Д-р Любомир Кайтазки е специалист по нервни болести, интегрална медицина и клинична неврофизиология (електроенцефалография – ЕЕГ). Неговите специални интереси са насочени преди всичко към функционални невро-психологични и психични разстройства, кризи на прилошавания, епилептични припадъци, депресии, главоболие, шум в ушите, натрапливо-страхови и фобийни разстройства, полиневропатии, безсъние, стрес и влиянието му върху човешкия организъм и поведение.
Има над 20 научни публикации върху тези проблеми. Владее методиката доплерова сонография, чрез която се изследва проходимостта на артериите на главата и крайниците.
Член е на Българското дружество по главоболие, Българското дружество по електрофизиология и ЕЕГ, Българското дружество по доплерова сонография, Американската асоциация за превенция на стреса, Международната лига срещу епилепсията.
Д-р Кайтазки има дългогодишен опит в лечението на заболяването чрез алтернативни и класически средства, и особено чрез приложението на компютърно модулирана лазер-терапия. Прилага с успех специализирани програми с магнитна стимулация, в комбинация с други алтернативни методи при хора с постковид синдром.
Как възникват халюцинациите? Защо е толкова трудно да ги разграничим? Какви технологии помагат на специалистите да ги изучат? Отговорите на тези въпроси потърсихме от д-р Любомир Кайтазки.
- Д-р Кайтазки, какво представляват халюцинациите от гледна точка на неврологията? Винаги ли са признак на болестно състояние?
- Халюцинацията може да се дефинира като възприемането от болния на несъществуващи реално в обкръжаващата го среда и обстановка предмети, факти, ситуации, обстоятелства... Те са иреални, несъществуващи в заобикалящата болния среда вещи и обстановка. Халюцинациите винаги са изява на болестно състояние и техният материален субстрат е централната нервна система. Въпреки огромния напредък на медицината и технологиите, особено през последните години, интимният механизъм на тяхното възникване остава неясен.
- Кои усещания и възприятия може да бъдат засегнати от халюцинации?
- В зависимост от типа усещане и възприятие, което болният преживява или съобщава, най-общо халюцинациите се делят на зрителни, слухови, олфакторни (обонятелни, мирисни), густаторни (вкусови), тактилни и смесени от горните видове, в най-различни комбинации. При всички видове халюцинации усещанията се възприемат само от болния.
Д-р Любомир Кайтазки
- Има ли заболявания, при които халюцинациите се проявяват по-често?
- Халюцинациите могат да се наблюдават както при заболявания на нервната система (най-често при психични нарушения и болести), така и при редица болести на други органи и системи в организма, които се отразяват по необичаен, болестотворен начин върху централната нервна система.
Реализират се чрез халюцинаторни изживявания. Халюцинациите при тежки соматични заболявания се наблюдават само при някои болни, но не е ясно поради какви причини. Приема се, че съществува индивидуално предразположение на нервната система към тази симптоматика.
- При кои състояния са по-характерни слуховите и при кои – зрителните халюцинации?
- При шизофренията например, най-чести са слуховите халюцинации. Болният чува гласове, които го заплашват или принуждават да извършва някакви действия. Под тяхно въздействие се създава стереотип на поведение и общуване, различни от общоприетите в обществото.
Шизофренията е тежко, хронично психично заболяване. Засяга мисловния процес, общуването и поведението. Предизвиква различни илюзорни сензорни усещания и възприятия, болните не възприемат реалната действителност. В крайните стадии, ако не се лекува адекватно, се достига до разпад на личността, изтощение, летален край от соматично заболяване.
Антибиотици и аналгетици предизвикват халюцинации
За разлика от шизофренията, при болестта на Паркинсон повече от половината от болните с паркинсонизъм имат най-често зрителни халюцинации, с различен характер и съдържание. Не е изяснено доколко се дължат на самото заболяване и до каква степен участие имат и прилаганите антипаркинсонови медикаменти.
Зрителни халюцинации се срещат и при хроничната мозъчно-съдова болест. Характерното за тях е, че те нямат негативен, застрашаващ пациента характер. Обикновено болният твърди, че вижда движещи се хора, несъществуващи предмети, понякога животни, коренно различна обстановка, нарича близките си с други имена и ги припознава като непознати за него лица и хора.
Най-често първите симптоми на болестта започват след 60- годишна възраст, но не се разпознават, тъй като налице са само леки когнитивни нарушения. Хроничната мозъчносъдова болест е характерна за по-високите възрастови групи, обикновено около 80 и повече години, но изявите й са индивидуално проявени.
- Виждали сме често по филмите как алкохолици и хора, злоупотребяващи с наркотични вещества, имат ярки и мъчителни халюцинации. Такава ли е реалността?
- Това е много типичен за алкохолния делир симптом. Характерен и доста патогномоничен симптомокомплекс са халюцинаторните изживявания, особено при болни с абстинентен синдром (синдром на отнемането), наред с тежката двигателна възбуда и неадекватното на ситуацията и обстоятелствата поведение. Най-често болните казват, че виждат пълзящи животни по стената, върху себе си, по завесите и т.н., и правят опити да ги премахнат, ударят и убият.
- Защо мозъкът ни е „сигурен“, че халюцинациите са реални?
- Не бих казал, че мозъкът е „сигурен“. По-скоро ние сме тези, които приемаме за сигурно това, което мозъкът ни „подхвърля“... И не изпитваме съмнения, защото мозъкът използва много сходни механизми както при възприемането на реалността, така и при халюцинациите. Може да се види активирането на едни и същи области.
- Как да различим халюцинациите от реалните явления?
- За болен човек е трудно да различи халюцинациите от реалните явления. Истинските халюцинации изглеждат почти по същия начин, както реалните неща. Има обаче, изключения. Например, халюцинаторният пламък „свети, но не грее“. Тоест, една халюцинация може да бъде унимодална: виждам, но не чувствам топлина. На човек обаче, обикновено не му е лесно да различи нещата. Общото му състояние е такова, че ще вярва в това, което възприема. И това се отразява в поведението му. Например, ще се бори с нещо, ще се спасява от някого...
- Какви технологии съществуват за изследване на халюцинациите?
- Има съвременни методи за визуализиране на мозъчната дейност. Може да се определи в кой момент се променя дейността на една или друга от нейните области. В заключение може да се каже, че халюцинациите са сериозен патологичен симптом, и то не само при психични и нарушения и заболявания, на който е нужно да се обръща необходимото внимание и се взимат адекватни диагностични и терапевтични мерки.
Милена ВАСИЛЕВА
