Д-р Николай Генов е специалист по акушерство и гинекология, и гинекологична ендокринология, с над 30 години опит. Има по-специални професионални интереси в следните области: ендокринен стерилитет, хиперандрогения при жени, менструални нарушения, пубертет, климактериум, онкогинекология, колпоскопия, хистероскопия, възпалителни заболявания на женските полови органи, гинекологична и акушерска ехография, проследяване на бременността.
Д-р Генов завършва Медицински университет, гр. София през 1990 г. Придобива специалност по акушерство и гинекология през 1996 г, след специализация в СБАЛАГ “Майчин дом”. Има завършена магистратура по “Здравен мениджмънт” през 2004 г.
Д-р Генов е преминал редица специализации в България и Европа: ендокринна гинекология, стерилитет, онкогинекология, колпоскопия, хистероскопия, лапароскопия, оперативна гинекология, гинекологична и акушерска ултразвукова диагностика, фетална медицина, мамология. Член е на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Международната асоциация по гинекологична ендокринология, на Българската и европейската асоциация за използване на ултразвук в медицината, на Българския лекарски съюз.
Има участия в множество конгреси и симпозиуми в България и чужбина, със съответните сертификати. Разговаряме с д-р Генов за диагностиката, развитието и правилното лечение на гестационен диабет.
- Д-р Генов, защо възниква гестационният диабет, дори и при жени, които преди това не са страдали от това заболяване?
- Бременността по принцип, притежава диабетогенно действие. В този период от живота на жената се предявяват по-високи изисквания към клетките, които продуцират инсулин в панкреаса (т.н. бета клетки в лангерхансовите острови). Това води до намаляване на техния капацитет. Тази особеност на бременността, съчетана с индивидуалното предразположение на организма, може да доведе до поява на диабет.
- Кога най-често се проявява гестационният диабет? Каква е продължителността на заболяването?
- Гестационният диабет обикновено се проявява през второто тримесечие от бременността и изчезва след раждането. Но около 50% от жените, прекарали диабет по време на бременността, е възможно да развият инсулинозависим тип на заболяването в един по-късен период.
- Кои са рисковите фактори, които може да доведат до развитието на диабет при бременната жена?
- Рискови фактори за развитието на гестационен диабет са предимно обезитетът или напълняването. Това са случаите, в които бременната напълнява с повече от 25%, в сравнение с нормите за телесното тегло по време на бременността. Важен също е фактът за наличие на диабет в семейството – при майка, баща, братя, сестри или на предишен диабет (предишен гестационен диабет или друг преходен диабет).
Сред рисковите фактори са още и възрастта на бременната – над 30 години, предишно раждане на плод с голямо тегло – над 4 кг, на мъртво дете, на плод с малформации. Установено е също, че повече от два спонтанни аборта и наличие на рецидивиращи уринарни инфекции при бременната жена също повишават риска от развитието на гестационен диабет.
- Високата кръвна захар ли е основният и най-сигурен симптом при развитието на този вид диабет?
- Високите нива на кръвната захар не са сигурен, но са сериозен симптом, който налага по-подробно изследване. На първо място е необходимо да се направи орален глюкозотолерантен тест. Другите симптоми, които е важно да се имат предвид, са: прекалена жажда и повишен прием на течности; често и обилно уриниране; чести повръщания; поява на кожни и на гъбични инфекции във влагалището; сухота в устата; хипертония.
При наличието на някой от рисковите фактори и/или на съответна симптоматика, е задължително бременната жена да се обърне към специалист, за да й се направи орален глюкозотолерантен тест.
- Как се провежда този тест? Кои са другите важни изследвания, които трябва да се направят за доказване на гестационния диабет?
- Оралният глюкозотолерантен тест е основен метод за доказване на гестационен диабет. През устата се приемат 75 г глюкоза на прах, преди и след това се взима кръв за изследване на кръвната захар (съответно на гладно, един час и два часа след приема). Ако нивото на кръвната захар е повече от 5,3 ммол/л на гладно, над 9,6 ммол/л един час след приема и над 8,9 ммол/л на втория час след приема, се смята, че е налице нарушен глюкозен толеранс. Желателно е да се провери и нивото на глюкоза в урината.
