Д-р Радислав Наков е председател на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България и член на Управителния съвет на Европейското обединение по гастроентерология (UEG). Професионалните му интереси са в областта на диагностиката и лечението на болест на Крон, улцерозен колит, синдром на раздразненото черво, доброкачествени и злокачествени заболявания на храносмилателната система, редки заболявания.
Д-р Наков е сред основателите на биобанка за фекална микробиота и пионер в извършването на трансплантации на фекална микробиота в България.
Д-р Радислав Наков е един от първите лекари у нас, които правят трансплантации на фекална микробиота. Ето какво обясни лекарят на тази тема в лекция пред студенти медици, която публикуваме с малки съкращения.
„Гените, които носим, не обясняват всичко за възникването на заболяванията. Оказа се, че в процеса участват и гените на микроорганизмите, които са винаги в нас. Различни микроорганизми поселяват отделни части на организма и най-вече дебелото черво.
Де факто това представлява микробиотата. Тя носи своя генетична информация, която всъщност наричаме микробиом. До всяка клетка в нашия организъм се падат 10 микробиотични клетки. Те носят съществена генетична информация, което определя нейното значение за здравето на всеки човек и за патогенезата и етиологията на почти всяко заболяване.
Нас, лекарите, ни интересува дисбиозата – нарушената композиция на бактериите в организма, когато „лошите“ или нетипичните бактерии за човешкия организъм станат повече от „добрите“ бактерии. Дисбиозата обикновено настъпва след употреба на антибиотици и с нея доказано са свързани редица заболявания.
Съществува един особен метод на преодоляване на дисбиозата и съответно на лечение на свързаните с дисбиозата заболявания. Това е трансплантацията на фекална микробиота. Представлява инфузия на фецес от здрав донор в гастроинтестиналния тракт на пациент”, обясни специалистът.
Д-р Радислав Наков
Кога и защо е нужна трансплантацията?
Целта е да се излекува заболяване, като се промени чревната микробиота и се преодолее дисбиозата. Трансплантацията на фекална микробиота е ефективна при повтаряща се инфекция с клостридиум дифициле, която причинява колит и диария. На практика това е единствената доказана индикация за трансплантация на фекална микробиота. Тя потенциално би имала приложение при синдрома на раздразненото черво, автоимунните възпалителни чревни заболявания улцерозен колит и болест на Крон, метаболитен синдром, дори при някои неврологични заболявания като аутизъм и паркинсонова болест. Но всички тези приложения са обект на научни разработки и все още няма категорични доказателства за ефекта от лечението.
„Когато при колоноскопия видим псевдомембранозен колит (възпаление със псевдомембрани или налепи по дебелото черво) и пациентът има диария, сме сигурни, че причината е инфекция с клостридиум дифициле. Първа линия на лечение на инфекцията безспорно са някои антибиотици. Когато се сравни ефективността на лечение с антибиотик и на трансплантация на фекална микробиота, успеваемостта е много по-висока с фекалната трансплантация. В проценти съотношението е 26% : 90%”, уточни д-р Наков.
Биобанки за фекална микробиота
В последните години започнаха да се създават биобанки за фекална микробиота, където се съхраняват качествени изпражнения. Това означава, че не могат да пренесат инфекция, не могат да поставят в риск пациента и независимо къде се прави трансплантацията на фекална микробиота, тя е достатъчно ефективна и напълно безопасна.
За първи път през 2017 г. бе създаден европейски консенсус за правилното приложение на трансплантацията на фекална микробиота в клиничната практика. А през 2018 г. Европейското обединение по гастроентерология създаде работна група, която направи стандартизиране на биобанките за фекална микробиота. В тази работна група д-р Наков представлява нашата страна. През 2020 г. бе публикувана статия, описваща стандартния модел за биобанкиране на фекалната микробиота в цяла Европа и препоръките, които трябва да се спазват.
