Доц. д-р Светлин Цонев, д.м., е кардиолог и ангиолог в УМБАЛ Александровска - София. Председател е на Работна група по “Клапни заболявания към Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и посланик на Heart Imager of Tomorrow към European Society of Cardiovascular Imaging. Д-р Цонев е участвал в много международни и национални научни проекти.
Има редица квалификации през годините. Посланик е за България на “Club 35” на EACVI. Член е на Европейското общество по хипертония и работна група към ДКБ “Жени сърдечносъдов риск”. Удостоен е с отличия на различни кардиологични събития както в България, така и в чужбина.
Защо пациенти с метаболитен синдром са с висок сърдечносъдов риск? Каква е правилната терапия на тези, утежняващи сърдечносъдовата дейност, състояния? До каква степен храната влияе на нивата на лошия холестерол? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Светлин Цонев.
- Доц. Цонев, в една публикация заявявате, че при метаболитен синдром лошият холестерол е още по-лош? Защо?
- Като цяло, пациентите с метаболитен синдром попадат в графата на високия риск, защото при това състояние има нарушение в толеранса към глюкозата, има повишен холестерол и наднормено телесно тегло. Като прибавим захарния диабет и хипертонията, които значително повишават риска от натрупване на плаки по съдовете, се получава съвкупност от редица рискови фактори.
Затова пациентите с метаболитен синдром са в обичайно висок сърдечносъдов риск, т.е., опасност да развият инфаркт или инсулт в следващите 10 години. По тези причини холестеролът при метаболитен синдром трябва да бъде разглеждан много внимателно, тъй като има доказателства, че когато лошият холестерол (този с ниска плътност) се окисли грубо казано, попада в ядрото на атеросклеротичните плаки.
Т.е., той е един от основните виновници за запушването на съдовете. Доказано е, че при пациенти с метаболитен синдром холестеролът е много по-атерогенен (бързо създава предпоставки за образуване на плаки). Доказано е също така, че при това състояние той е с още по-ниска плътност.
- Може ли да се каже, че при затлъстяване сърцето вече е увредено в някаква степен?
- Има различни профили. Може определено да се каже, че при по-голямата част от пациентите със затлъстяване, сърцето е достатъчно натоварено и рисковите фактори за ранна изява на атеросклероза за налични. В много редки случаи има т.нар. обезитетни (затлъстели) пациенти, които метаболитно са здрави. Това са хора с много високо телесно тегло, чийто метаболизъм обаче е в относително равновесие.
Те нямат висока кръвна захар и висок холестерол, кръвното налягане е в прилични граници. Едно голямо американско проучване показва, че телесното тегло трябва да е оптимално – нито много по-ниско, нито много по-високо. Има дори доказателства, че жените с малко по-високо телесно тегло (между 25 и 30 ИМС) живеят по-дълго, отколкото тези с ИМС под 25.
Част от обясненията за подобни резултати са, че много ниското тегло, особено за дамите, води до нарушение в хормоналната обмяна, което също е вредно за съдовете. Добре знаете, че именно женските полови хормони пазят от ранната изява на атеросклерозата.
В природата балансът е нещото, което е най-важното, т.е. нито много високи килограми, нито много ниски. Тук е мястото да посоча и другия съществен момент: обездвижването на съвременния човек е огромен бич. То е свързано с покачване на килограми, с повишаване на кръвното налягане. Затова движението си остава златен стандарт, то наистина е здраве.
- А какво е решението? Освен опит да се отслабне, диета и пр., изисква ли се и някаква терапия?
- При болестно затлъстяване опитът за редукция на килограмите трябва да е постоянен и упорит. Вариантите са различни: от диета, препоръчана от добър диетолог, плюс различни медикаменти, включително понижаващи кръвната захар (те могат да помогнат и за сваляне на килограми) и лекуване на сънната апнея (нарушение на дишането по време на сън) – често срещана при пациенти със затлъстяване.
