В детско-юношеската възраст също има гинекологични проблеми при момичетата, но специалистите, които могат да им помогнат, са съвсем малко у нас. По темата разговаряме с д-р Наталия Петракиева.
Визитка
♦ Д-р Наталия Петракиева завършва Медицински университет- Плевен през 2012 г. Специалност “Акушерство и гинекология” придобива през 2017 г. От 2018 г. д-р Петракиева е преподавател към Катедрата по акушерство и гинекология на Медицински университет-София. Работи в Първа гинекологична клиника и в кабинет по детско-юношеска гинекология към СБАЛАГ “Майчин дом”, както и в Медицински център “ФемиКлиник”. Разговаряме с д-р Петракиева за гинекологичните проблеми в детско-юношеска възраст.
- Д-р Петракиева, с какви проблеми се занимава детско-юношеската гинекология?
- Детско-юношеската гинекология се занимава с проблемите на женските репродуктивни органи при момичетата до 18-годишна възраст. Този възрастов диапазон включва три периода, в които се наблюдават специфични проблеми и заболявания.
Първият период започва от раждането до 12-ия ден. Вторият е полово спокоен – две седмици след раждането до началото на пубертета. Третият период обхваща пубертета до навършването на 18 години.
- Какви проблеми може да има в гениталиите на съвсем малки бебета?
- Тъй като те все още са под въздействието на хормоните на майките, може да се получи хормонална криза на новороденото. Точно през този период може да се открият анатомични аномалии и малформации на влагалището, матката, яйчниците и гръдните жлези на малките бебета.
Още при първите посещения при педиатър той трябва да огледа всички органи и системи, включително и външните гениталии на бебето, за да се увери, че всичко е наред. Съответно, трябва да обучи майката как е нормално да изглеждат бебешките гениталии, за да може периодично да ги оглежда за проблеми.
Ако има някакво съмнение за отклонение от нормата, педиатърът трябва да насочи бебето към детски гинеколог.
- Какви са проблемите в следващата възраст?
- Две седмици след раждането падат нивата на хормоните у бебето и то навлиза в полово спокойния си период, който продължава до началото на половото съзряване – около 8-годишна възраст. Типични за този период са възпаленията на външните гениталии – вулвитите. Те могат да прераснат във вулвовагинити, при които от възпалението се засяга и влагалището на детето.
Риск от възпаления има при носенето на памперси, а също при замърсяване от ръцете на детето или от инфекции в носоглътката. Затова усилията да се приучи дете след 1 годинка да ходи на гърне, вместо да носи памперс, се отблагодаряват многократно след това.
- Възможно ли е възпаления на гениталиите да възникнат след ползване на обществени басейни?
- Да, възможно е. За да възникне вагинит или вулвовагинит, може да играе роля не само възпалителната компонента. От прекаленото хлориране на водата и използването на агресивни препарати при подръжката на басейна може да има и алергична компонента за вулвовагинита.
При децата вулвовагинит може да настъпи освен от бактериална инфекция или като алергична реакция, и от паразити. Например, чревните паразити – остриците – могат да мигрират от ануса към влагалището. Рисков фактор също е носенето на неподходящо бельо.
В тази възраст на детето родителите често се сблъскват и с травми на гениталиите вследствие на игра на катерушки или каране на колело. В такива случаи е важно да се търси помощ при детски гинеколог, който да прецени травматизма и правилно да лекува травмата.
- Какви проблеми имат момичетата в най-сложната възраст – пубертетът? На каква възраст те съзряват полово?
- Забелязва се тенденция на по-ранно съзряване, но промяната не е драматична. Единични са случаите, в които откриваме по-ранни белези на генерализирано съзряване или на нарастване на едната гърдичка, на окосмяване в интимната зона или в подмишниците.
Добре е родителите да обръщат внимание на тези неща и ако детето е много малко, например седемгодишно, да го заведат на детски гинеколог.
