Д-р Николай Колев е един от най-опитните специалисти в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Професионалният му път е свързан с клиниката още от студентската скамейка. По време на следването си - в 5-и и 6-и курс работи там на доброволни начала. През 2004 г. е назначен на редовно място и така до днес - вече 18 години е част от екипа на най-голямата клиника по гастроентерология в страната, тази в ИСУЛ. През 2014 г. придобива специалност по гастроентерология.
Професионалните му интереси са свързани с възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит); онкологични заболявания на гастроинтестиналния тракт; диагностични методики за изследване на тънкото черво; патологични състояния, свързани с остро и хронично кървене от гастроинтестиналния тракт.
Болница “Царица Йоанна - ИСУЛ” разполага с революционна техника за изследване на тънките черва, наречена моторизиран спирален ентероскоп. Това е първият ендоскоп, достигащ дълбоко в тънките черва за сравнително кратко време.
Какъв е принципът на работа на спиралния ентероскоп и с какво той е по-различен от предхождащите го “събратя”, какви болести открива, възможно ли е изследването да се съчетае и с лечение - на тези въпроси отговаря д-р Николай Колев, специалист по гастроентерология.
- Д-р Колев, какво представлява спиралната ентероскопия и с какво този вид изследване е по-различно от класическата ендоскопия?
- Различното от класическата ендоскопия е, че на практика с него изследваме тънкото черво. Когато се каже ендоскопия в гастроентерологията се разбира или гастродуоденоскопия - т.е., когато изследваме проксималните органи на гастроинтестиналния тракт – хранопровод, стомах, дванадесетопръстник; или колоноскопия - когато изследваме ретроградно дебелото черво. На практика и при двете методики на изследване тънкото черво остава далече недостъпно.
Може евентуално да огледаме най-началната или най-крайната част от него. Затова при ентероскопията изследваме преди всичко тънкото черво, като там апаратите са по-специфични, те са създадени специално за тази цел. Това е на практика разликата на ентероскопията от „класическата“ ендоскопия. Разликата от първата генерация ентероскопия пък, която включваше двубалонната и еднобалонната ентероскопия, е, че при спиралната ентероскопия има много по-различен механизъм на действие и на провеждане на изследването.
На практика има едно допълнително устройство с формата на спирала, което е направено от специален тип силикон, което се наслагва върху ентероскопа, и това, което е най-важното, е, че всъщност се задвижва моторно. Т.е. не се използва ръчно придвижване на тази спирална част, а моторният механизъм се задвижва и контролира с педал, който много плавно подава движението, посоката и скоростта на въртенето на тази спирална част, за да може червото да се набере върху нея и по този начин апаратът да стигне максимално дълбоко. Моторната спирална ентероскопия е въведена в практиката през 2019 г. и за момента е най-иновативното като техника за изследване на тънкото черво.
- Напоследък все по-често говорим за неинвазивни методи на изследване. Спиралната ентероскопия какъв метод е?
- Той не само е инвазивен, а е високоинвазивен метод, защото манипулацията е сравнително по-дълга и по-сложна технически, отколкото например една гастро- или колоскопия. Дължината на тънкото черво при един човек е 4-5-6 метра. Т.е., за да огледаме цялата тази дължина, въпреки по-напредналата техника, се изисква време. Така че изследването е инвазивно и е свързано с малко по-висок риск, отколкото при стандартната гастродуодено- или колоскопия.
- Какви заболявания се откриват с този апарат?
- Много. За момента това, което остава основна индикация, е да търсим източници на кървене в тънкото черво, защото причините за него са много. Използваме го също за проследяване на различни полипозни синдроми, които протичат най-вече с развитие на полипи в дебелото черво или в стомаха, но при много от тях има образуване на полипи и в тънкото, които няма как с друга методика, освен ентероскопска, да ги установим със сигурност.
Особено ценен е този метод на изследване за част от възпалителните чревни заболявания – и в частност за усложнените форми на болестта на Крон. Напоследък се оформя една нова индикация – оказа се, че някои злокачествени заболявания извън гарстроинтестиналния тракт, а и в него, могат да дадат метастази в тънкото черво, които с тази техника успяваме да намерим, и да подадем на колегите онколози или хирурзи допълнителна информация за това как се развива заболяването при такъв пациент и какво повече може да се направи за него.
- Какви са предимствата, ако има такива, на спиралната ентероскопия пред капсулната ентероскопия?
