Д-р Ангелина Костова е завършила висшия Медицински институт в гр. Варна през 1984 г. През 1993 г. придобива специалност по педиатрия. Професионалният й път преминава през ординатор-педиатър в Детско поликлинично отделение Търговище, в Районна болница – Детско отделение в Елхово, дежурен педиатър в Неотложно звено на някогашната 21-ва поликлиника в София, участъков педиатър в 30-о ДКЦ, завеждащ на Детското поликлинично отделение в същото ДКЦ. От 2000 г. и до днес има индивидуална специализирана практика по педиатрия с договор към Здравната каса.
Завършила е квалификационни курсове по детска неврология, детска кардиология, бронхиална астма в детска възраст, актуални проблеми в педиатрията, функционална диагностика в детска възраст, антибиотично и антивирусно лечение на респираторните инфекции в детска възраст, абдоминална ехография. Експерт е по оценка и акредитация на лечебни заведения, член е на Управителния съвет на Националното сдружение на педиатрите от извънболничната помощ.
Ако сте родител на дете с епилепсия, може би сте обезпокоени и загрижени, тъй като то е преживяло за първи път епилептичен пристъп или защото от по-дълго време страда от често повтарящи се пристъпи. В тази ситуация възникват множество въпроси, които касаят болестта, нейните причини, възможностите за лечение и евентуалното й влияние върху бъдещето на вашето дете. Затова днес потърсихме д-р Ангелина Костова, педиатър, да отговори на най-важните въпроси, свързани с епилепсията в детска възраст, на които много родители търсят отговори.
- Д-р Костова, има ли все още неяснота сред обществото по отношение на епилепсията?
- Много са неправилните представи, които съпътстват и до ден-днешен епилептичната болест, която съществува още от момента на появата на човечеството. За съжаление това води до десоциализация на болните деца и техните семейства. В действителност днес е ясно, че това е болест, при която настъпва пристъпно разстройство на мозъчните функции, вследствие на което се нарушават съзнанието, контролът на мускулатурата и сетивността. Много известни личности - императори, учени и писатели, са страдали от епилепсия. В България около 80 000 души са засегнати от тази болест.
- Какво всъщност представлява епилептичната болест?
- Мозъкът е образуван от гъсто преплетени нервни клетки, които комуникират помежду си чрез електрически импулси, като по този начин се контролират функциите на органите и движенията на тялото. При епилепсия този механизъм на взаимодействие е нарушен поради едновременното активиране на група нервни клетки и възникването на стотици хиляди електрически импулси. Освобождаването на този свръхмерен електрически заряд води до появата на гърч. При епилепсия припадъците настъпват многократно и без провокация.
- Под какви форми се проявява епилептичната болест?
- Съществуват различни форми на епилептичната болест, различни видове са и епилептичните пристъпи. Причините, обуславящи това заболяване, са многобройни:
• генетични фактори;
• инфекции на мозъка;
• нарушения в обмяната на веществата;
• мозъчни травми и тумори;
• нарушения в мозъчното кръвообращение;
• заболявания на майката по време на бременността;
• усложнено раждане, при което детето изпитва недостиг на кислород.
Когато обаче обстойното изследване не установи такива причини, се говори за идиопатична епилепсия. Независимо от причините се различават 2 основни групи пристъпи – огнищни (частични) и генерализирани. При огнищните е налице пространствено обособено епилептично огнище в мозъка, а при генерализираните се засяга едновременно кората на двете мозъчни полукълба. Най-известната форма е големият епилептичен припадък – гранд мал. Той
започва с внезапна загуба на съзнанието
и скованост на мускулатурата на тялото. Болният пада внезапно, дишането му спира, лицето му придобива синкав оттенък, погледът му е неподвижен, зениците му са разширени, настъпва неволно изпускане по малка нужда. След около 30 секунди започва ритмично потрепване на ръцете, краката, мускулите на лицето и обилно слюнотечение. След около 1-2 минути дишането и съзнанието постепенно се възстановяват, но болният е объркан, оплаква се от главоболие и повишена сънливост. Характерно е, че болният няма спомен за случилото се. Обикновените огнищни пристъпи не нарушават съзнанието, докато при сложните това е налице. Съществуват и форми на епилепсията, които са характерни само за определени периоди от детството, което се свързва с дадени етапи от съзряването на мозъка.
