С какво е опасна хипердиагностиката в онкологията и каква е цената на ненужния скрининг?

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/s-kakvo-e-opasna-khiperdiagnostikata-v-onkologiyata-i-kakva-e-tsenata-na-nenuzhniya-skrining Zdrave.to
С какво е опасна хипердиагностиката в онкологията и каква е цената  на ненужния скрининг?

Предлагаме ви откъс от книгата “Кутията на Пандора. Седем истории за това как науката може да ни навреди”, в която докторът по медицина проф. Пол Офит анализира научните открития, които са донесли повече вреда, отколкото полза.

От скрининга на рака може да има и вреда?

В т.ч. и хипердиагностиката на рака, която понякога води до непредвидими и тежки последствия. В медицинските учебници с двадесетгодишна давност ракът се определя като “заболяване, чието естествено протичане е смъртоносно”. Сега това не е така. 

“Вече открихме, че има несмъртоносни видове рак, когато човек по-скоро умира с тях, а не от тях. Но в процеса на откриване на такива несмъртоносни ракови заболявания, ние нанасяме повече вреда, отколкото полза”, обяснява ученият. 

Според него и други учени изследователи скрининг-тестовете имат смисъл, само ако с тяхна помощ може да се открие рак, който, хванат навреме, ще бъде излекуван.

Така например, тестът Папаниколау за определяне на онкологично заболяване на шийката на матката или колоноскопията за откриване на рак на дебелото черво наистина спасяват живот. Докато ползата от  изследванията по отношение на тумор на щитовидната жлеза, простатата и гърдата, не е така очевидна.

През 1999 г. по инициатива на правителството на Южна Корея обявили мащабна общонационална скринингова програма за ранно откриване на тумор на щитовидната жлеза.

За целта използвали ултразвуково изследване, при което организмът се подлага на въздействието на високочестотни звукови вълни (по-високи от тези, които човек може да възприеме със слуха си). В хода на тази мащабна програма южнокорейските лекари открили повече от 40 000 нови видове рак на щитовидната жлеза, което е 15 пъти повече от преди това.

Ракът на щитовидната жлеза се превърнал в най-разпространеното онкологично заболяване в тази страна. Един изследовател нарекъл това “цунами от рак на щитовидната жлеза”. Практически всички видове рак на този орган в Южна Корея лекували чрез тиреоидектомия, т.е., пълно отстраняване на органа.

Но тази процедура си има своята цена. След нея човек до края на живота си е принуден да приема заместителна хормонотерапия, която трудно се дозира правилно. Хората получават симптоми, като силно изпотяване, сърцебиене и отслабване, както и сънливост, депресия и покачване на килограми - в зависимост от това каква заместителна хормонална терапия им се прилага. 

Още по-лошо: тъй като близо до щитовидната жлеза преминават нервите на гласовите връзки, някои оперирани получавали пареза на тези връзки. Или страдат от проблеми с обмяната на калция, тъй като паращитовидната жлеза, също намираща се близо до щитовидната, регулира обмяната на калция.

И не на последно място - при такива пациенти след операция се случва опасно за живота кръвотечение. Първоначално южнокорейските чиновници от здравеопазването били много доволни, че са открили тези видове рак преди още пациентите да развият някакви симптоми.

След това обаче разгледали показателите за смъртност от рак на щитовидната жлеза и не открили разлика в честотата на смъртните случаи преди и след масовия скрининг. Единственият осезаем резултат бил този, че вече десетки хиляди южнокорейци били принудени да страдат от страничните ефекти от операцията.

Това се наблюдавало не само в Южна Корея, но и във Франция, Италия, Хърватия, Израел, Китай, Австралия, Канада и Чехия, където случаите на рак на щитовидната жлеза се увеличи повече от два пъти, а в САЩ - три пъти. Но във всички тези страни, както и в Южна Корея, показателите за смъртност от този вид рак си останали на предишното ниво.

Разбира се, това не означава, че хора не умират от това заболяване. Умират, но по-рядко. 

Така например в САЩ показателят смъртност при този вид онкология съставлява един на 200 000 човека. Ако голяма част от тези малки злокачествени тумори на щитовидната жлеза не убиват човека, може би не трябва да ги наричаме рак, обобщават изследователите.  

През 1970 г. професорът по патология в Аризонския университет Ричард Аблин разработил анализ на ПСА - простат специфичния антиген. Това вещество е от белтъчна природа и се изработва от клетките на простатната жлеза. Функцията му е да разрежда, разводнява слузта, отделяна от шийката на матката, за да може спермата да попадне в нея.

