С уважение: Катя Стефанова, на 77 г. от гр. София
В отговор оплакванията на нашата читателка, коментираме темата с д-р Веселин Милков – специалист по вътрешни болести и бъбречни заболявания. Семеен лекар с богат опит у нас и в чужбина. Извършва прегледи и системно наблюдение на хора с хронични оплаквания. Прави безплатни консултации чрез електронната поща в областта на бъбречните заболявания, семейната медицина и интегративната медицина. Д-р Милков е работил в ЮАР-Йоханесбург като консултант нефролог в различни учебни болници. Бил е завеждащ на Център по хемодиализа в Барагуанат-болница – най-голямата в Южното полукълбо според „Книгата на Гинес”. Специализира китайска медицина, като през 1999 г. получава степен доктор по китайска медицина. Работил е като семеен лекар и в Дъблин, както и спешна и семейна медицина в Международната медицинска компания в Близкия изток. От почти една година д-р Веселин Милков вече е в България, консултира в няколко медицински центъра.
- Д-р Милков, какво е характерното за кистите в бъбреците? И на първо място – какви са симптомите?
- Кистите в бъбреците най-често са доброкачествени и се откриват съвсем случайно, без да има някакви особени оплаквания от страна на пациентите. Откриват се по повод друго ехографско изследване, да кажем пациентът има съмнение за пиелонефрит или съмнение за камъни в бъбреците. Тогава му се прави ултразвук на бъбреците и се откриват една или две кистички в единия или другия бъбрек. Най-често това са т.нар. кортикални кисти с различна големина – обикновено 1-2 сантиметра. По принцип тези кисти не причиняват никакви симптоми. Затова ние, лекарите, казваме на пациентите да не се тревожат, както е в случая с вашата читателка. Просто е нужно да бъдат наблюдавани от време на време - да кажем на една-две години да се подлага на контролни ехографски изследвания. Искам да отбележа, че когато става дума за единични кисти и когато те
не притискат отделителната система
на бъбреците (т.е. не се затруднява оттичането на урина, т.нар. хидронефроза), тогава няма никакъв проблем.
А кога има проблем?- Проблем възниква ако тези кисти се намират в такава част на бъбрека, където вече притискат началната част на уретерия (той свързва бъбрека с пикочния мехур) и причиняват задържане на урина в бъбрека, т.е. пациентът е развил в някаква степен хидронефроза. Такова състояние обикновено способства за образуване на камъни в бъбреците, а също и за възникване и поддържане на бъбречни инфекции. Тогава казваме, че има проблем, свързан с бъбречните кисти.
- Д-р Милков, обяснете как се лекуват кистите – били те единични, малки или много големи?
- Ако кистите са много големи – да кажем 5-6 см, пък и по-големи и ако те причиняват някаква тъпа болка в кръста или дискомфорт, тогава се прибягва до пунктиране под ехографски контрол. Течността, урината, която се съдържа в тях, се източва със спринцовка и обикновено кистата намалява бързо. Но след време пак може да увеличи обема си. Ако кистите са изключително големи и създават сериозни уродинамични проблеми, тогава се стига до оперативно лечение.
Ако кистите са двустранни и са много на брой, съответно става дума за т.нар. поликистоза на бъбреците. Това е вродено заболяване, то, разбира се, е по-сериозно и налага често контролиране на бъбречната функция. Означава, че периодично трябва да се изследва урината, да се следи кръвното налягане, както и общото състояние на пациента.
- А как протича поликистозата? И каква е прогнозата за тази болест?
- Поликистозата, както вече казах, е вродено заболяване и протича много бавно. То е сравнително благоприятно в сравнение с други бъбречни заболявания, тъй като не причинява да кажем ранна анемия или бъбречна недостатъчност. Страдащият може периодично да получава болка, болестта е съпровождана и от хипертония. Но вече в по-напреднал период, след много-много години болните могат да навлязат в
стадий на хронична бъбречна недостатъчност
и да бъдат поставени на хемодиализа, очаквайки трансплантация. Пак казвам, това е много дълга перспектива. Искам да отбележа и друго характерно – поликистозата на бъбреците може да е съпроводена с кисти и в други органи, например в черния дроб и т.н.
