Много се говори и пише в последните години за психичните травми. Живеем в интензивни и променливи времена, които допълнително натоварват психиката ни и водят до усложнени отношения помежду ни. По темата разговаряме с Иван Скипарнов.
Визитка
♦ Иван Скипарнов завършва бакалавърска степен по психология и магистърска степен по психологично консултиране във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Има сертификати за завършено обучение от “Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия”, “Българска асоциация по хипноза и хипнотерапия”, завършен курс “Трениране на успешни родители” - GORDON TRAINING BULGARIA, сертифициран обучител е по програмите: “Трениране на успешни родители”; “Трениране на успешни учители”; “Трениране на успешни деца и младежи”, “Трениране на успешни лидери”.
♦ Преминал е следдипломна квалификация по сексология в “Медицински университет”, гр. Пловдив.
♦ Практикува в гр. Варна, но консултира пациенти от цялата страна и онлайн.
- Г-н Скипарнов, по какъв начин определени събития могат да предизвикат психологична травма?
- Психологическа травма е отпечатък в спомените от събитие, което е предизвикало „буря“ от болезнени емоции, съчетани с невъзможността да бъдат избегнати или прекратени. Внезапно и шокиращо събитие, разтърсващо душевния мир изцяло. Безпрецедентна атака върху психиката, която надминава способността на човек да реагира адекватно и да се защити. Травмиращи се оказват и събития, в които е игнорирана свободната воля при дадени обстоятелства или човек е лишен от възможността да я заяви.
Това предизвиква смазващо усещане за безизходност и утежнява натиска върху душевната стабилност. Травмиращо въздействие оказват и различни природни явления и свързани с тях ситуации. В тях човек усеща своята безпомощност и самотност (земетресение, пожар, злополуки, случили се в отдалечено място, и др.). Най-разпознаваема като травмираща, разбира се, е физическата заплаха. Но травмираща може да се окаже и средата и начинът на живот, ако влизат в противоречие с ценностната ни система.
При травмиращите събития определящи са субективните усещания – безсилие, отчаяние, унижение, безнадеждност, липсата на помощ и изход. Дори и след промяна в обстановката и дълго време след това човек се връща в мислите си обратно. Отново и отново преосмисля отделни моменти, възпроизвежда разговори и потъва неусетно във водовъртежа
на отминалото събитие, изпитвайки цялата палитра от отрицателни емоции, както първия път. Следва отново изтощителна душевна болка и всъщност така психологическата травма се възпроизвежда. И все пак, травмиращите събития не могат да бъдат точно и изчерпателно изброени. Дали ще се окажат травматични, зависи до голяма степен от индивидуалните особености на психичната нагласа на всеки отделен човек.
Иван Скипарнов
- По кои признаци да разпознаем психологическата травма?
- В първите дни след травматичното събитие емоциите обикновено са най-силни и изместват на заден план в съзнанието възможността за трезва преценка. Затрупана под ежедневните задължения и ангажименти обаче психологическата травма съвсем не избледнява.
В много случаи тя напомня за себе след значителен период от време, чрез неадекватни реакции, необосновани преценки или прибързани решения, в трудно преодолимо желание за самоизолация, избягване на дейности, разговори или места, които биха напомнили инцидента. Психологическата травма се превръща в невидим жалон, който определя посоката на отношенията между хората в близкото обкръжение, под парещите изводи, погрешно определени за правилни, и оформя болезнена чувствителност или отказ от открити отношения.
Често тя затвърждава определени нагласи и моделира определени черти от характера. Горчивият опит от дадено събитие в миналото се оказва понякога скрита причина за липса на инициативност, за отказ от доверие и общуване и липса на елементарна вяра в положителното решаване на дадени проблеми.
Понякога, след силни душевни сътресения, се отключва саморазрушително поведение – злоупотреба с алкохол или опиати. Най-значимо и трайно влияние оказват травмите, свързани с отношения в семейството. Усещането за отхвърляне, пренебрежение, неприемане или пък физическо насилие, оставят дълбоки следи в психиката. Не надживяната душевна драма може да превърне уравновесения човек в неспокоен, конфликтен или в конформист, неспособен да защити позицията си.
- Може ли и как да засегне и физическото здраве?
