Вирусните инфекции са в разгара си. Освен с медикаменти можем да се борим с тях и с помощта на физиотерапията и рехабилитацията. Вижте как в интервюто с д-р Вяра Димитрова.
Визитка
♦ Д-р Вяра Димитрова е специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация в Клиниката по физикална медицина и рехабилитация на УМБАЛ “Александровска”.
♦ Д-р Вяра Димитрова завършва Университета по медицина и фармация “Карол Давила” в Букурещ. През 2009 г. придобива специалност “Рехабилитация, физикална медицина и балнеология” в Националния институт по рехабилитация, физикална медицина и балнеология към МУ - Букурещ. Работи като лекар специалист в два медицински центъра в Букурещ, след което в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ Силистра. След конкурс през 2016 г., д-р Димитрова е назначена за асистент в Клиниката по физикална медицина и рехабилитация в УМБАЛ ,,Александровска”. Завършва курс по Електродиагностика и по Постизометрична релаксация.
♦ През 2020 г. защитава дисертация на тема “Физикална медицина и рехабилитация на деца с бронхиална астма” и придобива научна степен “доктор” по Физиотерапия, курортология и рехабилитация.
- Д-р Димитрова, в сезона на вирусните заболявания и най-вече предстоящата грипна епидемия с какви методи разполагате във физиотерапията за повишаване на имунитета ни срещу тях, при това с максимално естествени средства?
- Основните методи за подпомагане на имунната система, които използваме във физиотерапията, са облъчване с ултравиолетови лъчи, инфрачервени лъчи, магнит, високочестотни токове и ултразвук.
- Какво представлява светотерапията и по какво се различава от естествената слънчева светлина?
- Както светотерапията – селективно и дозирано приложение на светлина с определена дължина на вълната, така и хелиотерапията – излагане на естествена слънчева светлина или така наречените „слънчеви бани” са процедури, основани на излагането на светлинно облъчване. Но, докато естествената слънчева светлина е съставена от пълния спектър на светлината, при светотерапията се използват изолирани части от спектъра, с определена дължина на вълната и обхващат диапазона на инфрачервените, видимите и ултравиолетовите лъчи.
Като при лечение на пациенти можем да използваме поотделно или в комбинация всеки от тях и да прилагаме точно определени дози и продължителност на лечебната процедура в зависимост от това какъв ефект искаме да постигнем. Също така се избягва вредно или нежелано въздействие от други дължини на вълната, които не искаме да прилагаме при лечението на даден пациент.
- Кои части от спектъра на светлината прилагате в зависимост от целта – дали ще е лечение на конкретно заболяване или за повишаване на имунитета например?
- Както вече споменах, в практиката си използваме инфрачервените, видимите и ултравиолетовите лъчи. Най-силно стимулиращо действие върху имунната система имат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи.
Инфрачервеното облъчване има противовъзпалителен, болкоуспокояващ и спазмолитичен ефект, като засилва обмяната на веществата в лекуваната зона и се прилага за подпомагане на по-бързото заздравяване на рани.
Ултравиолетовото лъчение (УВЛ), от друга страна, има много по-широко приложение, но се използва внимателно – само след определяне на т.нар. биодоза или индивидуално определяне на времетраенето за облъчване. Широко известно е, че под действието на УВЛ се повлиява калциево-фосфорната обмяна и се използва за профилактика и лечение на рахит в детска възраст, както и на остеопороза при възрастни.
При облъчване с УВЛ настъпват промени във въглехидратната обмяна, което може да се използва като елемент от комплексното лечение на захарния диабет. Приложение намира и за профилактика при някои професионални заболявания, като например интоксикации с тежки метали, анемии и много други.
В последно време започна широко да се използва бактерицидното действие на ултравиолетовото лъчение дори извън лечебните заведения, като искам да отбележа, че вирусите също се унищожават при облъчване с ултравиолетова светлина. Бактерицидните ултравиолетови лампи се използват за дезинфекция на повърхности и на въздуха в помещенията. Много важно е да се отбележи, че това трябва да се случва без присъствие на хора в помещението, а след тази процедура помещенията трябва да се проветряват.
