Актуален въпрос, особено в последно време, а ние ще потърсим отговори в преводно пространно интервю с руския невролог д-р Татяна Малахова, к.м.н., като ви предоставим най-интересните и полезни моменти от него.
„Ако човек има явни колебания в настроението, ако е агресивен или силно тревожен, апатичен, не се храни, лежи по цели дни, по-скоро е за психиатър - обяснява д-р Малахова. - Но има и нарушения, които водят до едни или други състояния, като например хроничните заболявания на жлъчните пътища, черния дроб и щитовидната жлеза могат да предизвикат раздразнителност.
Или пък човекът е апатичен, лежи и нищо не иска да върши, но това не значи на 100%, че е за психиатър. В моята практика имах такъв случай, когато човекът се оказа с метастази в главния мозък. Трудно е веднага да се прецени.
Ще го кажа така: ако човек чувства, че му е нужна помощ, може да отиде при всякакъв доктор, а той ще го насочи където трябва. Друг е въпросът, по-скоро проблем, че хората с охота отиват при невролог, но с нежелание и може би неудобство се съгласяват да посетят психиатър или психолог. ”
„При всички заболявания си има червени флагчета - продължава специалистът. - Да вземем главоболието например: ако боли рядко, несилно и минава след обезболяващо, не се тревожете. Ако обаче пристъпите зачестяват и се променят, болката става по-интензивна, съпровожда се с прилошаване и повръщане, тогава е нужен невролог. Мускулна слабост в краката или в крака и ръката – също. Но готова рецепта няма.
При деменция например постепенно отслабва паметта, но когато доведат пациента, болестта често е задълбочена. Роднините не забелязват „звънчетата“, игнорират ги, приписват ги на възрастта и след това изведнъж човекът започва да получава халюцинации. Тук вече неврологът не може да помогне. И с болката в гърба е същата история, както с главата.
Ако боли 2-3 дни и премине след обезболяващо, по-скоро е свързано с натоварване и може да се разминете без доктор. Ако обаче болката се засилва, премества се към крака, появява се слабост в стъпалото, човекът усеща силно изтръпване, тогава трябва да посети невролог.
Признаците на инсулта хората ги забелязват обикновено и викат бърза помощ. Относно припадъците също трябва да се преценява. Ако млада, слабичка девойка често губи съзнание в задушни помещения, по-скоро не е за нас. Друг е въпросът, ако започне да припада здрав прав мъж. Имахме такъв случай, на когото първият доктор, при когото отишъл, му поставил диагнозата вегетосъдова дистания и толкова, не предприел нищо. След това откриха на момчето нарушение на сърдечната проводимост, което е сериозно състояние и трябва да се лекува…”, обясни лекарят.
„Ако болката понижава качеството на живот и принуждава човек ежедневно да пие обезболяващи, задължително трябва да отиде при лекар. Съществува т.нар. лекарствено индуцирано главоболие, което възниква, когато човек пие аналгетици дълго време. В този случай болката възниква заради лекарствата, затова – по-бързо към невролога”, съветва специалистът.
„Друг тревожен звънец е когато главата боли сутрин веднага след пробуждане, дори и да не е силно. Причините може да са различни, в т.ч. сериозни и трябва да се проверят. Според класическата неврология има два вида първично главоболие – от напрежение и мигрена. Туморите, от които хората така се страхуват, се диагностицират рядко, аневризмите и различните съдови заболявания, за съжаление, дълго време протичат безсимптомно. Главоболието от напрежение е най-разпространено, то възниква или заради психологически, или заради физически натоварвания.
Работещите в офис, които цял ден зяпат в монитора, са наши пациенти. Главозамайването е отделна тема. Ако говорим с медицински термини, има системно главозамайване, с реални вестибуларни прояви, има и несистемни и тях хората ги описват по различен начин.
Системното главозамайване се лекува от невролози, а несистемно може да възникне например заради анемия или порок на сърцето. Много широк термин, затова е нужно да се задават въпроси на пациента. Относно назначаването на ноотропи мога да кажа следното: не бива да се говори, че те не действат, тъй като става дума за психостимулатори. Ако се наложи краткотрайно стимулиране на мозъка по една или друга причина, могат да се използват. Но прекалената стимулация може да завърши зле, да предизвика пристъпи на епилепсия. По принцип лечебният курс е един месец, но, разбира се, нужно е да се лекува причината, заради която когнитивните функции са отслабнали, а не просто да се стимулират”, смята медикът.