- Освен на душевното равновесие, психологическата травма може да окаже влияние и на физическото здраве, най-често изявявайки се в нарушения на съня, проблеми с храносмилателната система (гастрити), нервност, лесна уморяемост и др. Хора, преживели травматични събития, споделят за постоянно усещане за тревожност, без да могат да го свържат с конкретна причина от настоящето си.
- Кои са важните стъпки за справяне с проблема?
- Важно е проблемът да бъде осъзнат и конкретно назован. Когато човек събере кураж да си признае необходимостта от промяна, вече е направил първата и най-важна крачка. Останали насаме със себе си, дайте си възможност да изживеете отново ситуацията, но да изпитате цялата гама от отрицателни емоции, а не само парализиращия страх, отчаяние и безизходност. Усетете гнева, страха, отрицанието или дори омраза. Ако е било потъпкано достойнството, омразата е разбираема. Тоест, вътрешно да бъде изживян пълноценен емоционален отговор.
- Характерно за нас, българите, за разлика от американците например, е че разчитаме най-вече на „лечебната” сила на разговора с приятел. Това достатъчно ли е, за да се справим с психологическата травма?
- Откровените разговори с приятел са полезни, но когато става дума за психологическа травма едва ли биха били достатъчни. След момента, в който човек осъзнае, че има нужда от помощ, е важно да не отлага, а да потърси квалифициран терапевт, на когото може да се довери. Психологическата травма е сериозно предизвикателство за справяне сами.
До какви заболявания води психичната травма?
Тя наподобява гордиев възел, в който по невероятен начин се преплитат преживявания, емоции, недоизказани думи и признания. Бягството от въпроси, отказът от прошка, болезненото самомнение са бариери, които трябва да се вдигнат и да бъде преосмислено миналото – спокойно и аналитично. Професионалната помощ е подадена ръка, с която по-сигурно и плавно се преминава през хлъзгавия терен на себепознаването и себеприемането.
- Прилагате в практиката си и хипнотерапия. С каква цел?
- Хипнотерапията в повечето случаи е придружаваща или допълнителна форма на терапия, с някои изключения. Чрез хипнотични техники се помага на пациента да достигне трансово състояние. Намалява стресът и тревожността, подобрява менталното здраве и общото благополучие, подпомага лечението и на физическите болести. Макар хипнозата и хипнотерапията да се използват от хилядолетия, тя официално е призната от Американската психологическа и медицинска асоциация през 1958 г. От тогава насам здравните институции в цял свят я препоръчват за множество психични и физически проблеми, най-вече свързани с хронична болка.
- Разкажете ни, какво представлява това трансово състояние, за което споменахте.
- Трансовото състояние, по време на хипнотерапия, в което изпада човек, е подобно на това, когато сте погълнати от филм, книга, музика или гледка. Стеснява ви се съзнанието, погълнати сте от настоящето и силно фокусирани. В подобно състояние сте сутрин, когато се събудите или в моментите, преди да заспите. В състояние на хипнотичен транс човек лесно се поддава на внушение, защото критичното му мислене е отслабено.
Обученият хипнотерапевт използва това състояние, за да ви помогне да се обърнете навътре към себе си, да осъзнаете ресурсите си и да ги използвате, за да подобри състоянието си. По този начин може да се постигне желана промяна в поведението, регулация на мисли, чувства, емоции и импулси, облекчаване на болка и подобряване на психофизиологическия баланс, като цяло.
- Хипнотерапията не се приема еднозначно от всички хора. Кои са най-честите притеснения, които споделят с вас пациентите ви?
- Често срещано притеснение е дали по време на хипнотерапия ще бъде извлечена и използвана информация срещу тях, както и да не би да бъдат принудени да правят нещо против волята си. Всъщност, въпреки отпуснатото състояние и лесна внушаемост, човек все пак остава в съзнание и осъзнаване на случващото се, така че не може да бъде направено нещо против волята му. Всъщност, „най-лошото”, което може да се случи, е хипнотерапевтът да изпусне състоянието на транс и то да премине в сън, което означава, че съзнанието се изключва и терапевтът не може да работи с внушенията си – нарушава се ефективността й.
Милена ВАСИЛЕВА
