Възлите на щитовидната жлеза задължително трябва да се преглеждат на ехограф на всеки шест месеца, съветва д-р Моника Калоянова. Тя е завършила медицинското си образование през 1987 г. От 1996 г. работи като ендокринолог в болница “Пирогов”. Разговаряме с нея по молба на наши читателки, които имат проблеми с щитовидната жлеза.
- Д-р Калоянова, има ли начин и как можем да предотвратим заболяванията на щитовидната жлеза?
- Няма начин. Често се чува препоръката: “Избягвайте стреса”, което ми звучи много лаически. Как можем да избегнем стреса, когато начинът ни на живот вече е такъв?! Много важно е състоянието да се установи навреме, тъй като тогава вероятността да бъде излекувано е много по-голяма - по-конкретно хипертиреоидното състояние. Що се отнася до хипотиреоидното, то остава необратимо. Жлезата вече е спряла да функционира и оттук нататък пациентът трябва да започне да приема хормонозаместителна терапия. Има, разбира се, и такива състояния, при които нарушенията са преходни, но те са по-малък брой. Много е важно на пациентите с хипотиреоидизъм да бъде обяснено, че нарушението остава за цял живот, тъй като има случаи, при които те приемат медикаментите за два месеца например, започват да се чувстват добре, след което преустановяват техния прием, а това не бива да се случва.
- Кога трябва да започнем да си правим профилактични прегледи, за да не пропуснем началото на подобно заболяване?
- Имайки предвид подмладяването на това заболяване, още от юношеска възраст може да се започне с профилактичните прегледи, въпреки че в този период се наблюдава физиологично нарастване на щитовидната жлеза. Но няма нищо лошо в това да се направи изследване - по-добре да се преекспонира, отколкото да се пропусне нещо. Що се отнася до периода, през който да се провеждат прегледите, веднъж годишно е достатъчно. Когато обаче има анамнеза за болест, състоянието трябва да се следи непрекъснато и изследванията да бъдат по-чести.
- Какво трябва да знаят пациенти с вече диагностицирано заболяване на щитовидната жлеза?
- За съжаление НЗОК поема едно или две изследвания на щитовидната жлеза, но понякога се налага ежемесечно пациентите да бъдат изследвани, особено когато става дума за Базедова болест. При нея започва тиреостатично лечение, при което въз основа на стойностите на хормоните се променя и дозата на медикаментите. А това лечение продължава минимум две години. Тук се налага ежемесечен контрол.
- Можем ли да говорим за пълно излекуване?
- Винаги има излекуване, когато се касае за хипертиреоидизма. Дали ще бъде само с таблетки, или ако те не са достатъчни, се преминава към оперативно лечение, но има излекуване. Трябва обаче да се следи състоянието на пациента, тъй като
във времето се получават или рецидиви
или въз основа на проведеното тиреостатично лечение, то може да премине в хипотиреоидизъм. Когато има наличие на възли, те задължително трябва да се преглеждат на ехограф минимум на всеки шест месеца, за да може да се проследява тяхното развитие.
- Има ли проблеми при диагностицирането на този вид заболявания у нас?
- В България диагностиката на щитовидната жлеза е на много високо ниво, защото всичко, което се прави на Запад, се извършва и при нас. Тоест, имаме лаборатории, които правят хормонални изследвания, имаме ехографисти, които поставят ехографски диагнозата, имаме и достатъчно ендокринолози. Освен това, вече се мисли за тези заболявания и
от страна на общопрактикуващите лекари
които насочват пациентите, при които има съмнение за проблеми с щитовидната жлеза, към ендокринолог. Така в повечето случаи тези нарушения се откриват навреме.
- Как мислите, дали в последно време са зачестили случаите със заболявания на щитовидната жлеза в България?
- За последните 10-15 години се наблюдава ръст в изявата на тези заболявания, най-вече поради стреса, както и заради повишения радиационен фон на цялата ни планета. Всички аварии, включително в ядрената електроцентрала в Чернобил и тази във Фукушима, оказват влияние на човешкото здраве. Затова ръстът на тези заболявания - хипертиреоидно и хипотиреоидно, се отчита в световен мащаб. По принцип те засягат предимно женския пол, но вече се наблюдават и сред все повече мъже. Доскоро се смяташе, че хората над 50-годишна възраст по-често са засегнати от тиреоидни заболявания, докато днес те се наблюдават още от юношеска възраст, до надхвърлилите 70 години от живота си.
През последните няколко години почти всеки втори пациент идва с тиреоидна патология. Поради тази причина на повечето пациенти се правят хормонални изследвания. Двете крайности - хипертиреоидно и хипотиреоидно състояние, се откриват както при млади, така и при по-възрастни. Не може да се каже, че точно определено състояние е причината за развитие на заболяванията на щитовидната жлеза. Що се отнася до групата на автоимунните заболявания, при тях става дума за атака на имунната система.
Когато имунитетът отслабне, вече се развива определен тип имунно заболяване. Какво точно ще бъде то, зависи изцяло от организма и от начина, по който той ще реагира.
Милена ВАСИЛЕВА
Имам въпрос
Петя Манолова от Симеоновград:
Оказват ли влияние предходните заболявания?
Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция. Хормоните, които тя произвежда, оказват влияние върху всички органи и системи, но най-вече върху вегетативната нервна система и сърцето.
Основните причини за промените във функцията на щитовидната жлеза са автоимунните заболявания. За хипертиреоидизма, който се характеризира с повишена функция на жлезата, това е Базедова болест, а за хипотиреоидизма, намалената функция - тиреоидит на Хашимото. През последните години се установяват много случаи, при които пациенти продължително време са лекувани с кордарон. Това е медикамент, който е много богат на йод, и когато лечението с него продължи няколко месеца или години, често се развива т.нар. йод-индуциран хипертиреоидизъм.
Винаги, преди да се започне лечение с кордарон, трябва да има изходно изследване на щитовидната жлеза, за да се провери какво е състоянието й - каква е нейната функция, имало ли е предходни заболявания или не. Това е необходимо, за да може във времето да се проследява цялостното състояние на пациента. Тези неща обаче в практиката все още се пропускат. Така пациентът продължава да приема медикамента, без да бъде предупреден, че трябва да се проследят както щитовидната жлеза, така и очите, и се стига до един момент, в който вече не може да се установи кое всъщност вреди на сърцето. Получава се голямо объркване.
Д-р Моника Калоянова: Повишената радиация увеличава болестите на щитовидната жлеза
През последните десетина години броят на тези пациенти се е удвоил