Д-р Татяна Малахова
Относно остеохондрозата, тя смята, че това по-скоро не е болест, а рентгеново заключение. „Става дума за възрастови изменения на хрущялната тъкан и свързочния апарат на гръбначните прешлени. По отношение на ставите се нарича артроза, но процесът е един и същ. Когато човек има проблеми с гърба, се определя къде и как се проявяват и вследствие на това се поставя диагнозата.
Остеохондрозата не изисква лечение – нужна е само профилактика, т.е., движение. Колкото по-малко се движи човек, толкова по-бързо се развива деформацията. Така че колкото и банално да звучи – физкултура и толкова, разбира се, с оглед темповете на съвременния живот. Но ако боли силно и безпокои човека, ако му пречи да живее, трябва да се действа. Снема се болковият синдром и се овладява обострянето, след което пациентът трябва да работи сам.
От време на време е полезен масажът, защото основната и първична причина за болката е мускулният спазъм. Той се случва заради нарушението на осанката и неравномерната работа на мускулите, т.е, на някои места са излишно напрегнати, на други недостатъчно раздвижени. В точката на напрежение мускулите спазмират и затова боли.
Ако гърбът, кръстът, шията болят постоянно и обезболяващите спасяват положението за кратко, по-скоро това не е остеохондроза, най-вероятно става дума за автоимунни заболявания: например болест на Бехтерев или други диагнози. При тревожното разстройство и депресията също има много прояви, в т.ч., хронични болки, затова може да се наложи друго въздействие.
Да, получава се порочен кръг: болката води до емоционални нарушения, а те на свой ред до още по-голяма хронизация. Но както е при хроничната мигрена или хроничното главоболие от напрежение – механизмите са едни и същи. Мога да дам пример с жена над средната възраст с болка в областта на лопатките. В тази област има много вътрешни органи, нарушенията в които могат да се припишат на гърба. Жената ходила на мануален терапевт, след това си счупила прешлен, а в крайна сметка се оказа онкология и метастази в гръбнака, но снимки не си беше правила никога. Случва се рядко, но се случва.
Болка между лопатките например може да се предизвика от ерозия на хранопровода, както и от заболявания на белите дробове, стомаха, жлъчния мехур, задстомашната жлеза. Ако пък говорим за кръста, болката може да се предизвика от органи в коремната кухина, от червата, бъбреците, ако е ниско в гърба – от гинекологични болести. Т.е., проблемите не са с гърба, а с нещо в близост. Има доброкачествени тумори на нервите, понякога се откриват случайно, всичко е много индивидуално”, допълни лекарят.
По отношение на това дали е нужно да се посети невролог при хронична умора, д-р Малахова обяснява, че трябва да се започне с терапевта, това е диагноза на изключването, т.е., първо да изключим другите причини. Може да има анемия пациентът или сърдечно заболяване, или болест на щитовидната жлеза и много други. Ако не се открие нищо, невролозите поставят астеничен синдром, т.е., хронична умора със същите препоръки.
„Ако пациентът не желае да пие хапчета, няма време за спорт и прочее, аз се опитвам да му обясня последствията - казва специалистът. – Особено що се касае за статините и психотропните средства – тях най-много ги отхвърлят, не искат да им ги предписваме. Ако не иска да пие психотропни, аз го изпращам при психотерапевт или психолог.
Със статините е друг проблемът: казвам на пациента, че така понижава риска от инфаркт и инсулт в близките 10 години. Просто да разбере, че може да избегне последствията от един инсулт. Опитвам се, надявам се да съм убедила повечето, но, ако човек не иска да приема статини – добре, да ходи на плазмафереза, да спазва твърда диета, да промени изцяло живота си. Но те понякога нищо не предприемат: нито хапчета пият, нито променят живота си.
За съжаление, обикновено това неглижиране завършва зле, много пъти съм го виждала. И пак ще повторя – не пренебрегвайте физическата активност, каквато ви е по възможностите, важно е да я практикувате”.
Спорт, здравословен начин на живот, правилно хранене и… сън, препоръчва д-р Малахова, която изтъква и това, че недостигът на сън води до много заболявания и допринася за повишаването на теглото, а това вече е риск от инсулт.
Яна БОЯДЖИЕВА
