Стоичко Миличин е дипломиран магистър-психотерапевт в областта на индивидуалната психология с дългогодишен опит и квалификация, придобита в България и Русия. Основни направления в практиката му са: личните кризи, страховете, депресивните състояния, преодоляването на зависимости, семейната терапия и бизнес-психологията.
Водещи методи в работата му са: гещалт психотерапия, невро-лингвистично програмиране, Ериксонова хипноза, позитивно мислене и методика на Вирджиния Сатир.
- Г-н Миличин, кои българи са най-парализирани от страха и тежко понасят изолацията? Обявихте безплатни психологически консултации за всички, които имат нужда от подкрепа.
- Интересното е, че няма нищо обединяващо в този случай - социална група или хора с определени психологични проблеми. Всички, които са предразположени към паника и свръхконтрол, понасят най-тежко изолацията. Не точно страхът от вируса, а страхът от това, че нямат контрол над ситуацията, ги изкарва извън релси.
Не знаем докога ще продължи извънредното положение, нямаме контрол върху собствения си живот, не можем да си правим планове. Не знаем и какво ще се случи след това: дали ще имаме работа, доходи... И това е нещото, което плаши хората.
- Заразно зло ли е страхът?
- Да, много е заразно и ние го предаваме на всички, които са около нас, изпадайки в паника. Видяхте в началото колко фалшиви новини имаше, които бяха просто кошмарни.
Ръководство за поддържане на тялото по време на карантина
- Как да разберем, че сме преминали границата от здравословния към нездравословния страх, когато в ”огледалото” ни образите са изкривени по време на изолация и пандемия?
- По принцип страхът е здравословен тогава, когато ти помага да оцелееш. Но когато престане да бъде градивен и да е полезен, ако не се чувстваме добре от този страх, значи вече сме преминали границата. По принцип страхът е болезнено изживяване, когато е за нещо тук и сега. Страхът от миналото или бъдещето е нещото, което по принцип е по-разрушително.
- Има ли хапче за страх?
- Не, няма хапче за страх. Най-доброто хапче за страх е да се изправиш срещу него и да го преодолееш. Но говорим за вътрешните ни, а не за обективните страхове. Аз съм го пробвал върху себе си и трябва да ви кажа, че действа безотказно. И е много освобождаващо.
- Времето лекува ли белезите на страха, които не сме преработили или с годините те ще се превърнат във все по-ясно очертани рани?
- Обикновено с годините те се превръщат във все по-ясно очертани рани. Ако задържаме дълго време един страх в себе си, той ще продължи да се храни от нас и да нараства. Уви, времето лекува само болката, само раната, но не и страха, ако продължаваме да го поддържаме жив в себе си.
- При някаква нова опасност първо идва паниката, след нея агресията, депресията и накрая - приемане на реалността. Вървим ли по този сценарий?
- Да, вървим наистина по този сценарий. В началото дойде паниката А когато тя ни обземе, не можем да намерим решение. Едно време, когато е имало войни и битки, всички са се обединявали срещу външния враг, защото някой е можел да го посочи, да го визуализира.
Стоичко Миличин
Ситуацията сега е подобна - ние пак сме на война, но с различни нюанси. Когато можеш да назовеш врага си, можеш да насочиш и агресията си към него, да положиш повече усилия, за да може твоята страна да победи врага си.
Но когато врагът е невидим, както е в случая с коронавируса, за повечето хора, които не са се сблъскали лице в лице с него, не са се борили с него за живота си, тогава тази агресия се насочва в най-неправилното място, и то към близките и хората, с които сме в момента.
- В социална изолация агресията или самоагресията ще са по-разрушителни? В САЩ са изкупили всичкото оръжие от магазините, у нас нараства домашното насилие...
- Реакцията на американците е нормална за тяхната действителност. Те се страхуват, че когато ги връхлети някаква криза и хората огладнеят, крадците ще тръгнат по къщите да крадат кой каквото може. Още повече че вече имаше такива случаи. Например с урагана Катрина.
След това имаше много обири, убийства и голяма престъпност. И затова в такива ситуации винаги се запасяват с оръжия.