- Какъв е механизмът на действие на светлинната терапия, на какво се дължи лечебният й ефект? В частност, как влияе на имунитета и какви лечебни цели постигате с нея при грипния вирус?
- Инфрачервеното лъчение спомага за повишаване на неспецифичния имунитет, което способства за ускоряване на оздравяването от респираторни заболявания, в частност и при грип.
При облъчване с ултравиолетова светлина се повишава очистителната функция на белите дробове и се стимулира имунната система, като се увеличава фагоцитната активност на левкоцитите – способността да „поглъщат” бактерии и вируси, атакували организма, и се повишава продукцията на вещества, отговорни за имунния отговор, като гама-глобулини и интерферон.
- Какво трябва да знаем за светотерапията, преди да се подложим на нея, ако приемаме например определени лекарства или страдаме от някое хронично заболяване?
- Светотерапията има своите противопоказания. Не бива да се използва при фоточуствителност, неконтролирани форми на епилепсия, висока температура, хипертиреоидизъм, ексудативната фаза на белодробна туберкулоза, кръвотечения, различни видове колагенози, лупус еритематос и др.
Важно е да знаем, че облъчването с инфрачервени и видими лъчи води до образуването на топлина в тъканите и усилва терморегулаторните реакции, което, от своя страна, може да доведе до ускоряване на сърдечната дейност и покачване на артериалното налягане. Затова се използва с повишено внимание при с пациенти със сърдечносъдови проблеми.
Също така е хубаво да се знае, че повишена кожна чувствителност към УВЛ се наблюдава при някои заболявания като остра екзема, пелагра, високо кръвно налягане, когато имаме повишена концентрация на тироидните хормони, хранителни интоксикации, пневмонии в остър стадий и други. Някои лекарства също повишават чувствителността на пациентите - такива са риванолът, антибиотици и антидепресанти, диуретиците. При тези ситуации е добре да се предупреди лекарят, за да може да съобрази дозата, която ще прилага.
- С какъв интензитет се прилага за профилактика на вирусните инфекции?
- За профилактика е добре да се прилага лечение два пъти в годината – през пролетта и есента.
- Подходяща ли е за деца?
- Да, използва се успешно и при лечение на деца, като в някои ситуации е за предпочитане, за да се намали приемането на лекарства от малките пациенти или да се ускори оздравяването.
- Откога се прилага светлинната терапия и какви научни доказателства има в подкрепа на ползите от прилагането й?
- Фототерапията има дълга история, която обхваща хилядолетия. В едни от най-ранните етапи всъщност се е използвала слънчевата светлина като източник за светлинна терапия или т. нар. хелиотерапия.
През 19-и век изследванията на светлината и ефектите й върху човешкото тяло започват да се развиват. Фототерапията се използва широко, особено в лечението на туберкулоза.
През 20-и век, с развитието на науката и технологиите, фототерапията става по-систематизирана и се превръща в стандартна практика при лечението на различни заболявания.
Терапевтичен ефект на светотерапията
В Древен Египет витилигото се е лекувало със светлина. През 19-и век става ясно, че ултравиолетовата светлина убива микробите. А в началото на 20-и век скандинавският физиотерапевт Нилс Риберг Финсен лекува кожен лупус със светлина и дори получава Нобелова награда за това.
По време на следването си Финсен открива, че страда от рядко срещано хронично и прогресиращо заболяване – болест на Нимен-Пик, но забелязва и че крехкото му здраве, породено от детството, прекарано до Полярния кръг, чувствително се подобрява при по-продължително излагане на слънчева светлина. След 1892 г. напуска работата си в университета и се отдава изцяло на изследване на лечебното въздействие на светлината, т.нар. фототерапия.
Финсен експериментира с различни изкуствени светлинни източници и открива, че кожните обриви при вариола се повлияват благоприятно при излагане на пациента на червена светлина. Установява също, че болестта лупус (вълчанка, кожна туберкулоза), която често води до обезобразяващи поражения върху кожата на пациента, се повлиява от неколкомесечно излагане на ултравиолетова светлина до степен на пълно излекуване.
Милена ВАСИЛЕВА