След време лекарите започнали да използват този анализ, за да определят дали е рецидивирал ракът на простатната жлеза. След това те направили още една крачка, за която сега вече започват да съжаляват. Започнали да използват ПСА-изследването, за да диагностицират рак на простатната жлеза.

Проф. Пол Офит

Ако нивото му е високо, уролозите препоръчват биопсия на простатата. Ако покаже наличие на рак, на мъжете или изцяло отстраняват простатната жлеза, или провеждат лъчева терапия. Повече от 90% от мъжете в САЩ, диагностицирани с рак на простатата, били подложени на един или друг вариант на лечение.

Благодарение на ПСА-изследването ракът на простатната жлеза е най-често диагностицираният в САЩ. 

“А знаете ли какво се е случило с показателите за честотата на смъртност от тази болест? Нищо! Рискът човек да умре от рак на простатата не се е променил през последните десет години. Още повече, че при около 50% от мъжете над 60 години след аутопсия са откривали рак на простатната жлеза.

Но тези мъже са починали по друга причина. Ако говорим за още по-възрастните - тези над 85 години, при тях този показател достига 75%.  

С други думи, както и в случая с рака на щитовидната жлеза, мъжете по-често умират с рак на простатната жлеза, отколкото от него. Относно тези два вида рак - на простатната и на щитовидната жлеза, скринингът по-скоро е напълно безполезен, а понякога и доста вреден.

Д-р Мая Балабанова: Термографията е за ранен скрининг на рак на гърдата при 100% от жените

През 2012 г. работна група по профилактика на заболяванията в САЩ вече започнала да препоръчва да не се подлагат мъжете на скрининговите ПСА-тестове, но дотогава доста хора са пострадали. Защото тези тестове неизменно са последвани от биопсия на простатата, която може да предизвика болка, кръвотечение, трудности с уринирането и инфекции в кръвотока.

И не само - психологическата травма, свързана с диагнозата, както и методите на лечение са доста жестоки. Операцията на простатната жлеза и облъчването обикновено предизвикват незадържане на урина и еректилна дисфункция. Но по-лошото е, че петима от 1000 мъже ще умрат от такава операция на простатата..., съвсем напразно”, пише в книгата си проф. Офит.

Три години след това хората, подлагащите се на ПСА-тест, значително намалели. А две години преди работната група да промени своите препоръки, същият този проф. Ричард Аблин, който е открил ПСА, е написал обзорна статия в “Ню Йорк Таймс”, където отбелязва, че се е опитвал години наред да поясни, че с помощта на ПСА-тест не може да се открие рак на простатата.

И по-важното, той не дава възможност да се отличи опасният от неопасен рак на простатната жлеза. 

“Не мога дори да си представя, че това мое откритие, което е с 40-годишна давност, ще докара такова скъпоструващо бедствие на общественото здравеопазване!”, споделя ученият - проф. Аблин. 

А дали мамографията е толкова ефективна? 

Сега се преоценяват възможностите и на мамографията за откриване на рака на млечната жлеза. Въпреки че когато е въведена в средата на 70-те години, мамографията наистина е спасявала животи. Въпросът е в това колко и на каква цена.

През 2012 г. Арчи Блеър и Гилбърт Уелч публикуват изследване в популярно английско медицинско издание под наименованието “Влияние на тридесетгодишната скринингова мамография върху заболеваемостта от рак на млечната жлеза”. 

Те открили, че с появяването на скрининговата мамография заболеваемостта от рак на млечната жлеза в САЩ се е удвоила. На всеки 100 000 изследвани жени броят на тези с диагноза рак на млечната жлеза се е увеличил от 112 на 234.

Т.е., ежегодно на всеки 100 000 жени при още 122 диагностицирали рак на млечната жлеза. В същото врем, броят жени, страдащи от рак на млечната жлеза в късен стадий, (който често води до смърт), намалял от 102 на 94 на 100 000 души. Това означава, че само 8 жени от тези 112 по някакъв начин са имали полза от скрининга.

На останалите са ампутирали млечната жлеза, лекували са ги с лъчева терапия и химиотерапия, без никаква полза. Авторите стигнали до извода, че въпреки скрининга и намаляването на смъртността от рак на млечната жлеза, основно това намаляване се обяснява с по-ефективното лечение, а не със скрининга.

Те също изчислили, че за три десетилетия от прилагане на мамографията, при около 1,3 милиона жени е бил диагностициран рак, който никога не би ги убил. 

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай