“Да помогнеш на злоядото си дете” на д-р Катя Ровел и Джени Макглотлин (Издателство “Вдъхновения”) е написана в помощ на родители, чиито деца се хранят избирателно, изпитват отвращение към храната или имат хранителни разстройства.
Повечето родители смятат, че храненето е най-обикновена лесна и естествена част от отглеждането и възпитанието на децата. Но когато детето отказва храна, не желае да се храни или яде изключително ограничени по вид хранителни продукти, родителите са шокирани и уплашени. А когато усилията им да помогнат на детето не решават проблема, те се чувстват като провалени родители.
На това, че стратегиите за хранене, основаващи се на страх, и усилията да се контролира ситуацията са обречени на провал, акцентират авторките на “Да помогнеш на злоядото си дете”. Д-р Катя Ровел е семеен лекар и специалист по детско хранене, а Джени Макглотлин е логопед и специалист по лечението на разстройства на храненето при деца. Макглотлин е разработила хранителната програма STEPS в Центъра по комуникативни нарушения към Тексаския университет в Далас. Там всекидневно обучава семейства на умения по хранене. Публикуваме част от съветите на д-р Ровел и Макглотлин.
Подходът STEPS+ (Подкрепящо лечение на храненето на деца в предучилищна възраст), представен от нас (д-р Ровел и Макглотлин) се основава на факта, че изборът на детето за храненето се ръководи от уникални физически, сетивни и емоционални нужди и страхове, с които трябва да се съобразят родителите и терапевтите. Най-важната част от решението се крие във взаимодействието между родител и дете.
Ако имате усещането, че това, което са ви посъветвали, за да накарате детето да яде, е погрешно и не помага, ако изпитвате ужас от часовете за хранене, то вероятно това е неправилният подход. Ако да накарате детето да си вземе по една хапка от всичко в чинията е епична битка или протоколите от терапията водят до сълзи и гадене, това подкопава вярата на вашето дете във вас. Ако вие самите чувствате по-малко отвращение от храненията, забелязвате появата на усмивки на масата и се появява чувство на облекчение, повярвайте на този подход.
Благодарение на изпитаните стъпки в подхода STEPS+ родителите ще започнат по-добре да разбират трудностите на децата си, както и защо предишните стратегии са се провалили. Петте изпитани стъпки, които препоръчваме, са: 1) Намаляване на тревожността, стреса и борбите за надмощие по време на хранене; 2) Установяване на структурирана рутинност в храненето; 3) Съвместни семейни хранения; 4) Какво да сервираме и как да го сервираме; 5) Да изградим умения.
Въпреки че, тази книга е насочена към деца между 2 и 8 години, основните принципи са приложими за всички възрасти. Вашето злоядо и придирчиво към храната дете и неговите братя и сестри, ще се чувстват по-добре, ако позволите на всички ваши деца да се хранят в съответствие със сигналите на тяхното тяло. Въпреки увеличаващия се стремеж на тийнейджърите за независимост, те също имат полза от рутината и лишените от натиск, изпълнени с взаимно уважение семейни хранения.
Ако чакате оценка или назначаване на терапия
Очакването на професионална оценка на състоянието на детето е доста неприятно. Междувременно, програмата STEPS+ дава подкрепа и ви помага да осъзнаете какво не трябва да правите. Можете дори да видите толкова голям напредък в храненето на детето, че да отмените уговорена среща за назначаване на терапия.
Тъй като вярваме, че храната, която предлагаме, и начинът, по който го правим, предопределят навиците и вкусовете на децата ни, ще получите информация за това какви храни трябва да слагате на масата и как. Без да създадете приятна атмосфера на хранене и рутина (повторяемост) както и без да намалите тревожността у вашето дете, дори да сготвите хиляда неща, няма да намерите перфектната рецепта. Трябва да се промени нагласата у вашето дете и да се намали тревожността му, преди да очаквате от него да изпробва нови храни.
Станислава Чуринскиене: Има ясни ранни сигнали за проблеми в детското развитие
Как децата се научават да се хранят?
