх. Подкрепата е от значение повече от всичко, защото е в състояние да промени ситуацията.
Яна БОЯДЖИЕВА
