Често в този период на годината хората ме питат какво да направят, за да не изпаднат в депресия заради настъпващата есен. Това ме накара да се замисля. Попитах се какво може да ни натъжава, когато идва есента? С какво свързваме сезона? Какви очаквания имаме за дните, които предстоят? Какво смятаме, че ще загубим? Какво си мислим, че няма да можем да правим? С какво ни е трудно да се разделим? Към какво не искаме да преминем? В какво не искаме да влезем? Какво е за нас да продължим напред?
Можем ли да приемем естествения ход на процесите в природата и живота?
Есента започва с края на лятото. А него свързваме с ваканция, почивка, дълги вечери с приятели и разходки. Есента ни носи променящо се атмосферно време и заедно с това темата за прехода и адаптацията. Природата преминава от зной към студ, а ние от почивка към работа, от забавления към задължения, от покой към темпо.
Но как го правим? Имаме ли плавен преход, или извършваме рязка промяна? Имаме ли стратегия за “загряване” и постепенно навлизане в работния ритъм, или се засипваме със задачи и си осигуряваме стрес и напрежение. Какво е това, което ни кара да си го причиняваме? “Влизането в матрицата отново” ни помага да намерим собствения си отговор...
Ето така есента ни кара да се замислим за това как се адаптираме, как преминаваме през преходи и какви са собствените ни лимити. Може този момент да се окаже ценен за нас с това, че този път ще ги видим и осъзнаем. Може този път да съумеем да се съобразим със собствените си граници и възможности, и да заживеем съобразно тях. Това, разбира се, не означава да не правим нищо ново, да извършваме само познати, рутинни и задължителни дейности, а да навлизаме в дейностите постепенно, да се съобразим с границите на собствените си сили и да не бързаме, да не поемаме в повече. Да се движим, без да бързаме. Мъдрото ни тяло ни показва собствения ни ритъм, този чрез който затвърждаваме постиженията и усвояваме новото.
Есента води и новата учебна година - идват още разходи, следва ранно ставане и водене на училище, и като че не стига това, ами и вечер предстои писането на ненаписани домашни. Есента и новата учебна година може да ни карат да се замислим отново за планирането и разпределението на времето. Правим ли го така, че да можем да балансираме между работа, почивка и забавление? Заради какво не намираме баланса? Поемаме ли повече? Какво ни кара да го правим?
Тук идва и темата за ученето и наученото
Не само това на децата ни, но и нашето - учи ли ни се още, научихме ли уроците си, усвоихме ли уменията, благодарение на които ще сме знаещи, можещи, успяващи, удовлетворени, почиващи, имащи, справящи се? Трудно ли ни е да учим, да приемаме и усвояваме новото, можем ли да се разделяме със старото, можем ли от него да си запазим ценното и в същото време да се отворим за идващото? Как прилагаме новото знание? То подобрява ли живота ни?
Есента припомня на душата ни за раздялата. Темата може да се е промъкнала в нас още в последните мигове на морския бряг или в края на планинската пътека. Краят на нещо обичайно, като ваканцията или лятото, ни връщат към някоя наша раздяла. Коя болка всъщност си спомня душата ни? От къде (или от кого) не сме искали да си тръгнем? От родния дом, от детството, от младостта, от любим, близък, от приятел? Какво няма да се върне в живота ни като лятото, което си отива? Кое е това, което няма да се върне никога такова, каквото е било? А какво е щяло да бъде, ако е продължило? А дали е щяло да ни направи щастливи? А какво ново е дошло след него? И то какво ни е дало? И сега щяхме ли да сме това, което сме, ако не беше си отишло онова, което си отиде?...
Вятър, дъжд, студ, мъгла... За мнозина лошото време е ограничаващо. Какво ни напомнят ограниченията, които есенното време ни “налага”? Кои забрани, идващи от въшния свят, ни вбесяват? А кои наши собствени? Какво е това, което смятаме, че няма вече да можем да правим, когато си поискаме (понеже нещо си е отишло, или няма условия за него)?
Есента ни кара да се замислим и за това как се адаптираме
и преминаваме през преходи. Това ни човешко умение ни помага да преминем през новото и непознатото, да извлечем опит и да станем по-устойчиви. Когато преминаваме от един етап в живота си към друг, няма смисъл от бързо препускане. По-скоро е добре да дадем на себе си време, да се подкрепим и да преминем плавно през прехода.
Възможно е есента да ни провокира да мислим за преходите в живота ни и за начина, по който преминаваме през тях. Каква е нагласата ни? Приемаме ли ги като естествена част от живота, или се бунтуваме и гневим, че ги има? Стоим ли в позицията на възрастни, които познават естествения ход на живота, или искаме като деца да “отрежем” нещо от нещо и да искаме да го има само него (без другото).
Есента може да ни напомня и за онова, което не сме успели да посадим през пролетта, да отгледаме през лятото и да оберем плодовете му сега. Какво е то?
Есента може да ни пита взехме ли си от лятото достатъчно топлина, за да устоим на зимния мраз и ледени ветрове? Коя е топлината в живота ни? Достатъчно ли е? Можем ли да я дадем и да я получим? Има ли място в живота ни?
Настъпващата есен може да ни пита има ли нещо, което сме оставили да пусне корени в нас и от което не можем да се откъснем, с което не можем да се разделим и да продължим напред. Кое е това нещо в живота ни - връзка, ситуация, нагласа, отношение, болка? За какво го пазим? Какво ни дава? От какво ни пази? Какво можем да си вземем от него, така че да продължим?
Искаме ли да продължим напред?
Провокираща въпроси, есента едва ли иска да ни подтикне към депресия. Ако наистина искаме да се сдобием с такава, можем да се затворим вкъщи и да съжаляваме за пропуснатото време и възможности, да се обвиняваме и да бъдем безпощадни към себе си (или към някой друг, който ни е “натикал” в това състояние). Ако обаче искаме да се наслаждаваме на своя собствен живот - нищо не може да ни попречи да излезем на разходка, да се радваме на слънчевите лъчи и есенните багри, и да намерим собствените си отговори. И открили ги, да помечтаем за предстоящия си коледен подарък. Защото не само през лятото има приятни изненади.
Борянка БОРИСОВА, психолог