Конфликтите са част от съвременното общество. Конфликтът може да разруши отношения между приятели и колеги, да създава враждебност, недоверие и да въвлече участниците в изтощителна борба.
Конфликтът обаче може да бъде и конструктивна сила в човешките отношения, ако участниците в него положат съвместни усилия за разрешаването му. Така те допринасят за по-добри взаимоотношения помежду си, за създаване на нови съвместни планове и за удовлетворяване на своите потребности и интереси.
Сътрудничеството в конфликта винаги е по-добро от противопоставянето. Не едностранната печалба, тоест победата на едната страна, а фокусът на двете страни към взаимната полза и желанието за отработване на умения за разрешаване на конфликтите водят и двете страни към по-добър живот.
Повишаването на информираността за света на конфликта ни прави ефективни в груповите взаимодействия, развива нагласите ни за сътрудничество и подкрепа, помага ни да се противопоставим на насилието, води ни към съпричастност, чувство за принадлежност и възможност за самоактуализация.
Има смисъл да отделим време да разберем същността на конфликта, понеже партньорството и груповата работа са особено актуални днес.
Какво е конфликт?
Всеки от нас може да отговори - сблъсък; противоборство, което предизвиква неприятни емоции и ни припомня неприятни преживявания от миналото; трудни или сложни взаимоотношения, които ни карат да предполагаме, че ни чака неприятно и напрегнато бъдеще.
Какви са вярванията и представите ни за конфликта? Те идват от семейството ни, от средата, в която сме израснали и се развиваме, от чутото от приятели или значими за нас личности. Вярванията и представите ни за конфликта могат да звучат така: “Око за око”, “Зъб за зъб”, “Преклонена глава, сабя не я сече”, “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”, “Късам си нервите, губя си времето”.
Да разберем, осъзнаем, открием собствените си ценности и вярвания за конфликта, както и да се опитаме да разберем ценностите и вярванията на този, с когото сме в конфликт, е ключът към разбирането на конфликта. С какво ще ни помогне това? С осъзнаването с какво всъщност влизаме в конфликт.
Когато си зададем този въпрос, много вероятно е да открием, че всъщност в конфликт влизат не хората, а вярванията. Възможно е и да не разбираме другия (неговите вярвания и ценности), защото не познаваме собствената си система от ценности и отношение към света. Странно, нали?
Какво да правим, когато не можем да разберем другия? Колкото и да ни е трудно, можем да направим всичко по силите си да бъдем толерантни към неговите ценности и вярвания, защото различията не могат да бъдат разрешавани силово.
Какво мислим и чувстваме, когато сме в конфликт? Как реагираме физически? Ще се досетите от опита си: повишаваме глас, треперим, пулсът ни се учестява, говорим бързо или заекваме, избягваме физическия допир, барабаним с пръсти, свиваме юмруци, намръщени сме, гримасничим, вкопчваме се в облегалката на стола, подкосяват ни се краката, зачервяваме се или побледняваме, дишаме учестено.
Тези толкова ясни наши реакции подбуждат същите реакции в този, с когото сме в конфликт. И двете страни стават напрегнати, настръхнали, готови да се нахвърлят и наранят. С вида си всеки от нас прави всичко възможно да въздейства на другия, да събуди страха му, отстъпчивостта и послушанието му. Уплахата, покорството и отдръпването на единия участник в конфликта поражда агресивност и настъпателност у другия участник.
А може и да имаме друго поведение, когато сме в конфликт - да прикриваме истинските си чувства, за да не разбере другият уплахата ни, колебанието ни и моментната ни слабост. Важно е да помним, че когато не можем да идентифицираме и изразим чувствата си, ние трудно ще видим чувствата на човека, с когото сме в конфликт. Това е причината участниците в конфликта да останат нечути и неразбрани.
Да разберем конфликта
За да разберем конфликта, е необходимо да открием кои са причините, които го пораждат; как протича той и колко вида конфликти има.
Както вече стана ясно, причините за възникването на конфликта са вярванията и ценностите ни. След това идват нагласите ни. Например: често влизам с колега в конфликт заради това, че съм на различно мнение как да постъпим в определена ситуация. Следващият път, когато темата отново стане актуална, ще реагирам с неприязън и недоверие и с очакване ситуацията да се повтори. И както се досещате, предположенията ми относно поведението на колегата в конфликта ще се потвърдят. Обаче обратното също е вярно - ако подходя добронамерено към другия и се опитам да го разбера, дори и при възникващ конфликт ще се запазят шансовете за диалог и за намиране на съвместно решение.
Освобождаването на първичната емоция ни облекчава
Цикъл на конфликта
1. Убеждения и нагласи (получени от семейството, средата, приятелите, медиите и т.н.).
2. Възникване на конфликта.
3. Реакции в конфликта (държим се като че ли всичко е наред, отстъпваме, премълчаваме проблема, плачем, отиваме при шефа, удряме (някого или нещо), оплакваме се на някого, смеем се, сякаш нищо не е станало, съгласяваме се да поговорим и т.н.).
4. Усилващи фактори (стрес, облекчение, ескалация, спад на напрежението, желание за решаване на конфликта, контакти с други хора, наранени чувства и т.н.).
Добре е да знаем, че конфликтът обикновено се усилва, когато:
► Проявяваме открита враждебност или се чувстваме застрашени в конфликтната ситуация
► Когато не разполагаме с достатъчно информация или оценяваме неточно намеренията на другата страна
► Когато се опитваме да наложим волята и решенията си
► Когато не зачитаме потребностите на другата страна
► Когато се опитваме да въвлечем в конфликта други хора
► Когато искаме, но не знаем как да стигнем до решение.
Конфликтът отслабва, когато:
► Мислим за решение
► Опитваме се да разберем мотивите на другата страна
► Избягваме заплахите и употребата на сила
► Не налагаме мнението и ценностите си.
Видове конфликти
Информационни, ценностни, междуличностни, интереси, структурни конфликти. Конфликти между равни (колеги, партньори, приятели, братя и сестри). Конфликти между неравнопоставени (служител - директор, родител - дете, личност - институция). Политически конфликти.
В заключение бих искала да насоча мислите ви към това, че има важни конфликти, но има и такива, в които хабим ненужни усилия. Когато в основата на един конфликт е взаимното неразбиране, тогава е добре да се опитаме да обменим значима информация един за друг. Когато причината за конфликта е в различните ценности, тогава не би било уместно да налагаме своите ценности, а по-скоро е добре да видим и уважим различната гледна точка на другия. Когато конфликтът е породен от различни интереси, тогава е добре да потърсим кои интереси могат да бъдат съвместно удовлетворени.
Както знаете от житейския си опит, причините за конфликтите са разнородни. Точно заради това са нужни диалогът и споделянето с другия. Умението да решаваме неизбежните конфликти и да избягваме излишните ни дава възможност да използваме потенциала и енергията си за съзидание и развитие.
В края на тази статия бих искала да споделя с вас една техника за контролиране на гнева:
Усети дишането си. Послушай дишането си. Започни да напрягаш мускулите си. Първо напрегни мускулите на ръцете, свий здраво юмруци и ги задръж за десет секунди. Отпусни мускулите си, почувствай отпускането им. Почувствай как напрежението напуска тялото. Поеми въздух. Продължи да напрягаш и отпускаш мускулите си - на краката, на гърба, на раменете, на лицето. Дишай и нека всяко вдишване носи спокойствие и отпускане на тялото ти.
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
