COVID-19 ни “затвори” по домовете и всички разбрахме какво е частично или напълно да се изолираш. Върнахме се назад във времето и разбрахме онова, за което само сме чели - за тежките времена на епидемиите през вековете - този път съпричастно, до болка. В старите текстове се описва колко трудна е били именно принудителната изолация и страхът от смъртта. А страхът ражда всички “чудовища”.
Освен, когато е наложителна, както при карантина, степента на изолация е строго индивидуален избор. Твърде индивидуално е и преживяването, и справянето с проблема. Някои хора са по-социалноактивни, други не са, а трети имат проблеми със социализацията въобще.
Много хора искат да са социални, просто защото това изглежда популярно и “готино”. Такъв е случаят на Б. - млада жена на 35, която попада в социална изолация не защото хората не я харесват, а понеже иска непрекъснато да им се хареса. Задава постоянно въпроси, които не се нуждаят от отговор. В един момент това става досадно за хората. Те добре виждат, че не е глупава. Накрая, просто я избягват.
Проблемът е, че тя е много тревожна и поведението й издава несигурност в социалните контакти. Това води до дисонанс в общуването. При работа с нея се установява тежка семейна среда, патриархални модели и изолираност на семейството.
Как да разберем, че изолацията ни е повлияла зле?
Ето някои признаци:
* Другите ви го казват. Особено, ако няколко души ви обърнат внимание! Или ви предлагат да се запознавате с техни познати. Послушайте ги!
* Депресирани сте. Не се притеснявайте да потърсите психологична помощ, споделяйте с приятели. В крайна сметка депресивните състояния също са нещо нормално, начин организмът ни да се изключи понякога. Проблем е, ако не забележим навреме задълбочаването на депресията или се уплашим от нея. Затова споделяйте и търсете помощ.
*Имате чувството, че не разбирате докрай какво ви казват, не схващате напълно смисъла на казаното или ви е трудно да го правите. Трудно се концентрирате.
* Другите показват, че им е трудно да ви разбират или защото говорите тихо (“глътнали” сте гласа си), или говорите не докрай ясно смислово.
* Другите ви показват, че имате твърде различни схващания по повечето въпроси, че убежденията ви са остарели. Най-вероятно, трябва да се замислите защо се получава така.
* Вие твърде често се дразните на другите, ядосвате се, че не правят най-доброто за себе си и имате отговор на всеки въпрос.
* Вашето семейство е твърде консервативно.
* Чувствате се самотни и неразбрани, въпреки че сте сред хора. Замислете се какъв личен проблем ви вкарва в тази изолация насаме с мислите и чувствата ви? Замислете се дали вашето професионално или интелектуално ниво не превъзхожда хората, с които се налага понякога да общувате. Замислете се за промяна на средата. Понякога е валидно и обратното - социалната ни среда е от превъзхождащи ни интелектуално хора, които може да засилват малоценностните ни комплекси.
*Принудителната изолация ви прави агресивни към партньора или децата ви. Замислете се дали нямате проблем с партньора си и какъв е той? Ако са се натрупали много “замърсявания” в отношенията ви, потърсете семеен консултант. Ако обаче сте твърде социални, може би проблемът е в липсата на стимулация. Тогава надхитряйте проблема с хобита, спорт и подготовка на изяви или продукти, проекти, творчество, които да представите по-късно и да получите награда за това.
* “Най-червената лампа”: ако усещате изолацията като непреодолим проблем, обикновено човекът до вас или липсва, или компенсира всичко! Някога в началото ви е било достатъчно само да сте заедно, нали? Ако битовизмите, финансите, проблемите с децата и роднините са натежали, бързайте да разрешите тези странични за любовта ви проблеми или ги игнорирайте, защото вашият човек е на една ръка разстояние!
Кога сме заплашени от трудно преживяване на изолацията?
Ако попадаме в нова, непозната среда, където не ни приемат, може да се касае за ваши личностни дефицити, чието начало е в детството - недостатъчна родителска подкрепа, разбиране, поощряване или тежка семейна среда. Помислете за работа със специалист за повишаване на вашата социална компетентност.
Ако сте емигрант, чужд сте, всичко ви е непознато и сте откъснат от семейството, може да улесните контакта с близките у дома чрез социалните мрежи. Хобитата могат да ви доближат до местните хора повече от всичко друго.
Ако сте загубили близките си, трябва незабавно да потърсите специалист. Непреработването на травмата от смъртта може да ви вкара в траурно странене от другите и до пълна изолация в болката, което не е жизнеутвърждаващ модел.
От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките
Ако сте възрастен човек и нямате близки, посъветвайте се дали някой не иска да се грижи за такива хора.
Ако сте възрастен и скучаете, обърнете се към новите технологии. Набавянето на таблет се препоръчва от психолозите. Лесен е за използване и дисплеят му е сравнително голям. Технологиите ни свързват с другите, макар и индиректно!
Ако вашето семейство е твърде консервативно и живеете като в комуна, се замислете над факта.
Ако сте заставени поради някакви обстоятелства да работите с хора, които не харесвате, потърсете кариерно консултиране. Има консултанти дори в бюрата по труда и не е нужно да сте безработен, за да ползвате услугите им.
Ако просто обичате да сте сам, не е нужно да изпитвате негативни чувства, само защото другите ви го посочват. Послушайте себе си.
Ако живеете изолирано чисто географски, това може да доведе до изкривявания във възприемането на света и другите, ако продължи прекалено дълго.
Нека споменем и онези, които не страдат ни най-малко от изолацията. На въпроса как прекарва “карантината” учен от БАН, който работи над трудовете си повече у дома, отговаря: “Че за мен почти няма промяна”. Много хора са просто ексцентрични, а хобитата и заниманията им са по-важни от социалното общуване.
Нико БОРИСОВ, училищен психолог и кариерен консултант