Изследването на феталния хемоглобин (HbA1c) показва глюкозната толерантност ретроспективно за около един месец назад. След като диабетът се докаже, се правят множество други изследвания, като ехографски преглед на плода, проверка на някои хормони, на чернодробни ензими и др.
- Доколко ефективно е лечението на гестационния диабет и кои фактори са определящи?
- Прогнозата за бременността, раждането и здравето на новороденото зависи от ранната дианостика
Диабетът по време на бременността предполага инсулинова терапия. Желателно е да се използва рекомбинантен бързодействащ инсулин. Съществуват опити за медикаментозно лечение с препарати за орален прием, но тази практика не е широко възприета.
Жените с гестационен диабет е необходимо стриктно да следят нивото на глюкоза в кръвта, за което е добре да се снабдят с глюкомер или с тест-ленти за експресно изследване. Особено важно е да спазва диета, като се избягват храните, съдържащи лесноусвоими захари и въглехидрати.
Диетата трябва да се съгласува със специалист. Но основното и най-важното е гестационният диабет да се диагностицира рано и да се лекува адекватно. Основна цел на лечението е да се поддържа нивото на кръвната захар близо до нормалните граници, което профилактира усложненията както за бременната, така и за ембриона, плода и новороденото.
- Необходимо ли е бременната жена да се хоспитализира след установяване на диабета?
- Установяването на гестационен диабет предполага периодично бременната да бъде хоспитализирана, поради необходимостта от провеждането на системни изследвания и проследяване на състоянието й. Задължително е около един месец преди термина да се хоспитализира.
Д-р Николай Генов
- Естествено или с цезарово сечение протича раждането при майки с гестационен диабет?
- При липса на противопоказания, като диспропорция между големината на плода и родовите пътища, заболявания на майката, вътреутробно страдание на плода и др., е желателно раждането да бъде вагинално. Добре е да се извършва мониториране (динамично следене на състоянието на плода и майката) по време на раждането. При липса на условия за вагинално раждане, се предприема планово, а при спешност – и спешно цезарово сечение.
- Към какъв специалист трябва да се обърне бременната жена с гестационен диабет?
- Необходимо е при подобно състояние жената да се консултира с различни специалисти. Първо с акушер-гинеколог, който да следи общото развитие на бременността, състоянието на бременната и плода. Второ - с ендокринолог, който да следи нивото на глюкозата в кръвта и лечението с инсулин. Лекарят ще профилактира евентуални усложнения на диабета.
Трето - с неонатолог, който ще положи грижи за адаптиране на плода към извънутробния живот, ще следи състоянието на новороденото и ще вземе мерки при евентуални метаболитни смущения, белодробна незрялост, хипогликемия, родови травми и пр.
Рискове за майката по време на бременността
• развитие на пикочни инфекции;
• сърдечносъдови проблеми;
• кетоацидозна кома (възниква при недостатъчна компенсация с инсулин, вследствие на което се повишава нивото на глюкоза в кръвта);
• риск от изпадане в хипогликемична кома (възниква при предозиране на инсулина или при гладуване).
Опасности за плода
• спонтанен аборт или преждевременно раждане;
• новородено с повишено телесно тегло;
• намалена белодробна зрелост;
• повишена честота на малформации;
• внезапна смърт преди, по време и непосредствено след раждането;
• родови травми;
• понижени нива на кръвната захар (хипогликемии).
Късни усложнения при децата
• обезитет (напълняване) – при около 50% от случаите;
• развитие на диабет, което зависи от генетични фактори и такива, свързани с околната среда и начина на живот на детето;
• наследственост за развитие на гестационен диабет – в 35% от случаите.
Милена ВАСИЛЕВА