- Само като една вметка – ние сме единственият център в България, който изцяло може да изследва тънкото черво. Да, разполагаме също с капсулната ентероскопия, а в момента вече и с втората генерация ентероскопи. При капсулната ентероскопия, или както е навлязло като „народен“ термин – „изследване с видеокамерка“, видеокапсулата само се поглъща и на практика правим видеозапис на цялото тънко черво.
Т.е. там можем да огледаме изцяло тънкото черво, да видим какво се случва в него след това на запис, но нямаме абсолютно никаква възможност за интервенция. Докато моторната ентероскопия дава възможност да свършим нещо допълнително, ако се наложи. Ако открием например кървяща лезия, може директно по време на изследването да се направи хемостаза.
Ако се открият полипи, да бъдат ендоскопски отстранени. Ако се установи някаква лезия, тя да бъде биопсирана, маркирана и след това пациентът да бъде подаден за хирург, който вече знае конкретно къде е проблемът и може да осъществи съответната интервенция.
Всичко това при видеокапсулата го няма като възможност. Там само установяваме находките, а след това търсим начин за терапевтично повлияване. Може капсулната ентероскопия да се проведе като първа стъпка на изследването на тънкото черво, след което да се премине към моторна ентероскопия.
- За какви пациенти не е подходящ този метод на изследвания?
- Общо взето, противопоказанията не са по-различни от една стандартна ендоскопия. Т.е. те не са много и са свързани най-вече с общото състояние на пациента. Пациент, който е в много тежко увредено състояние, естествено ще бъде по-високорисков за провеждане на ентероскопия.
При бременни жени принципно не се препоръчва да се прави това изследване, защото все пак голяма част от коремната кухина е заета от плода, червата са избутани в сравнително малка част от коремния обем, което прави изследването технически много по-трудно и рисково. Всичко се преценява спрямо конкретния пациент, съответно индикациите - витални или не. Когато го правим по витални индикации, другите противопоказания могат да останат на по-заден план.
- Необходимо ли е прочистване на червата преди изследването?
- Да. Задължително. Червото трябва да бъде почистено, защото в противен случай визуализацията на лигавицата се нарушава и съответно стойността на изследването спада драстично, ако пациентът не е подготвен, както трябва.
- Има ли пациенти, на които вече е направена спирална ендоскопия и как се чувстват те?
- Има. Ние, в Клиниката по гастроентерология в ИСУЛ, откакто имаме тази техниката, вече сме я използвали при почти 20 души и изследването е проведено успешно. Честно казано, за този период, в който имаме апаратурата, би трябвало да са повече, но за нещастие, придобиването му съвпадна с началото на ковид-пандемията, и вместо да го разработим по-масово, се съобразяваме със съкращаване на легла, ограничен или напълно забранен прием и т.н. Но се надяваме, когато отмине тази пандемия, или поне тежките ограничения за работа, свързани с нея, апаратурата да се използва много по-пълноценно.
- Моторната спирална ентероскопия поема ли се от Здравната каса?
- Това е много сложен въпрос. Истината е, че всяка такава манипулация в България не е остойностена. Здравната каса не поема нищо допълнително извън цената на самата пътека, която не покрива почти нищо от стойността на изследването. Въпреки това за момента, а предполагам и за в близко бъдеще, пациентът в нашата клиника не заплаща нищо. Изследването се провежда за сметка на клиниката и на болницата.
- Което като стойност е…?
- Без да включваме лекарския труд и всякакви разходи покрай анестезията, престой на пациента, медикаменти и т.н., стойността на изследването като чисто техническо износване на апаратурата на пациент излиза между 4000 – 5000 лв.
- На прага на пролетта сме, а тя е проблем за хора с язвена болест, с гастрити, колити… Какво бихте ги посъветвали, за да не обострят състоянията си?
- Профилактиката за язвената болест или на възникването на язви и ерозии (освен класическата язвена болест), е много, много широка и тя включва начин на хранене и на живот, пазенето от стресогенни фактори. Много голямо внимание трябва да се обръща и върху това какви допълнителни медикаменти се приемат, защото не е тайна, че много от лекарствата, които се пият за други заболявания, могат да предизвикат или да усложнят наличните вече язви или ерозии в стомаха, в тънките или дебелото черво, Т. е. профилактиката е многофакторна.
Руми ДОБРЕВА
