Нова рубрика: “Здрав род - здрав човек”
Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече ще можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис.
От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.
Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.
Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida
Една от най-важните задачи, които решаваме с доверениците в моя кабинет, е тази по себеизразяването в рода. В днешните времена е изключително модерно „да търсим себе си“, да се обичаме и да настояваме да бъдем приети „такива, каквито сме“. Търсим и откриваме, надграждаме своята автентичност и се опитваме да „научим“ хората в нашето семейство и род да ни възприемат и понасят такива, каквито ни се струва, че сме. Но истински ли сме точно в контекста на рода и семейството?
Ето темата на днешната статия – да се научим да изразяваме правилно и точно, според родовата система, своите нужди, желания, мечти, въжделения, надежди, творчески проекти, смисълът за нас самите в нашето лично ежедневие.
Нека си спомним как се е случвало това в родителските ни семейства и по-назад във времето: при нашите баби и прабаби. Родителите са били законът във всеки дом - каквото е кажел бащата, това се е случвало. Волята на децата, от невръстни, та чак до младежи, е била по-назад при вземането на решения. Това е било така дори при най-важните казуси в живота на хората: бракът, семейството, времето за омъжване и женене, броят деца, в кой дом ще се живее и пр.
Родителите са имали предвид и характера и способностите на своите рожби, по-милостивите и по-умните са се съобразявали с техния нрав и предпочитания, но суровите изисквания на живота понякога не са давали подобни възможности.
Красивата и работна, но бедна девойка, е задомявана в семейство, където има повече богатство и тя ще се отдели от баща и майка, за да не тежи на по-малките си братя и сестри, независимо, че сърцето й я е водило към друг избраник. Възможността да се разбунтуваш срещу волята на родителите и предците е била незначителна. В този случай бунтът всъщност, се е налагало да бъде тих, с молба и с надежда да те чуят и благословят желанията ти
Ако изобщо те чуят и разберат.
Момъкът от своя страна, е получавал невеста според разбиранията на неговата майка и баща, според техните способности да му изберат здрава и трудолюбива девойка, която ще се подчини на реда в новото си семейство.
За децата от малки е било важно да бъдат включени в трудовия процес, да не тежат само като гладни гърла и да работят с все другите си братя и сестри, за да се прехранва семейството и да има повече благоденствие. Шиене, тъкане, месене, готвене, пране, носене на вода и още поредица сериозни задължения са били вменявани твърдо на младите момичета, от невръстните 5-7 години насетне, та чак, докато се задомят и напуснат бащиния покрив.
Любовта има нужда само от едно – да се прояви
Момчетата са учени на кърски труд, на животновъдство, събирали са и приготвяли дървата за огрев, учели са се да строят и поддържат дома на семейството и оборите за животните, да бъдат на гурбет, да търгуват умело, да ловуват и печелят пари. Мнозина са пращани и да учат занаяти: ковачество, грънчарство, кожарство, терзийство и т.н.
Разгледана в този контекст и по този начин сами се убеждаваме, че личността е била изцяло подчинена на добруването и прехраната на семейството и рода. Малко са били възможностите за себеизява, но пък са били красиви: момите са бродирали и везели своите чеизи с неизброимо красиви шарки, бодове и цветове, влагали са своята същност в тези интимни моменти, когато са вписвали имена, образи и надежди в шевиците и в боите на черги и килими; имали са своите цветни градинки и са събирали и създавали китки и венци – всеки, от които е бил цяла вселена на предаване на думи, мисли и желания; месели са и са извайвали обредните хлябове, пълни със символи на плодородие, изобилие и веселие, понякога и с тъга и помен; подреждали са скромните си домове и ракли по свой, неповторим и красив начин.
Ето така е могла да изрази своите въжделения момата и невестата. Тихо, ненатрапчиво, но категорично и красиво. А навън от дома тя е носила накити, дрехи и украса, според която е разказвала за себе си: каква е тя, коя е, чия е, какво желае, кого желае, на какво се надява. Пафти и пендари, накосичници, плитки и наплитания, престилки, коланчета и пояси, венци и букетчета зад ушето - ето цял един великолепен иносказателен език на нашите баби и прабаби, за който вече не знаем почти нищо.
Така всяка мома, невеста, жена, чак до старица, е съобщавала своето си знание, настроение, сила и въздействие – говорела е не само на света, но и на своите хора: на мъжа си, на свекър и свекърва, на зълви и девери, на братя и сестри. А песните? Ах, песните – текстът и музикалността, на които са цяла вселена, по която се разбира що е на сърцето и ума на момичето, че дори и на дружките й.
За момците и мъжете е било доста по-лесно
Позволено е било да кажат мъжката си дума по-директно. Но и тяхната изява е по начин, който е бил повече иносказателен: да пресрещнат избраницата на извора или чешмата и да напият стомните и менците; да й откраднат китката; да проводят сватовници. А пред света мъжът е трябвало да върви напето, с вдигната глава, запасан добре с пояс и колан, да има калпак и мустак - символ на достойнство и мъжественост. През робските години не се е приемало да се носи оръжие, освен работен и ловджийски нож или трудови сечива. Мъжът е разказвал на света чрез благоденствието на имането си: добри и послушни деца, щастлива и горда жена, добре гледани животни, почитани родители и предци, голям и богат дом, богобоязливост.
Това е себеизявата на всеки в рода - както виждаме чрез доброто, което е създавал за своите хора, чрез труда и доброто си име.
Винаги стигаме до въпроса: „А как е днес?“
Днес ние нямаме този усет за връзка с рода, знание, че сме част и представляваме нещо по-голямо, което е значимо най-напред за нас. Днес нашият егоизъм е в най-високи нива, но заради това загубваме своята най-важна идентичност, а именно - да сме изпълнени с благородството на своя корен и произход. Джинсът ни днес е неизвестен, не ни е важен. Изразяваме се само през тялото си, като сме го разголили в най-голяма степен, сякаш голата ни кожа ще каже за нас повече, отколкото подборът на дрехата; нарисували сме я тази кожа с най-невероятни и съмнително красиви символи, защото не можем да намерим в себе си словото и песента, чрез които да се заявим.
Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки
Прескулптурираме по напълно еднакъв начин лицата си и телата си, безумно надявайки се така да бъдем забелязани. Уважението към различността потъна в дебрите на универсалността дори в езика ни. Кой може да различи една фолк певица от друга – по текст, мелодия на песните, по изражение на лицето, по видеозаснемане или по самата визия? Едно и също е навсякъде, нещастни в своите различия, драпаме да бъдем уеднаквени до безобразие, само и само да не проличи нито произходът ни, нито наследството ни. Не обичаме и не харесваме себе си, а от там и всички, от които произлизаме. Ето това е пътят на разрухата в истинското себеизразяване.
Каква е моята рецепта? Бъдете наистина различни, бъдете истински, но самите себе си. Не е нужно всички да сме със снежно бели и равни зъби, с издути като балони гърди и с плоски „плочници“ по коремите си. Заявете се чрез творческите си проекти, чрез добротата в гласа и очите си, чрез мъдростта на словото си, чрез принадлежността към рода си в почит и благодарност, и чрез силата на любовта, която е единственият начин да самосъздаваме този свят.
Здрави сме, ако имаме верният език, който ще покаже на света цялата мъдрост, красота и достойнство на рода и семейството ни.
Аида Марковска, родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“
16 февруари 2024 г.