Обичайно се дължи на спадане на мекото небце и различни промени, свързани с дишането при много от затлъстелите пациенти. Тези пациенти обичайно хъркат, а през деня се чувстват доста отпаднали, защото по време на сън много пъти спира дишането им за по 10-20 секунди, при което дихателните пътища са напълно или частично блокирани. Това от своя страна, причинява спад в нивата на кислород в кръвта (сатурацията) под 70, дори под 60%.
Покрай ковид-ерата доста хора научиха, че това е изключително ниско, тъй като нормалното насищане на кръвта с кислород е над 90%. За щастие, съществуват апарати, които помагат на тези болни да спят нормално: те държат отворен белия дроб, за да не допускат спиране на дишането. Това подобрява качеството на живот на хората със сънна апнея, за да могат на другия ден да са по-свежи, способни да изпълняват служебните си задължения.
- Намаляването на килограмите помага ли да се облекчи изявата на сънната апнея, както и сърдечносъдовия риск?
- Намаляването на килограмите понякога помага да се реши този проблем, което от своя страна, намалява и сърдечносъдовия риск на пациента. От друга страна, това трябва да се постигне много внимателно. Има доказателства, че рязкото отслабване може да доведе до състояние, при което в организма се изливат доста странични продукти от промяната на метаболизма, от разграждането на мазнините. И те могат в рамките на седмица-две да увредят сърцето. Стига се до състояние, подобно на миокардит (възпаление на сърдечния мускул).
4 храни, които намаляват холестерола
Реално организмът е натровен от разпаднатите продукти от неконтролираното отслабване. Точно затова ние, лекарите, препоръчваме килограмите да се свалят дозирано (идеалният вариант е 2-3 кг на месец). Разбира се, при много дебелите хора бариатричната хирургия също е вариант. Тя реално спасява човек, който е свалил например 100 от 230 кг. Това променя целия му начин на живот: спира си лекарствата за холестерола и за кръвното налягане, за сърдечните нарушения.
- А кога е нужно пациент с висок холестерол да приема статини и кога е достатъчна диетата?
- Около 20% от холестерола се приема с храната, по-точно с мазните продукти. Останалите 80% обикновено организмът сам ги синтезира. И ако определен пациент има някакъв генен дефект, който води до съответно повишаването на нивата на холестерола в кръвта, колкото и да спазва диета, холестеролът ще си остане висок. Точно тогава е преценката на лекаря дали и кога да се започне лечение със статини или с модерни лекарства.
Много е важно преди да се изпишат статини, да проверим как е чернодробната функция, как е щитовидната жлеза. Много е важно да знаем какво лекуваме с тези статини. Обичайно аз правя скрининг, проверявам сънните артерии с доплер. Това е безопасно, неболезнено изследване с ехограф.
И ако видя, че има лоши плаки по съдовете на пациента, тогава обсъждам с него включването на статини. Ако обаче е абсолютно нискорисков пациент (не пуши, няма много високо кръвно налягане, висока кръвна захар, артериите му изглежда гладки), тогава изписването на статини е под въпрос.
- Доц. Цонев, в заключение ще ви помоля за конкретни съвети за нашите читатели във връзка с темата, която обсъждаме.
- За съжаление, все още в България не можем да създадем профилактична мрежа от общопрактикуващи лекари и специалисти. Искам да изтъкна, че основна в този случай е и отговорността на пациента. Ние, лекарите, помагаме, когато той се обърне към нас.
Например, ако се съмнява, че има лош холестерол, да потърси своя лекар. Това, с което се храним, трябва да е качествено: повече родни, местни плодове и зеленчуци; по-малко тлъсти меса и пържени храни; алкохолът да е в приемливи граници (за съжаление, трудно постижимо в България) и, разбира се, отказ от тютюнопушенето.
Ще се повторя, но движението играе ключова роля – поне 30 минути на ден в ускорен ход, който да профилактира съдовете, кръвното налягане, пък и трупането на килограми.
Яна БОЯДЖИЕВА
