Хипербарната оксигенация има много добро въздействие при редица сериозни заболявания, а също и за поддържане на общото здраве. Специалистът проф. д-р Христо Бозов обясни как една съпътстваща кислородна терапия може да повлияе на автоимунните болести на проведения онлайн Форум по автоимунни заболявания, организиран и воден от психо-телесния терапевт Ваня Христоскова.
Визитка
♦ Проф. д-р Христо Бозов има специалност “Анестезиология и реанимация”. Специализира морска медицина в САЩ и хипербарна медицина в Белгия. През 2000 г. защитава дисертация на тема “Приложение на хипербарната оксигенация при остри интоксикации с въглероден диоксид”. В момента ръководи Комплексния оскологичен център в Бургас и е ректор на Бургаския медицински университет “Проф. д-р Асен Златаров”.
♦ Проф. Бозов е единственият български лекар с 30-годишен опит в лечението с кислород под налягане.
- Проф. Бозов, как се насочихте към терапията с хипербарна оксигенация?
- Хипербарната оксигенотерапия представлява лечение с кислород под повишено налягане, което се извършва в специални барокамери. Интересът ми към тази терапия се зароди още когато започнах да работя като лекар на една от подводниците на Българските военоморски сили преди тридесетина години. След това започнах да се занимавам и с лечение на водолази.
През 90-те години на ХХ век имаше много заболели от кесонна болест водолази, които ловяха рапани в Черно море на дълбочина 20 метра и нямаха правилен режим на изплаване или декомпресия. Кесонната болест се проявява с различни нарушения, които наподобяват инфаркт и инсулт.
При нея се образуват мехурчета, които запушват кръвоносните съдове. През 1995 – 1996 г. сме лекували по 20 – 30 водолази всеки летен сезон. Така съвсем естествено във Военоморската болница започнахме да развиваме хипербарна оксигенация. И там вече 30 години се прилага тази терапия за различни заболявания, между които са и автоимунните. Макар че те не са най-честите заболявания, които ни се налага да лекуваме.
- Как протича самата терапия и на какво се дължат ефектите й?
- Терапията се извършва в барокамера, като се диша кислород от маска или цялата камера се насища с кислород. Под действието на повишеното налягане в течната съставка на кръвта – плазмата, се разтваря 20 пъти повече кислород. Ако в плазмата на 100 мл кръв нормално се съдържат 0,3 мл кислород, при допълнително налягане около две атмосфери в барокамерата, в плазмата се разтваря повече кислород, което прави около 6 мл кислород на 100 мл кръв. Човек би могъл да живее, даже и да няма червени кръвни клетки (еритроцити), при това близо 20 пъти по-голямо съдържание на кислород в плазмата.
Първият, който описва този феномен, е холандският кардиохирург Гьорема през 1956 г. Той прави експериментални кардиохирургични операции на животни в барокамера и описва резултатите в книгата си „Живот без кръв“. Така постепенно започват да се правят кардиохирургични операции и на хора в барокамери, тъй като това позволява да се спре сърцето и да се оперира, без пациентът да има кръвообращение.
Например, при стеноза на митрална клапа може да се разшири клапата за около половин час, докато сърцето е спряло. След това сърцето се стимулира да започне отново да бие чрез инжектиране на адреналин. В хода на тези кардиохирургични операции през 60-те години на миналия век се установява, че престоят на хирургичния екип в барокамерата им помага да преодолеят някои свои заболявания.
Някои от лекарите имали болки в ставите от ревматоиден артрит, друг имал чернодробно увреждане, трети – диабет, четвърти бил с намален слух. И всички те подобрили значително състоянието си. Така по този емпиричен начин се доказало, че хипербарният кислород подобрява състоянието при редица заболявания.
След доказването на тези ефекти започват да се конструират барокамери навсякъде по света. В момента в България имаме около 30 барокамери за лечебни цели
В последните години настъпи истински бум в развитието на хипербарната терапия, свързан основно с лечението на деца от аутистичния спектър.
- Как се обяснява подобрението в барокамера?
- Кислородът е в основата на всичко. За да се развива една клетка, са необходими кислород и белтък. А за да се извършват енергетичните процеси в клетката, са необходими кислород и глюкоза. Ние си набавяме и белтъка, и глюкозата от храната, а кислорода вдишваме от въздуха. Само че при дишането приемаме само 21% кислород. Когато налягането се повиши, в организма постъпва по-голямо количество кислород. По този начин всички биоенергетични процеси се забързват.
Клетки, които са пред умиране или вече са в състояние на клетъчна смърт, регенерират под действието на кислорода. Това лежи в основата на подобренията при редица заболявания след кислородна терапия. Ако обясним нещата на биохимично ниво чрез цикъла на Кребс – от една молекула глюкоза при наличие на кислород се образуват 36 молекули АТФ (енергия). Докато при анаеробните процеси (без кислород) от една молекула глюкоза се образуват само 2 молекули АТФ. Това е огромна разлика.
