Добромир Димитров е психотерапевт, бакалавър по психология и магистър по приложна психология. Преминал е курс за следдипломна квалификация по фамилно консултиране и терапия към Медицинския факултет на Медицинския университет - гр.София. Редовен член е на Дружеството на психолозите в България и на сдружението на психолозите “Адаптация ХХI”.
Практикува психологически консултации във всяка област, касаеща лични и професионални проблеми, израстване и реализация.
Темата на нашия разговор е доста щекотлива, а именно защо хората лъжат, разпознаваме ли лъжата и как да реагираме?
- Г-н Димитров, вярно ли е, че всички лъжем?
- Хората по природа са лъжци. И това е нормално... 44% от нас преувеличават събитията в историите, които разказват, за да ги направят по-интересни. 33% от жените и 26% от мъжете лъжат за разходите си. 65% от хората смятат, че трябва да излъжат, за да не обидят събеседника си.
Мъжете лъжат два пъти по-често от жените. Според най-известния, жив специалист по лъжата проф. Пол Екман, сме в състояние да доловим едва 54% от лъжите, които ни се поднасят и които ние казваме.
- Може ли наистина да се научим да разпознаваме лъжата?
- Истината за лъжата в контекста на темата е, че не е особен проблем човек да се обучи да я разпознава. Ако си поставите за цел да научите и практикувате езика на лъжата, при нормални обстоятелства ще сте в състояние да разкодирате почти всяка лъжа. Проблемът е, че при взаимоотношенията помежду ни е важна не толкова самата лъжа, колкото действителния мотив, който я е предизвикал.
- Как езикът на тялото ни показва лъжата?
- От изключително значение за разчитането на лъжата е да запомните, че никой от маркерите не може и не трябва да се тълкува сам по себе си. Когато лъжем, винаги използваме комплекс от маркери и трябва да установите наличието поне на три от тях в контекста на разговора, за да направите заключение, че ви лъжат.
- А откъде да започнем?
- Първото нещо, което трябва да направите, е да установите линия на истината. Тъй като хората са различни в реакциите си, това е първото, което задължително трябва да направите, преди да започнете да наблюдавате за маркери на лъжата. Обикновено се извършва чрез вмъкване в разговора на въпроси, чиито отговори със сигурност знаете.
Това наблюдение ще ви даде възможност да определите характерните за начина на комуникация на събеседника поведение, жестове, мимика и структура на изреченията, защото някои жестове, издаващи лъжата, по принцип, е възможно да са характерни за обичайния му начин на общуване и е необходимо да бъдат елиминирани чрез установяване линия на истината.
Добромир Димитров
- Кой е следващият момент в опознаването на лъжата?
- Обърнете внимание на цялостната стойка и движението на различните части на тялото – при лъжа те ще издават желанието на събеседника за свръхконтрол над ситуацията. Това ще рече, че би следвало да усетите неестествена скованост (ограниченост) в движенията или дори стремеж към липса на движение.
А понякога ще наблюдавате и как в самото начало или по някое време на разговора, събеседникът ви несъзнателно ще постави някаква символична преграда помежду ви (като например чанта, дреха, кутия цигари или какъвто и да било друг предмет). Всъщност, истинският индикатор е не толкова самото движение (каквото и да е то), колкото наличието или отсъствието на естествена причина за извършването му.
Обърнете изключително внимание и на така наречените микроизражения – те се появяват като светкавица за части от секундата и по принцип не подлежат на съзнателен контрол. При засичане и разпознаване издават истината, скрита зад съзнателно изградената от събеседника ви фасада.
По принцип са изключително трудни за прихващане без специална подготовка, затова ви препоръчвам да насочите вниманието си към едно от израженията, което често се задържа по-продължително и дори понякога стои като фон на целия разговор, а именно: при лъжа през лицето преминава микроизражение на емоцията страдание, характеризиращо се с вежди извити нагоре към средата на челото (като понякога се появяват къси бръчки по челото).
Интересен факт е, че често, преди самия акт на поднасянето на лъжата, лъжещият има нужда да „поноси” желания израз на лицето си
В повечето случаи, в които една гримаса доминира в разговора, е добре да се усъмните и да потърсите и други маркери за потвърждаване или отхвърляне на подозрението за лъжа.
- Как ще реагира събеседникът ни лъжец, ако усети недоверието ни?
- При продължителен недоверчив поглед от ваша страна на тези, които лъжат, им става неприятно, а онези, които казват истината, обикновено се ядосват или разочароват. Изразяват го с микроизражение на гняв: устните стиснати заедно, веждите надолу, горният клепач нервен и напрегнат, свален ниско долу.
Наблюдавайте и гърлото – честото преглъщане и прочистване на гърлото е класически показател за лъжа (разбира се, е необходимо да отчетете дали събеседникът ви е страстен пушач или не).
- Ако събеседникът ни отбягва контакта с очи с нас, това означава ли, че той лъже?
- Движението на очите е сравнително лесен за отчитане на маркер и затова ще му отделя повече място. Противно на общоприетото схващане лъжецът невинаги избягва очния контакт, въпреки че не особено умелите лъжци действително, съвсем несъзнателно избягват погледа ви.
От друга страна, умелият лъжец може съзнателно да търси очен контакт, за да изглежда по-искрен. В подобни случаи обаче, неговият поглед е прикрито настойчив и напрегнат, оставяйки ви с усещането, че за него е много важно да му повярвате. Дори и при професионалните лъжци усещането за напрегнатост в погледа прозира отвъд първичното спокойствие, което демонстрират.
Друг маркер, който е доста по-труден за отчитане, но пък си струва да бъде отбелязан, е свързан с факта, че лъжата винаги е придружена с повече или по-малко несъзнаван страх да не бъде разконспирирана. И оттук една чисто физиологична реакция, която не подлежи на никакъв контрол от страна на лъжеца – страхът стеснява зениците, ограничава зрението и забавя реакциите.
Милена ВАСИЛЕВА
