Когато се събудиш без нито един спомен, докато другите ти казват кой си и какво ти се е случило, осъзнаваш какво си загубил. Това е мястото, където започва моето пътуване, преди 20 години. Така започва историята си Томас Лийдс, който след инцидент, губи всичките си спомени.
Дежавю: откъде идват спомените?
На 19 се събудих в болницата. Бях преживял тежка автомобилна катастрофа и сложна операция за отстраняване на кръвен съсирек в мозъка ми. Имах сериозна травма на гърба, но за щастие можех да ходя и да говоря.
Но много неща бяха грешни. Бях жив, но вече не бях тийнейджърът, блъснат от черно такси. Той изчезна. Изгубих всичките си спомени от детството.
Главата ми беше пълна с въпроси. Всичко беше ново за мен. Какво е сладолед? Как да включа музиката? Кой са тези хора?
Имах късмет, защото семейството ми беше търпеливо и подкрепящо. Всеки отговор, който получавах, веднага беше последван от следващия въпрос. Какво ще правя? Как мога да си намеря работа, ако не помня какво съм учил? Кой съм аз?
В стаята си в едно от чекмеджетата намерих куп сценарии, рисунки и есета. Името ми беше навсякъде, но не можах да разпозная собствената си работа. Знаех, че имам буйно въображение, но не можех да си спомня как създадох, написах и нарисувах всички тези неща.
Разкриха как мозъкът ни заличава неприятни спомени
Знаех, че искам да чета истории, но имах проблеми с четенето и писането. За мен беше просто невъзможно някога да съм бил творческо дете, което иска да стане писател.
Казаха ми, че е възможно спомените ми да не са изтрити, но проблемът е, че нямам достъп до тях. Може би нещо от миналото ми може да ги събуди. Веднага се появи надеждата. Просто трябваше да намеря ключа, да отключа ключалката и да си върна спомените.
Посетих всички възможни места, където съм бил като дете. Посетих всички паркове и всички училища. Бил съм и на места, където съм ходил на почивка със семейството си, пътувал съм с градски транспорт до града и училище. Опитахме всичко, но с течение на времето надеждата, че ще си спомня кой съм, бавно умираше.
Вечерта преди 30-ия си рожден ден се примирих с факта, че спомените ми ги няма. Планирах парти в стил осемдесетте. Музика от осемдесетте, мода от осемдесетте...
Правех плейлист и беше късно. Легнах в леглото, сложих си слушалките и затворих очи. Слушах песни и ги добавих към списъка. След 10 години интензивно слушане на радиостанции ги познавах всички.
Прост тест разкрива алкохолик ли сте
Тогава се случи най-странният момент в живота ми. Започна песента "The Whole of the Moon" на групата Waterboys и аз се пренесох.
Озовах се на синия под, загледан в сребристата стерео система. Тогава изведнъж се разхождах в най-слънчевия ден и държах огромна мъжка ръка. Бях на друго място. Погледнах светлините на огромната коледна елха.
5 прости стъпки осигуряват сладък сън
Една жена стоеше до елхата. Беше млада, усмихваше ми се и нямаше побелели коси. Беше майка ми. Бях момче и всичко беше истинско. Най-накрая бях там, там с нея.
В един момент всичко се промени. Сякаш цялото ми тяло гореше и всички истории експлодираха в главата ми.
Днес, на 39 години, в чекмеджето има книга с моето име. Първата книга от поредицата е за момче без памет, което се събужда в непознат свят. Той трябва да намери спомените си, за да отключи сила, която ще спре злодей, който иска всички деца да загубят спомените си от детството.
Томас Лийдс е автор на Jayben and the Golden Torch./Zdrave.to
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!