Процесът на приучаване към прием на твърда храна отнема две до три години, като обикновено започва на около шестмесечна възраст, когато детето с малка подкрепа може да заема седнало положение и да се навежда напред или да протяга ръчички към храната. Механиката на хранене включва повишена стабилност на челюстите и езика, координация на движенията на челюстта, езика и бузите.
Освен това, да се храниш добре е нещо повече от механичен процес. Децата се нуждаят да наблюдават как възрастните, които се грижат за тях, се радват на храната. След това те свикват с външния вид и миризмата, като си играят с храната, дори я мачкат и размазват. Те може да слагат храна в устата си и след това много пъти да я изплюват или да си облизват пръстите. Може да харесат някои храни от първия път, докато за други им трябват повече опити.
Типично развиващите се деца може също да отказват някои храни, без видими причини. Дете, което с удоволствие е яло яйца, ще ги отбягва с месеци, дори години. След това отново ще се върне към тях. Приемете това за нормално и дръжте под ръка тези храни, без обаче да оказвате натиск върху детето.
Затрудненията със сетивността
най-често са причина за повечето случаи на изключителна придирчивост към храната. Усещането при поемане на храни със смесена текстура може да е дразнещо и непоносимо, докато при по-кремообразните и еднородни храни може да бъде дезориентиращо. Това, което е неутрално или носи удоволствие на повечето хора, може да изглежда болезнено за човек с проблеми със сетивността, което допринася за нежеланието за хранене.
Някои деца може да ви стискат силно в търсене на утеха, да скърцат със зъби или да притискат ръце към ушите си, като така търсят баланс на сетивата. Способността да се синтезират сетивните възприятия и да се филтрира онова, което не изисква внимание, са ключови фактори за определяне дали детето има нормална сетивност. Ако сензорните признаци, които проявява вашето дете, не пречат на щастието и развитието му, просто мислете за тях като за част от спектъра на човешкия опит.
Някои бебета харесват да бъдат хранени с лъжица, други искат да се хранят сами. Трети първоначално приемат лъжицата, а след това я отказват (на около 8 – 10 месеца). Насърчаваме родителите да дадат лъжицата на детето или дори да преминат на меки храни, които се ядат с пръсти, като по този начин да осигурят повече контрол на детето върху собственото му хранене. Така след няколко дни обичайно детето отново се храни с удоволствие.
Дори най-авантюристично настроеното и доверчиво дете може да премине през естествен етап на придирчивост към храната, който трае от около 15-я месец, до четвъртата годинка. През този период на предпазливост, характерзириращ се със страх от нови неща, децата стават подозрителни към храни, които преди това са харесвали. Те не искат дори някои храни да се допират до чиниите им и отстраняват всяка храна със зелен цвят например.
Има различни темпераменти на хранене
Интересът и реакциите на детето към храната говорят за неговия темперамент на хранене, който варира от любопитство и желание да се опитват нови неща, до изключителна предпазливост в това отношение. Откриваме, че повечето деца с изключителна придирчивост към храната са по-предпазливи. Предпазливият темперамент, комбиниран със сензорни проблеми, може да направи храненето супертрудно.
Много майки ни казват, че децата им се хранят различно от самото раждане: едни се хранят с удоволствие, докато други заспиват и продължават да сучат на пресекулки в продължение на часове. Разбирането, че децата се раждат с уникален темперамент на хранене, означава родителите да ги оставят да бъдат себе си тогава, когато става въпрос за хранене, без да чувстват необходимост да ги променят.
Кое дете е злоядо?
Определяме за злоядо и изключително придирчиво към храна дете това, което не поема достатъчно количество или разнообразие от храни, необходими за развитието му. Ето обаче признаци, които показват, че детето има нещо повече от обичайната придирчивост към храна: в емоционален план то често е разстроено или плаче, когато става въпрос за храна; чувства се зле при хранене; във физически план има доказани хранителни дефицити и пада под нормата на растежа; липсва му енергичност или често получава сривове, когато е гладно; в социален план не може да ходи на гости на приятели с преспиване или на обществени събирания; изолира се поради ограниченията в менюто му; връстниците му се присмиват, а семейството му обръща прекалено много внимание на неговото хранене.
