Наскоро учени от Университета на Ватерло се опитали да разшифроват механизма на такова действие. Ето за кои групи препарати става дума.
1. Т.нар. „прили“ (от групата АСЕ-инхибитори) и „сартани“ (ангиотензин ІІ рецепторни блокери) са двете групи най-популярни и ефективни лекарства за понижаване на кръвното. Те имат близки механизми на действие и затова се предписват лекарства само от едната група. И обратното.
2. Диуретици също се предписват на хипертониците. Нерядко те влизат в състава на комбинираните препарати против тази болест. Има и немалко таблетки, които включват едновременно диуретици с прили или със сартани.
3. Препарати от групата на НПВС (нестероидни противовъзпалителни средства). Те едновременно отслабват болката и възпалението, също така понижават температурата. Затова много често ги назначават при простудни заболявания и всякакви болки – от главоболие и мускулни болки, до ставни. При хроничните болести на ставите хората се лекуват по-дълго време, за да отслабне възпалението и да намалее болката. Към тях се отнасят многобройни препарати с ибупрофен, напроксен, диклофенак, индометацин, целекоксибом, мелоксикам и т.н.
Когато тези три препарата се приемат заедно, рискът от развитие на остра бъбречна недостатъчност нараства с 31%. Това е доста висок процент, още повече че става дума за тежко усложнение, което с времето води до присаждане на бъбрек или хемодиализа.
За първи път вредата от такъв „троен удар“ открили учени от Канада и Италия, наблюдавайки 487 372 пациенти в продължение на 6 години, лекуващи се от хипертония. За този период сред тях били открити 2215 случая на остро бъбречно увреждане.
По принцип, те били свързани с едновременен прием на трите групи препарати, описани по-горе. Значително по-рядко бъбречна недостатъчност се развива заради приема на само две групи лекарства – диуретици и НПВС. Но и такива случаи е имало. Другите препарати против хипертония, приемани заедно с НПВС, не вредили на бъбреците. Интересно е, рискът от развитие на бъбречна недостатъчност е най-висок през първите 30 дни от лечението с тройната комбинация лекарства.
Това значи, че тежкото усложнение може да се случи дори у хипертоници, приемащи нестероидни средства епизодично – при простуда или овладяване на някаква болка.
Проблемът е, че всички компоненти от „тройния удар“ действат на бъбреците и когато тяхното влияние се сумира, рискът от бъбречна недостатъчност нараства. Както изяснили учените, най-предразположени към такова усложнение са хората над 60-65 години с начално увреждане на бъбрек или сърдечна недостатъчност. Друг важен фактор е недостигът на вода в организма.
Затова при лечение с такива лекарства трябва да се изпива достатъчно количество течности. А преди да назначат нестероидни противовъзпалителни средства на хипертониците, лекарите трябва да проверят дали пациентите нямат някакви все още незабележими признаци на бъбречна недостатъчност.
Назначаването на лекарсктва от групата на НПВС на пациенти с хипертония е проблем и по редица други причини, твърдят специалисти. Първо, те сами по себе си допринасят за повишаване на кръвното налягане, а това отслабва ефекта от хипотензивната терапия.
Второ, една трета от хипертониците са с болни стави, това са все възрастови болести и те често се съчетават. Практически на всички им се налага да се лекуват и с нестероидни препарати. Ако болката в ставите не се овладее, това понижава качеството им на живот, предизвиква стрес, а оттам се повишава артериалното налягане.
Затова на пациентите със заболявания на ставите вместо, на които се налага дълго време да се лекуват с НПВС, по-добре е против хипертония да им се изписват т.нар. калциеви антагонисти. Препаратите от тази група са много и за разлика от „прилите“ и „сартаните“, приемането наред с НПВС не се повишава кръвното налягане.
Третият проблем, НПВС повишават риска от тромбози, а следователно и от инфаркти и исхемични инсулти. Те могат дори да отслабят действието на малки дози аспирин, които сърдечно болните приемат за профилактика на тромбите.
Другият важен подход е да се подбират най-безопасните за сърдечносъдовата система нестероидни противовъзпалителни средства. Към тях се отнасят препаратите с целекоксиб и напроксен. А най-опасните са индометацин и диклофенак.