„В България също направихме биобанка за фекална микробиота. Мултидисциплинарен екип от гастроентеролози, микробиолог, инфекционист и генетици от Центъра по молекулна медицина спечели грант на Медицинския университет – София и започнахме да набираме доброволци да дарят изпражнения, които да се изследват, за да се установи дали са годни за трансплантация.
Търсим здрави доброволци, които да отговарят на точно определени критерии. Те трябва да са със здравословен индекс на телесна маса между 18 и 30; да са под 50 години, за да нямат риск от развитие на онкологични заболявания в гастроинтестиналния тракт; да не са лекари или студенти по медицина, тъй като те са в досег с патогенни микроорганизми и вътреболнични инфекции, което компрометира тяхната микрофлора; да нямат рисково поведение; да не работят с животни; да нямат скоро направена татуировка или пиърсинг; да не са се подлагали скоро на кръвопреливане; да не са ходили на сафари или в рискови държави.
Едва ако донорите отговарят на тези условия, им се правят фекални и кръвни тестове, включително тестове за хепатити. И понеже всеки, изкарал COVID-19, над шест месеца изхвърля вируса и чрез изпражненията, донорите на фекални проби трябва да се изследват и за носителство на SARS-CoV-2 във фецеса.
Намерихме 112 доброволци да дарят изпражненията си. По една или друга причина 70 от тях бяха изключени. Само 42-ма бяха поканени за лабораторни тестове, от тях изключихме 34 души по обективни критерии и само осем души станаха донори, което е 7% от всички доброволци. Те обаче са напълно достатъчни за осъществяването на стотици трансплантации на фекална микробиота.
Съхранението на фекалната микробиота става в специални хладилници на -800C и може да се използва до 2 години след замразяването. За кратко може да се съхранява и в обикновени фризери на -20 – -220C, но тогава трябва да се използва до 6 месеца от замразяването. От всеки донор се съхранява фекална маса, която се разтваря във физиологичен серум в съотношение 1:5 и се разпределя в спринцовки от по 50 кубика”, сподели лекарят.
Как се извършва фекална трансплантация?
Самата фекална трансплантация се извършва чрез колоноскопия. Когато се стигне до цекума, през работния канал на ендоскопа се впръсква тази суспензия. Оттам започва поселяването на новата чревна флора в дебелото черво. Така че самата трансплантация е най-лесната работа. Трудна е микробиологичната работа по подготовката на фекалната микробиота.
Пациентите с инфекция от клостридиум дифициле трябва да получават антибиотик три дни преди трансплантацията на фекална микробиота, като антибиотикът се спира 12 часа непосредствено преди трансплантацията. А дебелото черво се почиства по обичайния начин за колоноскопия. Трансплантацията може да се направи също чрез горна ендоскопия, чрез назогастрална сонда и чрез клизми. В България има опит само чрез колоноскопия.
Повторна трансплантация на фекална микробиота се прави в няколко случая. Ако при колоноскопията се види, че пациентът има псевдомембранозен колит, повторната трансплантация се прави около месец след първата. Така ефективността е много по-голяма. Повтаря се също, ако лошо е почистен колонът, ако трансплантацията е извършена неточно по някаква причина, ако има релапс на клостридиум дифициле.
При болест на Крон или улцерозен колит трансплантацията се повтаря няколко пъти, защото тези хронични автоимунни възпалителни заболявания, които са многокомпонентни по своята патогенеза, не могат да бъдат излекувани или вкарани лесно в ремисия само с трансплантация на фекална микробиота. „Микробиотата е само един от компонентите за възникване на възпалителното чревно заболяване. В момента се извършват 14 клинични проучвания за ефекта от трансплантацията на фекална микробиота върху болест на Крон и улцерозен колит, според които степента на влизане в ремисия на пациентите е 24 – 60%.
Ефективността на трансплантацията на фекална микробиота при инфекция от клостридиум дифициле е между 85 и 93%, като в България ефективността до момента е 100% при направени само 10 трансплантации”, обобщи медикът.
Мара КАЛЧЕВА
