Предлагаме ви коментар по темата на д-р Иван Крумов - специалист в Отделението по оперативна гинекология, част от екипа на доц. д-р Илия Карагьозов, д.м., в “МБАЛ ВИТА”. Професионалните интереси на д-р Крумов са в областта на доброкачествените и злокачествените заболявания в гинекологията, профилактиката и деструктивното лечение на преканцерозите на маточната шийка и минималноинвазивната хирургия в гинекологията.
Миомният възел на матката е най-често срещаният бенигнен тумор, който засяга предимно жените във фертилна възраст. Най-често се открива във възрастта около 35 - 45 години, но при наличие на фамилна обремененост, е възможно и по-ранното му диагностициране. Регистрирането на миомен възел - един или няколко става по време на профилактичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата.
Миомните възли са изградени от гладко-мускулна тъкан. Представляват плътни, неправилни образувания, заобиколени от псевдокапсула, която ги отделя от миоментриума. Не са ясни причините за възникаването на миомната болест, но е установено, че е хормонозависим тумор, който се влияе от естрогените. От друга страна, те не са отговорни за развитието му.
Доказано е, че фиброидите увеличават размерите си при естрогенно лечение, както и при бременност, когато нивото на тези хормони е повишено. С настъпването на менопаузата нивата на естрогените спадат и се наблюдава обратно развитие на миомните възли. Заболяването се среща по-често при пациентки с болестно затлъстяване, високо кръвно налягане и мастопатия.
Доплаща ли се от пациента при операция на миома?
В зависимост от положението си в матката миомите биват:
• Интрамурални възли - те се образуват в стената на матката. Това е най-често срещаното разположение;
• Субсерозни миоми - образуват се по външната повърхност на матката и обикновено са на „краче“ - което съдържа съдове, захранващи структурата му;
• Субмукозни - разрастват към маточната кухина;
• Интралигаментарни възли, които са в широката връзка на маточното тяло;
• Цервикални миоми - тези, които се развиват в маточната шийка;
• Паразитни миоми - диагностицират се в коремната кухина по време на операция.
При около 20 - 30% от случаите миомната болест протича асимптомно и се открива случайно при рутинен гинекологичен преглед.
Симптомите зависят от локализацията, размера, от броя на възлите, както и от евентуалното наличие на промени в тумора. Най-честите са:
• Кръвотечения: по-продължителна и обилна менструация, и интерменстурални кръвотечения. Интензитетът на кръвотечението зависи от разположението на фиброида, не толкова от големината му. Най-често се среща кървенето, предизвикано от субмукозни възли. При рязка и голяма кръвозагуба се наблюдава анемичен синдром, който се характеризира с типичните симптоми на отпадналост, тахикардия (учестен сърдечен пулс), главоболие;
• Симптоми при компресия на съседни структури (пикочен мехур, ректум) – задръжка на урина, често уриниране, запек;
• Болков синдром, предизвикан от маточните контракции при субмукозни възли; некроза във възела. Болки със спастичен характери има и при т.нар. израждащи се миомни възли;
• Засилено влагалищно течение – при разпад в миомния възел;
Д-р Иван Крумов
Според проучване на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM), при 5-10% от пациентките с миомна болест се наблюдава и инфертилитет (безплодие). Това би могло да се случи поради следните възможни механизми:
- наличието на миомни възли обикновено променя контура на маточната кухина, което може да компрометира имплантацията;
- нарастването и дерформираният кавум могат да променят транспорта на семенна течност;
- променената анатомия може да не позволява достъп до маточната шийка на семенната течност;
- контрактилността на матката може да е променена, което също би повлияло върху транспорта на семенната течност;
- нарастването на матката може да промени топографската анатомия в малкия таз, запушвайки и/или измествайки фимбриалната част на маточните тръби;
- наличието на кръв и съсиреци в маточната кухина компрометира имплантацията.
Лечението на миомната болест зависи от възрастта на пациентката, репродуктивните й намерения, от големината и вида на възела:
Консервативнoто лечение е с цел регулиране на хормоналните нива на менструалния цикъл и/или облекчаване на симптомите, породени от миомните възли, а именно кръвоизливите, понижаване на налягането в малкия таз. Тази терапия може да намали размерите на миомите, но не ги отстранява.
Миомата по време на климакс често изчезва сама
Емболизация на утеринната артерия. Целта на процедурата е компрометиране на кръвоснабдяването на възлите посредством емболизация на маточната артерия, така, че да се намалят размерите на възлите. Методът не се препоръчва на жени, неизпълнили репродуктивните си функции.
Радиочестотна аблация - с помощта на електрод и насочени към възела радиочестотни вълни се получава деструкция на тъканта.
Лапароскопска миомектомия - ендоскопски метод за оперативно отстраняване на възлите. Инструментите се въвеждат в коремната кухина през троакари посредством малки разрези от 5 до 10 мм. Извършва се т.нар. морселация. Разрушената тъкан се поставя в специална за целта торбичка, която се изкарва навън през направените отвори на коремната стена. Възстановителният процес след тези операции е бърз.
Хистероскопска миомектомия - хирургична процедура за отстраняване на миомни възли, намиращи се в маточната кухина (субмукозни). Достъпът е долен и е през маточната шийка.
Абдоминална миомектомия – метод на конвенционалната хирургия за отстраняване на по-големи и множествени миомни възли при пациентки, които не са изпълнили репродуктивните си функции.
Хистеректомия – хирургично отстраняване на маточното тяло. В зависимост от възрастта на пациентките, може да бъде съчетано и с отстраняване на яйчниците. Прилага се при жени, които са завършили репродуктивните си планове.
Яна БОЯДЖИЕВА