Децата, които страдат от изключителна придирчивост към храната, не са непослушни или преднамерено лоши. Да се справите с проблемите им не се свежда до това да „пречупите“ детето или да го накарате да бъде отстъпчиво и изпълнително. По-скоро съществува основателна причина за затрудненията в неговото хранене.
Причини за проблемите
Медицинските причини за затрудненията с храненето може да са алергии, рефлукс, болезнени ерозии на ханопровода, тежка костипация.
Всеки физически проблем, който прави трудно приемането на храна в устата, дъвченето, дишането, преглъщането или оставянето в седнало положение, може да влияе на храненето. Ако задържането на торса или главата в изправено положение отнема цялата енергия или концентрация на вашето дете, то не е в състояние да се храни достатъчно дълго време, за да се засити. Анатомични проблеми, като цепнато небце, малформации на трахеята или хранопровода, проблеми със зъбите, или дори увеличени сливици, също играят роля в този процес. Често пропускан и лесно поправим проблем е късата подезична връзка, при която ограничаващо парченце тъкан задържа езика към долната част на челюстта и по този начин ограничава движението му и храненето (включително кърменето).
Правилното функциониране на челюстите стои в основата на орално-двигателните умения, включително на координираните движения на езика да прехвърля храната, на затварянето на устните така, че храната да се задържа в устата, на стягането на мускулите на бузите, за да се задържа храната далеч от бузите. Стабилността на челюстите зависи от балансираното движение на лицевите и челюстни мускули. При много деца с орално-двигателни затруднения липсва координация при дъвчене, като храната се захапва с предната част на устата, а частиците, които изискват голяма дъвкателна сила и прецизност, не се преместват към задните зъби.
Движението на езика единствено навън - навътре и нагоре - надолу прави детето способно да яде само меки, кашести храни. Координираните странични движения на езика са необходими, за да се дъвчат по-твърди храни и да се събира храната далеч от бузите и зъбите, като по този начин бъде преглъщана. Ако детето до 15-месечна възраст не може да дъвче с венците и временните кътници, квалифициран логопед може да определи дали съществува проблем и какво може да се направи.
Ролята на отрицателния опит
Ако в миналото се е стигнало до неприятно или плашещо чувство при хранене, апетитът на детето може да спадне. Отвращение към храненето може да се случи след епизод на задушаване поради страх това да се повтори. По същия начин дете, върху което е упражняван натиск за принудително или насилствено хранене, развива изключителен страх, който задълбочава проблема с храненето. Ако детето изведнъж престане да се храни или настъпят значителни промени в приема на храна, страхове от някои храни или мислите му се обсебят от натрапчива маниакалност, то следва да се обсъди сравнително новата диагноза „педиатричен остър невропсихичен синдром“.
Рутината връща апетита
Децата се справят по-добре с храненето, когато съществува рутина, дори жадуват за нея заради чувството на сигурност, което създава. Много родители на деца с проблеми със сетивността или безкопойство знаят, че рутината им помага да се справят със силните приливи на емоции. Децата по-добре разбират какво се очаква от тях, когато самите те знаят какво да очакват. Рутината и предвидимите хранения отговарят на нуждата на детето за стабилност и могат да заздравят емоционалните връзки.
Използвайте приложенията „семеен календар“ или се снабдете с голям календар за стена или за бюро, за да проследявате дейностите и общото меню. Това помага да бъдат избегнати неяснотите относно това какво има за вечеря, които нарушават рутината.
Ако детето взема редовно лекарства, хранителни добавки, витамини, тази рутина може да бъде в полза на рутината за хранене: планирайте храненията така, че часовете да съвпаднат.
Вместо да се притеснява за това кога и къде ще се храни и какви правила ще бъдат наложени, структурирането на храненията му позволява да пренасочи усилията си към това да гледа, опитва или яде непознати за него храни. Освобождаването от притесненията се отразява положително на апетита му. Ако обаче е похапвало между храненията, това е убило апетита и то ще прояви слаб интерес към сложеното на масата.
Мара КАЛЧЕВА