А при нас взема превес домашното насилие. Но то е навсякъде по света. Затворени сме заедно вкъщи и вместо да се научим да общуваме с близките си, ние се упражняваме как да ги малтретираме. Затова и случаите на домашно насилие нарастват страшно много.
Сега е пиковият момент. И наистина след това ще дойдат и депресивните състояния. Такава е схемата, при всяко такова преживяване се преминава през етапи - паника, страх, агресия, депресия.
- Тази агресия в семейна обстановка е от хора, които по принцип са агресори или сега може да се прояви и при тези, които в други обстоятелства не са склонни да я проявяват?
- При всички случаи при хора, които са агресивни, тя се проявява през цялото време, независимо от ситуацията, в която се намира човек. Но сега тя се проявява и при хора, при които никога преди това не е имало дори и помен от агресия. Тези хора в момента не знаят как да разтоварят емоциите си, паниката и страха си. Те започват да изсипват гнева си върху някой друг, който е по-слаб и беззащитен. Това е допълнителната агресия, която в момента се отключва.
- Българите сме по-различни - общуваме помежду си без условности и официалности ежедневно. В други държави, за да се видиш със семейство или приятели, трябва да си направиш уговорка. Това ни качество усложнява ли последствията от изолацията или точно обратното - ще ни помогне след това по-бързо да постигнем психологически комфорт?
- Няма как да определя влиянието на този фактор в ситуация, която е напълно нова за нас и засяга всички българи едновременно. По принцип най-вероятно сега влияе по-скоро негативно и се проявява чрез нежеланието ни да спазваме извънредното положение, защото сме свикнали много да общуваме, често да се виждаме.
Как да се храним по време на карантина, за да не "счупим" кантара
Но пък се оказва, че въпреки всичко повечето от нас успяваме да запазим някаква социална дистанция, което за нашия манталитет е учудващо. При всички случаи трябва да има някакъв положителен ефект в следващия етап, след като приключи кризата и когато ни подгони повече гладът. Чак тогава ще се търсим повече, за да си помагаме.
- Всички споделят учудването си, че в тази ситуация много хора помагат на българи, които са в тежко положение, правят дарения на болниците и медицинските работници... Защо се смятаме за толкова лоши хора, а всъщност не сме?
- Ние по принцип смятаме хората за лоши, делим ги на добри и лоши. Но тази ситуация в първия момент извади най-доброто, което има в хората. Лошото е, че този етап отминава и сега започваме да вадим други черти на характера си, да не кажа най-лошите, че е много силно. На повърхността започват да изплуват лошите черти, към които сме предразположени.
Някак си не можахме да дадем добрия пример или да се развием в тази посока към доброто. Насочихме се да говорим само за лошите примери и за хората, които не правят нищо хубаво. А това е част от агресията и сега преминаваме точно към нея. Сега, ако не беше страхът от коронавируса, може би щеше да има някакви по-сериозни бунтове и протести, само и само да покажем, че на нас не ни пука и че някой се опитва да ни манипулира.
- Това не се ли дължи на една друга наша, българска черта - ”ти ли ще ми кажеш на мен”?
- Не, дължи се на това, че някои хора се опитват да трупат популярност на гърба на страховете на другите. Това го правят не само те, но и управляващите в момента по същия начин. Само че двете страни подхождат по различен начин - едните се опитват да натрупат позитив от страховете на хората, като покажат и действия. За съжаление, това мутренското у нас никога не може да отмине.
В интерес на истината хубаво е все пак да се опитваме да показваме добрите примери и хората, които се стараят да направят нещо хубаво, всеки човек, който е помогнал на някого. Например в Пловдив има 170 доброволци, които помагат на болни и на възрастни хора.
Това е нещото, на което трябва да акцентираме. По този начин ще прескочим и агресията, и депресията, и ще се справим с паниката и страха. Когато видим конкретни хора, които намират начин да правят нещо добро в тази ситуация, да мислят не само за себе си, а и за другите.
- Заразното добро, а не заразното зло...
- Да, това е нещото, на което трябва да се акцентира и да подкрепяме.
Милена ВАСИЛЕВА