Причината може да е растящ фоликул, хормонопродуциращ тумор или нещо друго. Трябва да се направят пълни изследвания за функцията на всички жлези с вътрешна секреция.
Ако се изключи тежка патология, която да причинява ранното полово съзряване, много често стигаме до извода, че причината е в храната или в други външни фактори. Когато те се изолират, нещата се нормализират.
Например, поставяме детето на диета без пилешко месо и ограничаваме останалите храни, богати на фитоестрогени – соеви, бобови и др. Така развитието на момичето бързо влиза в нормалните граници и то си дочаква полово съзряване, когато това се очаква.
Но, за да бъдат мерките ефективни, трябва навреме да се направи адекватна оценка от специалист.
Д-р Наталия Петракиева
- Кои са най-честите проблеми на девойките в пубертета?
- След развитието на вторичните полови белези – нарастване на гърдите и окосмяване, са нужни още 1 – 2 години, за да стане съзряване по всички механизми и да се появи първата менструация. Най-късно тя се появява на 16-годишна възраст.
В първите две години може нормално да има всякакви отклонения на менструалния цикъл. Но след това, ако има по-сериозни отклонения, трябва да се търси лекарска помощ.
Момичетата имат често оплаквания за вагинално течение
В този период трябва да се разграничи дали течението е физиологично, дължащо се на съзряване на влагалищната лигавица и на шийката на матката, или е резултат от възпаление. Действието на половите хормони предизвиква съзряване и излизане на ендоцервикалния епител вследствие на дразненето от влагалищното съдържимо.
Получава се ектопия на шийката на матката под действието на хормоните и така се усилва влагалищната секреция. В тези случаи няма заболяване. Но има и друг вариант, при който течението е следствие на вагинит – възпаление от бактериална, гъбична или друга инфекция, за което трябва да се назначи лечение.
Освен възпаления на външните гениталии, може да има и възпаление на вътрешните полови органи при девойките – матката, фалопиевите тръби, яйчниците. Това е по-вероятно след започването на полов живот, макар че не е изключено да стане и преди това.
Изключително важно е при възпаления да се сложи правилна диагноза и да се започне навременно лечение, за да се запазят детеродните възможности и да няма трайни последици за фертилитета или за цялостното генитално здраве на момичето.
- Открива ли се при девойките синдромът на поликистозните яйчници?
- Типичен проблем при девойките е акнето. То често върви ръка за ръка с менструалните нарушения. Може да е съпроводено и със засилено окосмяване. Всеки от тези проблеми изисква да се търси детски гинеколог, за да се изясни дали не става въпрос за синдрома на поликистозните яйчници.
Това е общо метаболитно заболяване, което засяга не само производството на женските хормони, но и функциите на много други жлези, засяга също въглехидратния метаболизъм. Затова е нужно по-задълбочено диагностициране
Важното е, че може да се помогне на тези момичета да излязат от порочния кръг, в който се намират. Като се регулира менструалният цикъл, изчезва и акнето. Това подобрява многократно качеството им на живот и социалното им общуване.
- Днешните девойки са много по-пълни от предишното поколение. Влияе ли зле затлъстяването на функционирането на половата система?
- Затлъстяването също е част от синдрома на поликистозните яйчници. Първото, което правим за тези млади момичета, е да ги мотивираме да променят начина си на живот – да преминат на балансиран хранителен режим (но не на рестриктивна диета), да включат спорт и двигателна активност в ежедневието си или минимум два пъти по един час в седмицата.
Много често при тези девойки има подлежаща инсулинова резистентност и затова предписваме меки глюкозни очуствители – деривати на витамин В. Така с обща промяна на начина на живот успяваме много добре да извадим момичетата от този порочен кръг и животът им да продължи в добро здраве и хормонален баланс.
Ако тези проблеми не се преодолеят навреме, продължителното въздействие на метаболитните нарушения може да доведе в дългосрочен план до невъзможност за забременяване, както и до риск за сърдечносъдови заболявания, ендометриален карцином, захарен диабет.
Мара КАЛЧЕВА
