Отново ще коментираме характерното за миомната болест, за която често получаваме въпроси от наши читатели. Разговаряме с гинеколога д-р Венелин Иванов.
Д-р Венелин Иванов е акушер-гинеколог в УМБАЛ “Софиямед”. След завършване на МУ-София, придобива своята специалност като част от екипа на същата болница. Д-р Иванов притежава редица квалификации. Сертифициран е като First Assistant за роботизирана хирургия с Da Vinci Xi от Bern, Switzerland. Участва в международен научно-изследователски проект за лечение на ендометриоза.
Сертифициран е в лапароскопската гинекологична хирургия от IRCAD, France. Притежава акредитация от European Council for Continuing Medical Education (EACCME®) Vienna, Austria. Преминал е мастър клас “Оперативна хистероскопия” от Global Community of Hysteroscopy. Д-р Венелин Иванов е член на Европейската асоциация по гинекологична ендоскопия; Европейската асоциация по гинекологична онкология; Международната асоциация по гинекологична лапароскопия.
- Д-р Иванов, вярно ли е, че най-честата причина за отстраняване на матката (хистеректомия), е именно миомата на матката?
- Да, вярно е. Миомата, наричана още лейомиома или фибром, е най-често срещаното доброкачествено новообразувание сред жените в репродуктивна възраст. Но въпреки достиженията на съвременната медицина, миомната болест продължава да е водеща причина за хистеректомия (отстраняване на матката). Темата е широко коментирана както от пациенти, така и от колеги лекари.
В това интервю ще се опитам да обобщя най-важното по темата в услуга на пациентката. В тази връзка ще изтъкна следното: всеки случай е строго индивидуален и универсализирането на казуса може да доведе единствено до неразбиране и грешки в поведението.
Доплаща ли се от пациента при операция на миома?
- Какво е правилното определение за миома на матката? Ясни ли са причините, поради които възниква? Важно е да посочим и кои са рисковите фактори...
- Миомата на матката е доброкачествен тумор. Той изхожда от мускулната тъкан на матката и няма доказан злокачествен потенциал. Срещат се единични или множествени миомни възли. Относно причините, те все още не са напълно установени. Има различни теории в това отношение.
Знае се например, че миомата е хормоно-чувствителна. Т.е., расте на базата на женските полови хормони. Съществуват редица рискови фактори, които провокират нейното възникване. Като такива се считат липсата на раждания; затлъстяването; възраст над 40 години; фамилна обремененост и множество други.
- Какви типове миоми съществуват и до каква степен мястото, на което са разположени, определя симптомите и правилният подход за лечение?
- Има най-различни класификации, но основно се разделят въз основа на разположението, което заемат. Най-общо казано, те биват: разположени в кухината на матката; в самата й стена и такива, изхождащи от повърхността на матката и растящи към коремната кухина. Могат да бъдат на „краче” или широка основа.
Разположението на миомите е ключово, както по отношение на симптомите, така и на лечението. Различните типове дават различни симптоми и съответно, изискват различно поведение! Пример: миомите, които са в кухината на матката рядко достигат големи размери, но могат да бъдат причина за стерилитет или за обилни генитални кръвотечения. Задължително се лекуват оперативно, главно чрез хистероскопия (ендоскопски метод).
Д-р Венелин Иванов
Обратно: миомите, разположени към коремната кухина могат да достигнат големи размери, да нямат симптоми и да не се налага дори оперативно лечение.
Диагнозата се поставя основно чрез стандартен гинекологичен преглед, плюс вагинален ултразвуков преглед. Не са необходими допълнителни образни (скенер, ЯМР) и кръвни изследвания, освен в случаи, съмнителни за злокачествени образувания - сарком.
- Какъв е делът на миомите, които протичат безсимптомно? И в тази връзка, кога болестта се проявява със симптоми и какви са те?
- В 90% от случаите миомите са безсимптомни и са случайна находка в хода на стандартен профилактичен преглед. В други случаи водят до: анемия; усещане за тежест в малкия таз; болки; смущения в уринирането или дефекацията (при притискане на съседни органи).
Както, разбира се, и до проблеми със забременяване, износване на бременността или самото раждане. Симптомите зависят от размера, разположението и броя на миомите. Като правило може да се приеме: по-голяма миома, по-голяма вероятност за симптоми.
Наличието на симптоми по правило е индикация за лечение. Липсата на симптоми е най-честата причина за късно поставяне на диагнозата и ненавременно лечение. Закъснялото лечение понякога коства преминаване от органосъхраняваща лапароскопска операция, до отворена хирургия със или без съхраняване на матката. Затова безсимтомните миоми подлежат на активно проследяване от акушер-гинеколог (веднъж на шест месеца) и преоценка на поведението. Особено в случаите на незавършени репродуктивни планове.
- Какви са най-съвременните лечебни методи?
- Съществуват най-разнообразни методи и средства за лечение на миомата. От проследяване в амбулаторни условия, до дефинитивно лечение - отстраняване на матката. Към консервативните методи се причисляват хормонални перорални препарати, хормонални инжекционни, хормонални вътрематочни - спирала.
Всички те имат потенциал единствено да редуцират размера (до определени граници), да облекчат симптомите при жената или да се ползват с цел подготовка за дефинитивно хирургично лечение.
Сред оперативните техники са: хистероскопия, лапароскопия и робот-асистирана хирургия. Сравнително нови методи са HIFU (високочестотен ултразвук) или МR HIFU (с помощта на магнитен резонанс) и емболизация на маточните съдове. Всеки един от изброените методи се прилага при строги индикации, съобразени от лекуващия специалист в областта.
Миомата по време на климакс често изчезва сама
Няма универсално лечение, което да бъде еднакво успешно при всеки случай. Подходът към конкретния случай се определя на база: възраст, раждания, репродуктивни планове, размер, темп на растеж, брой и разположение на миомите. Оттам-нататък всичко зависи от самия лекар. Познаването и владеенето на всички съвременни техники на лечение са задължителни за лекуващия лекар. В противен случай е ощетен и пациентът, и лекарят.
- В тази връзка можете ли да посочите при кои състояния какви лечебни методи са подходящи и удачни?
• Пример 1. Нераждала 35 г. пациентка с планове за забременяване и наличен безсимптомен миомен възел в кухината на матката. В този случай правилното лечение е оперативна хистероскопия.
• Пример 2. Нераждала 35 г. пациентка с планове за забременяване и наличен 5-6-сантиметров безсимтомен миомен възел в стената на матката, който нарушава нейната анатомия. Правилният подход - оперативно отстраняване на миомния възел - лапароскопски.
• Пример 3. Менопаузална пациентка с 5-сантиметров безсимптомен миомен възел, растящ към коремната кухина. Правилното поведение - проследяване.
- Каква е тенденцията относно прилагането на по-съвременни и щадящи лечебни методи на миома на матката в нашата страна? В какво се изразява профилактиката?
- За съжаление, в България продължава тенденцията на висок процент напреднали в своя растеж миомни възли, налагащи отворена хирургия. Вместо прилагане на лапароскопия или остраняване на цялата матка, вместо органосъхраняваща операция. За разлика от Западна Европа, където отворената хирургия за лечение на миомна болест е все по-рядка.
Изключително деликатен е въпросът за лечението на напреднала миомна болест при жени, които не са осъществили репродуктивните си планове. Затова правилният път е един: регулярна гинекологична профилактика (поне веднъж годишно) за всички жени в репродуктивна възраст, независимо от наличието или липсата на симптоми. Непременно, при доказани специалисти в областта на съвременната оперативната гинекология.
Яна БОЯДЖИЕВА