- Д-р Милков, позволете още един въпрос, пък бил той и банален. По колко литра вода трябва да приема човек на ден? Ако е здрав и съответно, ако има здравословни проблеми?
- Съветът е горе-долу около 30 мл на килограм тегло оптимално. Което означава, че ако човек е 70 кг, е достатъчно да приема общо около 2 литра течности. Казвам общо, защото това е не само вода, а и супи, сокове, плодове и т.н. Нека да кажем, че стандартно са нужни поне литър и половина, особено лятно време, когато хората се изпотяват повече.
- А прекаленото пиене на вода може ли да окаже негативен ефект?
- Може, да. Тези, които имат сърдечно заболяване или хипертония; тези, които вземат лекарства за високо кръвно и други, за тях високият прием на вода е неоправдан, те не бива да прекаляват с течностите. Освен това водата, вие знаете, съдържа електролити. Тези, които спортуват, когато тичат на дълги разстояния, не компенсират загубата на течности с чиста вода, а със специални разтвори.
- А специално за бъбреците как стоят нещата с приема на течности?
- Всичко трябва да е с мярка, не бива да се прекалява, но е факт, че ако урината се разрежда, намалява образуването на камъни в бъбреците. Знаем, че те се образуват на принципа на снежната топка: започват с кристалче, на него се залепва друго кристалче – това е най-простото обяснение, елементарното. И ако урината е концентрирана, постепенно тя създава условия за образуване на камъни. Преди време беше направено проучване за честотата на камъни в бъбреците при транспортните работници - машинисти, авиатори. И се установи, че наистина честотата при тях е по-висока, защото не приемат достатъчно течности по причина, че нямат тоалетни и се въздържат.
Често при възрастните възниква състояние, имитиращо цистит
Д-р Милков препоръча на нашата читателка и въобще на всички възрастни жени следното: „Ако жени в по-напреднала възраст се оплакват от болки ниско долу в пикочния мехур, от често уриниране и т.н., е хубаво да им се изследва урината един-два пъти годишно. Така ще се види дали наистина има елементи на пикочна инфекция, дали има цистит, дали има бактерии и т.н. Защото аз в моята практика за толкова години съм забелязал как възрастни жени, които вече от много години са в менопауза, споделят характерни оплаквания поради това, че яйчниците отдавна вече не отделят хормони. А това води до сухота на половите органи, на влагалището, което е доста неприятно състояние. Характерното в случая е, че много често такова състояние клинично имитира цистит. За съжаление, колегите джипита при такива оплаквания веднага предписват антибиотик, което е абсолютно погрешно. Не бива да предписват антибиотик, без да са доказали, че има инфекция в пикочните пътища. Когато при мен дойдат такива болни, изследвам урината и ако се окаже, че тя е чиста и няма никакъв елемент на инфекция, обикновено изписвам ниска доза естрогенен крем за вагинално приложение. Той се прилага по определена схема и симптомите напълно изчезват за няколко седмици. Т.е., не всичко, което при една възрастна жена е с болка ниско долу, предполага антибиотик. Нещата трябва да бъдат оглеждани винаги по-комплексно. Вижте, ние докторите, особено личните лекари, нямаме време да говорим с тези хора, все бързаме. Аз смятам, че ако докторът изслушва внимателно пациента за неговите оплаквания, ако обсъди заедно с него проблемите му, този разговор може да насочи доктора по-точно и ясно към диагнозата и въобще към проблема. Лично аз се опитвам да изслушвам моите пациенти. В крайна сметка ние трябва да сме малко и психотерапевти”.Яна БОЯДЖИЕВА