Дори само за да спи 24 часа, човек се нуждае от 1500 килокалории. А когато извършва ежедневната си дейност, се нуждае от 2500 килокалории. Когато върши тежка физическа работа или е в период след боледуване, човек се нуждае от около 4000 килокалории. Те трябва да се синтезират в организма и този синтез се извършва в енергийните станции на клетките – в митохондриите, но за това са необходими хранителни вещества и кислород.
- Имахте ли пациенти след изкаран ковид?
- Да, имахме доста пациенти с постковид синдром. Тези хора идваха за възстановителни процедури в барокамера, защото организмът има нужда от повече енергия след тежко заболяване. Част от хората с постковид синдром имаха и паметови нарушения, защото се увреждат и нервните клетки.
По време на пандемията съм интубирал над 30 пациента с ковид в реанимация. Тези, които се възстановиха, споделяха, че вирусът ги е ударил в най-слабото им място. Ако например, са имали преди това проблеми с паметта, с мозъчната функция, ковид нанася своите увреждания именно там. Ако са имали бъбречно увреждане или на черния дроб, състоянието на тези органи се влошава още повече.
Проф. д-р Христо Бозов
- Как хипербарната оксигенация помага при автоимунни заболявания?
- Това е загадка, защото и механизмът на автоимунните заболявания все още не е ясен за медицината. Но се знае, че хипербарната оксигенация има имуномодулиращ ефект, тоест тя може да стимулира, но и да потисне имунитета. Ето защо, не може да се каже предварително в каква степен ще повлияе на даден пациент. Освен това всеки пациент е различен от другия, макар да страдат от едно и също заболяване, и всеки се повлиява различно от определена терапия.
- При кои автоимунни състояния кислородната терапия е особено ефективна?
- Смята се, че автоимунните заболявания са около 80 и се делят на такива с локални и други със системни поражения, в зависимост от това къде антителата атакуват здравите клетки. Ние започнахме да прилагаме хипербарна оксигенация на голяма серия пациенти с мултиплена склероза. В нашата клиника се лекуваха около 80 човека с това автоимунно заболяване.
Но това беше преди да започнат да се прилагат съвременните лекарства за мултиплена склероза. Резултатите бяха страхотни, защото пациенти с проблеми със зрението го възстановяваха, други с нарушения в движението подобряваха двигателните си функции. Даже започнахме програма към Община Варна за подпомагане лечението в барокамера на тези пациенти, тъй като те не можеха да работят и нямаха добри финансови възможности. А за съжаление и досега хипербарната оксигенация като терапия не се поема от Здравната каса, хората си плащат от джоба.
Имахме много добри резултати, особено в началните стадии на мултиплената склероза. Тогава пациентите започваха да се чувстват здрави. Но правехме и серии от процедури за профилактика на последващи усложнения
На шест месеца на тези пациенти в начален стадий на мултиплена склероза, проявяваща се с изтръпване на крайниците, с двойно виждане и залитане, правехме профилактични процедури в хипербарна среда. Така успявахме да стопираме автоимунния процес.
- Колко процедури са необходими за тази профилактика?
- Правят се обикновено между 10 и 20 процедури, през 6 до 8 месеца. Това се определя индивидуално за всеки пациент. Индивидуално се определя и режимът за престой в хипербарна среда – под какво налягане и с каква продължителност на процедурите. Това се определя от нас, лекарите с опит с тази терапия.
- Кои от общите симптоми при автоимунните заболявания се повлияват най-добре от хипербарната оксигенация?
- Повлияват се замаяността, умората, отпадналостта. Човек се чувства по-енергичен, с повече сила, защото постъпва по-голямо количество кислород в клетките. Чрез тази терапия клетките се и подмладяват. Навремето Майкъл Джексън си беше инсталирал барокамера в частния самолет. Не че това го спаси от трагичния му край. Но след престой в барокамера човек се чувства по-силен и енергичен.
Има и локални симптоми – например, оголването на обвивката на нервите при мултиплената склероза и невъзможност на нервните импулси да се предават, да стигнат до мускулните влакна, за да предизвикат тяхното съкращение. Така движението на крайниците се затруднява или става невъзможно. Когато обаче се приложи хипербарна оксигенация и се стимулира регенерацията на нервните клетки, когато обвивките на нервите започнат да се възстановяват, има голям шанс нервните импулси да достигат до мускулните влакна и да се извърши движение.
При ранните стадии на мултиплена склероза, когато има само изтръпване и леко нарушение на походката, хипербарната оксигенация е много ефективна. При по-късните стадии, когато вече е настъпило инвалидизиране, е доста по-трудно да се повлияе, но и при тези пациенти резултатите са сравнително добри. Може да се прави хипербарна оксигенация, за да се задържи сегашното състояние и да не настъпи прогресия на болестта.
