Здравейте. Моля за професионален отговор. Преди 2 години ми предписаха един препарат от групата на статините, тъй като се оказа, че имам леко повишаване на т.нар. лош холестерол. Имам усещането, че това лекарство се отразява на цялостното ми състояние, усещам се винаги уморена и по-вяла. Освен това се посочват доста странични ефекти. Може ли да се спре приемът на статини и при какви условия? Някъде бях прочела, че се пие цял живот. Аз съм на 65 години. По принцип приемам лекарство и против високо кръвно налягане.
Я.Г., София
Потърсихме отговор на въпросите на нашата читателка от един от малкото у нас специалисти по клинична хипертония - проф. д-р Димитър Раев, д.м.н.
Проф. д-р Димитър Раев, д.м.н., е с диплома от Европейското дружество по хипертония и началник на Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ “Св. Анна”, София. Той е почетен член на Американската сърдечна асоциация и на Европейското кардиологично дружество. Член е на Нюйоркската академия на науките, на Европейското и Американското дружество по хипертония. Професионалните му интереси са в областта на артериалната хипертония (24-часов мониторинг на артериалното налягане, централно аортно налягане). Автор и национален координатор е на няколко научни проекта за изследване на контрола и вида на инициалната терапия на артериалната хипертония у нас. Проф. Раев е автор на 229 научни труда; признати 2 рационализации и патент. Той е сред първите участници в клинични проучвания и като главен изследовател има опит в над 120 международни клинични изпитвания, като на някои от тях е бил и национален координатор.
- Проф. Раев, преди да коментираме писмото на нашата читателка, ще ви цитирам от предишна публикация, в която казвате: ако лекуваме неправилно хипертонията, може да провокираме инсулт и диабет. Там споменавате комбинацията бета-блокер - диуретик. Защо може да е опасно това съчетание?
- Освен познатия начин, по който всеки у дома си измерва артериалното налягане с обикновен апарат (с маншет), има и друг вид пак артериално налягане. Нарича се централно аортно налягане. Т.е., налягането в аортата. Установява се, че има разлика между двата вида налягане – централното в аортата и периферното (онова, което сами си измерваме). При възрастни пациенти някои групи антихипертензивни медикаменти, като бета-блокерите например, имат свойството да понижават периферното налягане, но същевременно с това да повишават централното аортно налягане.
Става въпрос за конвенционалните бета-блокери като атенолол, метопролол и други от тази група. Т.е., когато докторите измерват артериалното налягане на пациента по познатия ни начин в кабинета, му казват: кръвното налягане е нормално, продължете със същото лечение.
В същото време обаче се оказва, че централното аортно налягане е високо. И съответно е високо налягането и в мозъка. Ето по този начин може да се провокира инсулт. Това е доказано с редица изследвания и се приема като факт.
- В тази връзка, смятате ли, че вашите колеги – терапевти, лични лекари, кардиолози и прочее, се научиха да подбират правилната фиксирана дозова комбинация, както вие я определяте?
- Аз мога да съдя само по пациентите, които са насочени към нашия център. За мнозинството от тях лекарствата са правилно подбрани. В смисъл, няма грешни комбинации. Докато преди години по-често се сблъсквахме с неподходящо подбрани комбинации, сега вече са само единични случаите в това отношение.
Употребата на статини предизвиква кашлица
- Да поговорим за статините, за да сме полезни на хората, които ги приемат. Не знам доколко вярно са ви цитирали, но в една публикация отпреди години ги наричате най-добрите препарати при хипертония.
- Не са ме цитирали вярно, тъй като статините нямат отношение към хипертонията. Те се предписват за намаляване нивото на т.нар. лош холестерол.
- А каква е вашата позиция за тази група медикаменти, имаше доста съобщения за техните странични ефекти? Много хора се плашат да ги приемат.
- Да, те имат доста странични ефекти, но те са изключително редки. И най-тежките от тях се срещат изключително рядко. Освен това на пациент, който е на статиново лечение, трябва веднъж в годината да му се изследва чернодробната функция. Много често идва пациент, прочел листовката и съответно изплашен, споделя:
много странични ефекти са описани, страхувам се и т.н. Да, но такъв пациент изпуска предвид факта, че той непрекъснато се проследява. Или поне трябва да се проследява. И ако има проява на някакъв страничен ефект, той ще се хване още в началото. Освен това тези странични ефекти са обратими. Като се намали дозата и се спре медикаментът, страничните ефекти ще изчезнат.
- Може ли да се спре такъв медикамент? Аз съм чувала, че се пие цял живот.
- Ако има странични ефекти, които няма как да бъдат превъзмогнати, медикаментът трябва да се спре и да се потърси друго лечение. Разбира се, това ще го прецени лекуващият лекар, след като отново се направят изследвания.
Проф. д-р Димитър Раев
- Само със статини ли се овладява и лекува лошият холестерол? Кога е оправдано задължителното им предписване от доктора?
- Освен със статини няма друг начин, чрез който да се намали лошият холестерол. Това е доказано. Всякакви добавки въз основа на червен ориз например и други подобни, са обречени на неуспех. Ние даже със статините при по-голямата част от пациентите не можем да достигнем таргетните стойности. Ако пациентът се опитва да нормализира нивото на холестерола, на лошия холестерол, по други начини, от интернет, по слухове и прочее, така само удължава периода, през който ще си остане с наднормено ниво на този холестерол.
- Това не са ли препарати, които внимателно, обмислено и предпазливо трябва да се предписват?
- Разбира се. Има си индикации и контраиндикации. Например степенува се рискът от атеросклеротични заболявания (да кажем инфаркт, инсулт) и се съпоставя с риска от страничните ефекти на статините. Затова преди да започне лечението, се изследва чернодробната функция. След това някъде към 6-ата до 8-ата седмица се прави ново изследване. И ако всичко е нормално, следващото проследяване пак чрез изследване на чернодробната функция е след 6 месеца
А по-нататък във времето е достатъчно изследването да се провежда веднъж в годината.
Зеленият чай и статините не се съчетават
- Проф. Раев, ние с вас сме обсъждали т.нар. сутрешна хипертония и други аспекти на това социалнозначимо заболяване. Но към края на разговора да ви попитам пак какво още трябва да знаем в това отношение?
- Може би е удачно да припомним, че ако човек има в рода си близки с инсулт или с инфаркт, той влиза в рисковата група. Това не трябва да се пренебрегва. Аз обаче искам да поясня кога говорим за фамилна обремененост, понякога хората не са съвсем наясно.
Ако например вашата майка или баща са получили инфаркт или инсулт в напреднала възраст, няма фамилна обремененост. Ако това се е случило в по-млада възраст, тогава хипертонията с последващите усложнения от нея вече се приема за фамилна обремененост. Т.е., ако сте в тази рискова група, ви е нужна задължителна профилактика, в т.ч. периодична консултация и изследвания при кардиолог.
Статистиката показва, че едва 38% от българите ходят на профилактични прегледи, което до голяма степен задълбочава състоянието на пациентите с хронични заболявания. Относно хипертонията, цифрите са безпощадни: преди 15-20 г. хипертонията се е срещала при по-възрастните, а днес има подмладяване.
В днешно време 40% от българите над 20 години страдат от артериална хипертония. За жалост, 50% от случаите на миокарден инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност са следствие от високото артериално налягане. Много притеснителен е един друг показател: оказва се, че 76% от българите живеят с неконтролирана хипертония, казано простичко – не се лекуват.
Яна БОЯДЖИЕВА
