Замисляли ли сте се с какво желание и ентусиазъм се разхождаме по магазините, за да открием нови дрехи, обувки, вещи, мебели, предмети за украса, техника, автомобил? Активно търсим те да притежават характеристики, актуални на съвремието.
Когато правим ремонт на дома си, искаме нововъведенията да донесат в живота ни повече удобство, уют и модерна визия.
Лесно променяме външната форма. А как променяме вътрешното съдържание? Нека насочим фокуса навътре. Искате ли да промените нещо в себе си или по себе си? Познавате ли импулса да искате да отидете на обучение, да смените работното си място, професията си, приятелския си кръг, партньора, града, държавата? Каква е причината?
Това, което ни води към промяната, е желанието за растеж и развитие, усещането за изчерпване, свършване, край, ограничение.
Онова, което ни блокира да правим промени, е измамното спокойствие на познатото, удобното и сигурното. Оставането в постигнатото ниво, липса на действие в желаната посока ни държат на едно място.
Една от актуалните динамики в човешките преживявания (тоест, една от вечните теми на човека) е безпокойството и напрежението, което новото предизвиква. Непознатите ситуации са предизвикателство, което често се страхуваме да приемем.
Заедно със страха от новото “върви” недоволството от старото и изчерпаното. Което ще рече, че предпочитаме да мрънкаме и да роптаем, да обвиняваме и съдим другите (ситуациите, живота, държавата) и да твърдим, че промяната не може да се извърши от един човек (аз). Но винаги е възможно да бъде извършена от друг (от теб). Желанието ни промяната да дойде отвън е всъщност желанието ни да не изживеем дискомфорта, причинен от прехода и усвояването на новите умения.
Нека надникнем в чувствата, които “ни причинява” новото
Когато искаме да вървим напред и да се развиваме, изпитваме страх и безпокойство. Те идват от това, че старото и познатото ни носят спокойствие и сигурност, защото го познаваме. Онази част от нас, която не познава новото, го разпознава като неизвестно, дава сигнал за тревога и ни уведомява, че може да ни очаква заплаха и/или неприятност. Всъщност тази част от нас, която дава сигнала за тревога, “го прави”, защото не познава новата ситуация и “не може да прецени” имаме ли знания и умение да се справим с нея.
Какво правим при среща с новото?
Гледаме го сърдито. Правим всичко, което ни хрумне, за да го избегнем. Авторитетно, компетентно и обосновано държим реч за неговите съмнителни и недоказани в практиката качества. Отхвърляме го. Отлагаме го. Обявяваме го за ненужно.
Защо да поемем риска да се впуснем в новото?
Защото то носи растеж и развитие. Защото обогатява нашата опитност. Защото внася разнообразие. Защото се променяме. Защото вървим напред.
Как да познаем, че сме пуснали котва в старото? Индикатор за това е начинът, по който се чувстваме - изчерпани, отегчени, без нови идеи, уморени, отпуснати, апатични.
Как да си помогнем, когато искаме да се справим със страха от новото?
В следващите редове ви предлагам няколко идеи, за да се справите със съпротивата срещу новото. Използвайте тялото, въображението и чувството си за хумор.
► Направете нещо, което не сте правили. Нещо, което не е много сложно, няма да ви отнеме време и ресурси, и няма да ви донесе голямо напрежение - например, отидете на работа по нов маршрут; опитайте нов вид сладолед, торта, рецепта; експериментирайте с дължината на панталона (полата), сложете си цветен шал (нова вратовръзка), сменете сакото с дънково яке или обратното и т.н.
► Играйте с някого следната забавна игра. Измислете си животно (може и машина), което не съществува. Може да използвате правописен речник (или книга). Отворете речника пет пъти на произволно място и си запише първата дума, която привлече вниманието ви. Например: “неприветлив”, “мисирка”, “семафор”, “японец”, “внедрява”. Измислете кратък сюжет, който да изиграете. Това, което ми хрумва от горните думи, е: “Неприветлив японец внедрява мисирка в село без семафор”. Отпуснете се, наслаждавайте се и се забавлявайте, докато играете.
“Сериозната част от мен” би искала да внесе разяснения какъв е смисълът на тази безумна на пръв поглед игра. За да излезем от чувствата и преживяванията, свързани с новото (страх, вцепеняване, застиване, склонност да останем на едно място, ужас от непознатото, страх, че ще сбъркаме, страх от провал), е необходимо да отклоним вниманието си от чувствата, които преживяваме и да извършим някакво действие (движение), за да си помогнем да се справим с тревогата, произтичаща от новото. Ако оставим съпротивите и съмненията настрани, чувството за хумор и играта ще ни помогнат да се справим. От личен и професионален опит зная, че когато съпротивата ни към нещо е много голяма, то и сериозността ни към него е реципрочна. Използвайки смеха, не омаловажаваме страховете си, не подценяваме ситуацията, нито преживяванията си, не отклоняваме вниманието си от трудността, напротив. Използваме енергията на смеха, за да ни даде сили да преминем през трудната (плашещата) ситуация, в която се намираме (понякога буквално сме в ступор и не можем да помръднем).
► Направете нещо, което ви е трудно да направите. Например, ако искате да смените работата си, а се страхувате да го направите, отделете време и си напишете CV; след това разгледайте обяви за работа и подайте CV-то. Или пък ако в трудна житейска ситуация обичайното ви поведение е да се приберете вкъщи и да прекалите с храна, алкохол, цигари, телевизия - излезте на разходка, идете на тренировка, танци, обадете се на приятел и т.н. Ако нямате партньор и искате да имате, но стоите вкъщи - посетете някое социално събитие.
► Ако във взаимоотношенията обичайно премълчавате, преглъщате и се оттегляте, опитайте да останете и говорите.
Да, ще кажете: “Лесно й е на нея да ги пише тия, ама я да я видим, когато й е трудно!”. Да, лесно ми е на мен да ги пиша и ми е било трудно да ги правя, когато облаците на страховете са се струпвали в ума ми. Изберете си песен за вдъхновение и действайте. В движението е решението.
Наблюдавайте какво ще се случи с вас, когато правите нещо ново. Бъдете искрени със себе си. Оцеляхте ли? Справихте ли се? Случи ли се нещо трагично и непоправимо? Претърпяхте ли загуба?
Имаше ли истински негативни последици? Какво спечелихте?
Съпротивите
Те се включват, за да ни предпазят от заплаха, провал, нова болка, разочарование. Да превъзмогнем съпротивите е може би най-трудната част в пътя ни към новото. Да, трудно е да преодолеем спомена за предишни разочарования, преживяна болка, трудностите, през които сме минали и умората от всичко това.
Но нека си спомним какво сме получили от опита си - нови умения, опитност, гъвкавост, знания, контакти, увеличаване на жизнения стандарт, компетентност, развитие, осъществена мечта.
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