- Епилептичният припадък винаги ли е придружен от предшестващи симптоми?
- В повечето случаи припадъкът настъпва неочаквано като гръм от ясно небе. Понякога обаче има симптоми, които настъпват часове или дни преди припадъка. Те могат да са главоболие, лошо самочувствие или липса на апетит. При около 10% от случаите непосредствено преди загубата на съзнание се появява аура, както се казва на медицински език – от „гръцки полъх на вятър”. Това е своеобразно и трудно описуемо, произлизащо от стомаха „странно” усещане. Аурата настъпва задължително при сложните огнищни припадъци. По нея може да се съди за областта на мозъка, в която започва припадъкът. Най-драматичната проява на епилептичната болест обаче е епилептичният статус.
- Какво е епилептичният статус?
- Това е застрашаващо живота състояние, характеризиращо се с появата на последователни пристъпи, без възобновяване на съзнанието между тях.
- Има ли фактори, които провокират появата на епилептични пристъпи?
- Най-често това са рязкото спиране на лечението, температурни състояния, лишаване от сън, фотостимулация от телевизионния екран, от компютъра, електронните игри и цветомузиката.
- Как се провежда лечението?
- Лечението изисква голямо умение, базиращо се на широки познания. С особена сила важи принципът, че
се лекува не болестта, а всеки отделен болен
То се базира на два основни принципа – общи мерки и медикаментозна профилактика. В определени случаи се прилага хирургично лечение. Преди всичко е важно болните и родителите да бъдат адекватно ориентирани за същността на заболяването и за необходимостта от многогодишна терапия. Медикаментозното лечение трябва да започне след сигурно поставена диагноза. Ако съществува диагностично съмнение, препоръчва се въздържане. Не трябва да се надценява ролята на ЕЕГ и да се започне лечение, обосновано само на това изследване. Целта на лечението е да се предотвратят припадъците, или ако това е невъзможно, да се снижи значително техният брой и интензивност.
- От какво зависи изборът на най-подходящото лекарство?
- Изборът на подходящо лекарство зависи от вида на припадъка, от резултатите от ЕЕГ и индивидуалната поносимост към медикамента. Ако първите опити за лечение не доведат до желаните резултати, не трябва да се губи търпение. Лечението започва с постепенно нарастване на дозата. Така организмът постепенно привиква към лекарството, което намалява и страничните му действия. При достигане на подходящата доза тя може да се поддържа в течение на няколко години. За проверка на лечението лекарят извършва анализ на кръвта за определяне на нивото на лекарството – то трябва да бъде ниско, доколкото е възможно, но и високо, доколкото е необходимо за премахване на припадъците.
- Противоепилептичните лекарства могат ли да предизвикат странични ефекти?
- Противоепилептичните лекарства, както и другите лекарствени средства
могат да предизвикат странични ефекти,
които се проявяват основно в началото на приемането им. Но те не могат да се сравнят по никакъв начин с ползата от приемането им. Ако въпреки всичко е налице непоносимост, то тогава се препоръчва смяна на препарата.
- Налага ли се в определен момент да се спре лечението и кога?
- Лечението може да се прекрати, ако в продължение на три години припадъци не са получавани, под ЕЕГ контрол и по преценка на лекуващия лекар. Болните обаче трябва да останат под диспансерно наблюдение. Честа реакция на семейството е свръхпротектиране на детето с епилепсия. Тези деца трябва да израснат свободно и нормално. Непрекъснатото щадене на детето или непрекъснатите повишени изисквания към него предизвикват стрес. Разумното решение е да се разглежда детето като обикновен нормален малък човек, за когото се полагат повече грижи само в областта на здравето.
- Когато детето стане на възраст да посещава детска градина или училище, какво трябва да направят родителите?
