Доц. д-р Деян Желев: Младите хора най-често боледуват от хепатит!

По инициатива на пациентски организации бе проведено публично обсъждане на значението на профилактиката и контрола на социално-значимите заболявания. Събитието беше на тема “Стратегиите в здравеопазването - как профилактиката ще стане приоритет в България”.

Акцентите в Националната програма за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити в България бяха представени от доц. д-р Деян Желев от Клиниката по гастроентерология към болница “Св. Иван Рилски”. Доц. Желев подчерта важността именно на намаляване броя на смъртните случаи и усложненията вследствие на хепатитите, в контекста на резултатите, според които България се намира на едно от последните места сред държавите - членки на ЕС, в грижата по отношение заболелите от вирусни хепатити.

“Недиагностицирането и нелекуването на болните от хепатит С е “бомба със закъснител”, защото струва огромни средства на обществото - под формата на директни разходи за лечението на цироза или рак на черния дроб, и индиректни - от загуба на работоспособност. Освен това ангажира млади хора. Над 93% от хората, които са диагностицирани и се лекуват към този момент, са на възраст под 50 години. Това е болест на младите хора”, сподели за в. “Доктор” доц. Желев.

- Доц. Желев, колко са българите, заразени с хепатит?
- Около 110 000 българи са заразени само с хепатит С. В Европа болните са почти 9 млн. души, като честотата на заболяването се увеличава, защото нараства броят на наркозависимите. 70-80% от болните от хепатит С в България не са диагностицирани, тъй като началото на болестта обикновено е безсимптомно. Възможно е болните да страдат от безсъние, умора, тежест в дясното подребрие, гадене или коремен дискомфорт. Заразяването с хепатит С се дължи основно на полов контакт и на досег със заразена кръв - кръвопреливане, хемодиализа, татуировки, извършени с недобре стерилизирани инструменти, работа без защитни средства и др.

Основен източник на инфекцията вече не са спринцовките при употребяващите наркотици. Използване на обща четка за зъби или посещение при зъболекар също могат да доведат до инфектиране с хепатит С.

Хроничните вирусни хепатити водят до инвалидизация, защото често са причина за развитие на цироза или рак на черния дроб. Финансовият ресурс, отделян за лечението на тези заболявания, е висок. Всяка година в света от хепатит С умират около 57 хиляди болни, а от ХИВ/СПИН - 8000.

- Какво е мястото на профилактиката при инфекциозните болести?
- Профилактиката трябва да стане приоритет в нашата държава. Инфекциозните заболявания все по-често стават причина за смърт, за тежки късни усложнения, които са в пряка връзка с цирозата, с рака на черния дроб. Това са тежки заболявания, които отнемат живота на стотици хиляди българи всяка година. Заболявания, които струват на здравната ни система милиони левове за година. За лечение на хроничните вирусни хепатити

се дават по 10 млн. лв. годишно

Ако направим справка колко пари отиват за цирозите, само по клинични пътеки, ще видим, че са в пъти повече - 30-40 млн. лв. годишно. Сами можем да пресметнем кое е по-доброто - да направим профилактиката, ранната диагностика или след това да плащаме усложненията.

- Защо се налага днес да говорим за болестта на мръсните ръце?
- Този въпрос и днес е много актуален и сериозен социален проблем за цялото ни общество. На първо място това е, че страната ни е сред онези държави, в които честотата на вирусните хепатити е висока.

Ние “отглеждаме” една огромна гвардия от инфектирани, които за съжаление не подозират, че са болни. Самото естество на проблема, главно при хроничните хепатити, е свързано с липса на симптоми и на оплаквания. Така при видимо добро здраве, без да подозират за проблема, тези пациенти са сред обществото, те неволно пренасят и инфектират други хора, т.е. бедствието се разпространява, когато нямаме ефективна диагностика и лечение.

От друга страна, в течение на годините поне 20% от тях ще прогресират до напреднала чернодробна болест. Когато дойдат в нашите клиники, вече са с цироза, с чернодробна недостатъчност, с кръвоизливи от горните отдели на стомашно-чревния тракт,

формиран първичен чернодробен рак

Именно тези състояния изискват чести, множество хоспитализации, скъпо струващо лечение, за което държавата плаща огромни средства - в пъти повече от тези, които могат да бъдат отделени за профилактика, ранна диагностика и ранно лечение.

- Младите като че ли са най-засегнати от хепатита...
- Да, това са предимно млади хора, в работоспособна възраст, но придобиват ранна инвалидизация, защото болестта им не е открита навреме. Вече има ясни разчети от множество авторитетни световни експерти, които демонстративно показват, че много коректно би било да се инвестира в ранното откриване на тези хора. В момента виждаме само върха на айсберга! Вече има и много ефективно лечение на хепатитите, възможностите ни са по-големи, а и е многократно по-евтино. Затова този проект трябва да навлезе в реалния живот, за да можем рязко да снижим заболяемостта от вирусни хепатити.

Недиагностицирането и нелекуването на болните от хепатит С е “бомба със закъснител”, защото струва огромни средства на обществото - под формата на директни разходи за лечението на цироза или рак на черния дроб, и индиректни - от загуба на работоспособност. Освен това ангажира млади хора. Над 93% от хората, които са диагностицирани и се лекуват към този момент, са на възраст под 50 години. Това е болест на младите хора!

- Това ли са целите на програмата ви?
- Без да се активира цялото общество, няма как да стигнем до инфектираните пациенти. Трябва да се разшири обхватът на превенцията и контролът над вирусния хепатит, да се повиши информираността на обществото. Както споменах, това е безсимптомно заболяване, много хора не подозират, че носят в себе си тази инфекция. А хепатитът вече е лечимо заболяване! Но няма как да се справим с болестта, ако не бъдат обхванати групите с повишен риск от заразяване - това са ХИВ инфектираните, заразените с кръвни продукти, по полов път предадена инфекция и вертикална такава - от майката на бебето.

Искаме чернодробните ензими да влязат в кръвните изследвания. Те са сигурни маркери и значително биха подобрили ранното откриване на хепатитите.


Люба МОМЧИЛОВА