Какви изследвания трябва да си направя за окончателно потвърждаване на болестта на Мениер? Имам хипертония 3-та степен, с кризи, когато кръвното ми скача до 200-210/110, но без световъртеж, гадене и повръщане. Сега всичко това се появи.
Освен високото кръвно, имам хронична сензоневрална загуба на слуха, но не ми е поставена диагноза болест на Мениер, въпреки че бях на преглед при УНГ лекар. За първи път чух за това от невролог, когато бях в болница с пристъп. Пристъпите започнаха през октомври и продължават и до днес с различна интензивност, като най-продължителната беше 5 часа. Появява се неочаквано със силно замайване, така че не излизам от къщи (живея сама). В момента не мога да отида на лекар, затова се обръщам към вас. Какви изследвания трябва да се направят, за да се потвърди или отхвърли болестта на Мениер? Периодично правя аудиометрия и тимпанограма.
Людмила Попова от гр. Кърджали
За да се установи диагнозата на болестта на Мениер, е нужно да се направи цялостно изследване на вътрешното ухо. За целта са необходими тестове с камертони, изследване на праговете на слуха с помощта на аудиограма, вестибуларни тестове, рентгеново изследване на слепоочните кости, КT и ЯMР на главата, и доплеров ултразвук на големите съдове на главата и шията.
Препоръчителни са консултации и с невролог, отоневролог, отохирург, офталмолог, терапевт и ендокринолог.
Не е възможно да се постави диагноза въз основа на едно конкретно изследване. Симптомите ви могат да бъдат оценени само чрез контакт със специалисти.
Има цяла таблица с критерии за поставяне на диагнозата. Следователно, лекарят трябва да ви разпита и оцени всички критерии, като вземе предвид и прегледа.
Без да отидете на лекар, няма да можете да получите диагноза. Тази задача е доста трудна. За да бъде диагнозата болест на Мениер „окончателна”, трябва да са изпълнени следните критерии: пациентът да е преживял два или повече епизода на спонтанно замайване, всеки с продължителност най-малко 20 минути; сензорна загуба на слуха, записана чрез аудиометрия; тинитус или чувство за пълнота в засегнатото ухо, и след изключването на други причини (обикновено след ЯМР на вътрешните слухови канали и церебелопонтинните ъгли с гадолиниев контраст).