- Ако детето посещава детска градина или училище, родителите трябва да уведомят възпитателите за болестта му. В училището в повечето случаи детето може да се занимава със спорт. Но ако припадъците са чести, трябва да се говори с лекуващия лекар за подходящия вид спорт и за степента на тренировъчно натоварване. За съжаление изборът не е широк. Така например болните трябва да се откажат от плуването напълно. Дори под наблюдение това е прекалено висок риск. Повечето от случаите на нещастни инциденти със смъртен изход при болни с епилепсия са се случили във водата. Дори и у дома, когато се къпят във ваната – вратата на банята да бъде винаги отворена, за да се окаже помощ при нужда. Детето не бива да се занимава с тези видове спорт, при които съществува риск от падане отвисоко - езда, ски, кънки, гимнастика на уреди, каране на велосипед. За пациенти с чести припадъци най-подходящи са разходките на чист въздух и свободните гимнастически упражнения на земя. От колективните спортове се препоръчват хандбал, баскетбол, волейбол…
Важен и режимът на живот
Разумната организация на живота у дома е крайно важна. Много е важно детето да ляга и става от сън в едно и също време, да не се прекалява с телевизията и компютъра. Увереността в собствените сили има голямо значение за самочувствието на детето. Когато болните деца станат вече достатъчно големи, на тях трябва да се възлагат определени отговорности за собственото здраве. Това означава, че трябва сами да следят за приемането на таблетките. В зависимост от възрастта на детето родителите трябва да упражняват повече или по-малко внимателен контрол. Всички разговори за припадъците трябва да се водят открито. Обсъждането им предпазва от самосъжаление, което потиска собствената инициатива. Благодарение на разумната организация на живота, стриктното спазване съветите на лекаря и тясното сътрудничество между специалиста и семейството децата с епилепсия могат да намерят своето място в живота като пълноценни личности.
Полезните съвети:
Какво се прави при епилептичен припадък?
Изключително важно е близките на епилептика да знаят точно какво се случва с него и при нужда да направят точно това, което трябва.
В случай на припадък близките на пациента трябва да спазват най-важното от всички правила: да запазят спокойствие! А след това:
• Необходимо е детето да бъде изнесено от зоната на опасност: извън улицата, далеч от вода или перила, стълби.
• Отдалечете всички предмети, с които то може да се нарани.
• Освободете тялото от стягащи дрехи.
• Не поставяйте нищо в устата му.
• Не предприемайте дишане уста в уста.
• След преминаване на припадъка обърнете детето в странично положение, за да може слюнката свободно да изтича от устата.
• Изчакайте момента на проясняване на съзнанието.
• Междувременно повикайте лекар от “Бърза помощ”.
Как се поставя диагнозата?
Имам момченце на 6 години. Самотна майка съм и най-важната задача в живота ми е то да расте здраво и силно. Обаче се случи нещо, което ме изкара извън релси. Преди месец, докато се разхождахме в парка, синът ми изведнъж се вцепени, започна да трепери и очите му станаха страшни. Веднага извиках „Бърза помощ“, но още преди да стигнем в спешната помощ, детето се съвзе, и то така, че сякаш нищо не се е случило. Изпратиха ни при личната лекарка, която не постави никаква диагноза, а препоръча да го наблюдавам и ако това се повтори, тогава ще се направят изследвания за епилепсия. Кажете ми какви са тези изследвания и колко време ще продължат?
За поставяне на диагнозата „Епилепсия” се прилагат множество диагностични методи, чието значение и приложение следват логиката на клиничното мислене.
Като програма минимум са достатъчни:
• анамнезата
• клиничният преглед от педиатър-специалист и детски невролог
• лабораторното изследване на кръв и урина
• рентгенови снимки
• електроенцефалограма (ЕЕГ) и компютърна аксиална томография (КАТ)
Стандартната ЕЕГ е основен метод на изследване при епилепсия, който помага при разграничаването на видовете епилепсия и за проследяване ефекта от лечението. Преценката и интерпретацията на ЕЕГ трябва да се извършва много внимателно и отговорно на базата на добрата квалификация.
Милена ВАСИЛЕВА
80 000 българи страдат от епилепсия
В повечето случаи епилептичният припадък настъпва неочаквано – като гръм от ясно небе