- Имате ли опит с други автоимунни заболявания?
- Има и други автоимунни заболявания, при които сме прилагали хипербарна оксигенация. Например, при улцерозния хеморагичен колит и болестта на Крон. При тях има болка в червата, изхождане на кръвенисти и слузести изпражнения. Това са тежки заболявания с хронично прогресиращ ход, ако не се вземат мерки навреме. Имахме няколко групи пациенти с тези възпалителни чревни заболявания и те получиха сравнително добро повлияване. Но след като започнаха да ги лекуват с по-съвременни лекарства, с имунотерапия, а не с класическия салазопирин, тези пациенти постигат ремисия и рядко някой от тях идва за хипербарна оксигенация.
- Правени ли са клинични проучвания за ефективността на хипербарната оксигенация върху автоимунни заболявания?
- Опитът, който споделям, е повече емпиричен, въз основа на нашата практика и на това, което пациентите ни споделят. Много е трудно да се правят клинични проучвания, защото трябва да има група от 50 човека с приблизително еднакъв ръст, тегло, пол и заболяване, които да се лекуват с лекарства. Друга група от 50 пациенти да се лекува само с хипербарна оксигенация, а трета - в барокамера, но без допълнителен кислород, а само с въздух. Трудна е селекцията на такива пациенти за мащабите на България. Такова проучване трябва да се направи по целия свят, което не е лесно за организиране.
Има клинични проучвания за ефектите на хипербарната оксигенация, но за други, неавтоимунни заболявания. В консенсуса за приложение на хипербарната оксигенация, приет на конгреса на Европейския комитет за хипербарна медицина (ECHM) през 2016 г., са включени декомпресионната болест, анаеробни гангрени, незарастващи рани и много други.
- Възможно ли е да настъпят нежелани ефекти от тази терапия?
- Теоретично има такава възможност, ако не се подберат правилно режимите на процедурите в барокамера и се прекали с кислорода. Като всяко лекарство и кислородът трябва да се дозира. Ако се предозира, може да се стигне до кислородна интоксикация, която уврежда очите, белия дроб или друг орган. Но това може да се случи изключително рядко, защото трябва да се направят над 50 – 60 процедури в барокамера всеки ден, една след друга. Ние не прилагаме такъв режим на процедурите. При нас е практика да назначим 12 – 15 процедури, след които се прави почивка между три и шест месеца, и едва тогава може да се направи нова серия от максимум 20 процедури.
Тъй като става въпрос за лечение в затворено пространство, част от хората имат клаустрофобия. Те са не повече от 10% от населението, но за тях престоят в барокамера като че ли е невъзможен. Интересното е, че при нас, въпреки десетилетния ни опит, не сме имали пациент, който да се е отказал да влезе в барокамерата заради клаустрофобия.
Може би защото, когато човек има тежко заболяване и желае силно да си подобри състоянието, се мобилизира и психичните фактори някак отпадат. Освен това в съвременните по-големи барокамери има условия да се гледа филм, телевизия, да се чете книга, да се рисува. Вероятно с тяхна помощ страхът от затворени пространства отпада. Като усложнения може да се появят катаракти след 60 – 80 процедури. Просто кислородът ги провокира. Но това също е много рядко. А и ние не спазваме такива терапевтични схеми, за да се появи такова усложнение.
Има друг проблем, който се наблюдава особено през зимния период, когато на човек му е запушен носът от хрема или от алергичен ринит. Такъв пациент трудно може да изравнява налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана, понеже не му е проходима Евстахиевата тръба, свързваща носното пространство със средното ухо. Тази малка тръбичка лесно се запушва, когато човек има хрема. Така че или трябва да се изчака хремата да мине, или половин час преди процедурата да се сложат капки за нос, за да се отпуши Евстахиевата тръба. Това го знае всеки, който се занимава с такава дейност, и дава необходимите наставления.
- Голяма част от автоимунните заболявания са на пристъпи и ремисии. Възможно ли е в състояние на пристъп човек да отиде на хипербарна оксигенация?
- Да, няма период от заболяването, в който да не може да се прави хипербарна оксигенация. Няма противопоказания в този смисъл. Единствено при миокарден инфаркт не трябва веднага да се прави хипербарна оксигенация, а трябва да мине около месец. Докато след исхемичен инсулт се препоръчва терапията да се направи максимално по-рано.
При автоимунните заболявания трябва да се спазва някаква периодичност. Например, при диабет 1 тип и усложненията от него, като язви по краката, така нареченото диабетно стъпало, веднага след появата на раничката трябва да се направи хипербарна оксигенация, наред с хирургично обработване на раната и овладяване на кръвната захар.
Мара КАЛЧЕВА
