За видовете предракови заболявания, за причините и предразполагащите фактори, за симптомите, проявите и лечението им разговаряме с д-р Видьо Видев – специалист акушер-гинеколог и онколог в болница „Св. Екатерина” – Пазарджик. Д-р Видев често е наш събеседник по отношение на гинекологичните и онкологичните заболявания на женските полови органи. В днешния брой ще акцентираме на характерното за най-често срещаните предракови заболявания при жените. - Д-р Видев, ние и преди сме обсъждали отчасти тази тема, предлагам ви да започнем с предраковите състояния на маточната шийка. Какво трябва да знаят нашите читателки в това отношение?
- Различните видове дисплазии – първа, втора и трета степен, са предракови заболявания на шийката на матката, които задължително преминават в рак. Едно отделно заболяване, т.нар. карцином ин ситу, може да се приеме за четвърта степен на същата тази дисплазия. За съжаление всички тези четири степени на предраковото заболяване не се проявяват с абсолютно никакви признаци, т.е. жените нямат никакви оплаквания.
- А как се откриват?
- Откриват се при профилактичните гинекологични прегледи с цитонамазка. Искам да отбележа, че много често дисплазиите, както и карцином ин ситу, се развиват наред с други болестни състояния на маточната шийка. Именно те провокират оплаквания, благодарение на които лекарят може да заподозре предракови състояния.
- Какви болестни състояния имате предвид?
- Имам предвид т.нар. ранички или псевдоерозии. Псевдоерозията е излязла извън каналчето лигавица на шийката на матката. Това състояние обикновено се проявява със засилено бяло течение, понякога с миризма, както и слузесто течение. Това се дължи най-често именно на тези придружаващи състояния, същите тези „ранички”, въз основа на които се развиват предракови състояния.
- Какво предприемат лекарите, установявайки наличието на „ранички”?
- Задължително се провежда т.нар. колпоскопия, т.е. разглежда се „раничката”, като покрай нея могат да се забележат и различни колпоскопски еквиваленти на евентуално предраково състояние. Имам предвид, че обикновено се виждат бели петна на маточната шийка. Ако обаче пациентката има оплаквания, но колпоскопът не открие груби изменения, тогава е редно първо да се вземе цитонамазка. Тя ще покаже какви видове клетки покриват шийката на матката, а така ще стане ясно дали жената има болестни отклонения, особено такива, насочени към онкологично заболяване.
- Д-р Видев, в крайна сметка, кога и как диагнозата става ясна?
- Диагнозата става ясна, когато патоанатомът изследва материала от цитонамазката и се окаже някаква форма на предраково състояние – дисплазия или карцином ин ситу. Ако по видимата част на маточната шийка няма изменения и
цитонамазката е с отклонения,
следва да се направи кюртаж. И вече в зависимост от резултатите се пристъпва към някакъв вид лечение.
- Как се лекуват тези рискови четири степени на дисплазия?
- Основният лечебен метод е оперативният. Ако дисплазията е от първа или втора степен и измененията са далече от канала, може да се предприеме обгаряне на тези тъкани. Коагулаторът ги обгаря и след това образувалата се рана зараства. Ако обаче дисплазията е първа или втора степен, но се вижда как измененията навлизат в канала, тогава се пристъпва към друга процедура, която се нарича конизация. Тя, освен лечебна, има и диагностична стойност.
Извършва се малка операция върху шийката на матката – измененията се изрязват под формата на конус, който се нарязва на малки късчета и всяко едно от тях се изследва. Това се налага, защото измененията от първа или втора степен на дисплазия ни карат да подозираме, че навътре в канала може вече да има развита трета степен на дисплазия, карцином ин ситу или дори рак. Т.е., по-тежките изменения се намират по-високо в канала.
Когато става дума за дисплазия трета степен или карцином ин ситу, задължително се прави конизация, а не обгаряне. Както вече споменах, трета степен дисплазия е последвана от карцином ин ситу, който с течение на времето задължително преминава в инвазивна форма, т.е. развит рак. За съжаление обаче оказва се, че част от случаите с тежка дисплазия не преминават през тази четвърта степен (карцином ин ситу), както обикновено, а директно в рак – прескача се една степен.
С риск да се повторя, пак ще кажа, че ако първа и втора степен дисплазия не се лекува, след 2-3 години можем да се натъкнем вече на трета степен карцином. В крайна сметка всички трябва да разберат, че първите три степени на дисплазия и карцином ин ситу могат да се излекуват с конизация. Жената може да запази матката си и след време да забременява и да ражда. (В тази връзка специалистът накратко разказа за последния случай на жена с рак на маточната шийка, която той е оперирал буквално преди дни. И една от причините според него да се стигне до тази
последна степен на болестта
е именно това, че на тази жена не е била извършена конизация, за която говорихме досега - бел.ред.).
- Освен тези степени на дисплазия, какво друго трябва да кажем относно предраковите заболявания в женската полова сфера?
- По никакъв начин не трябва да пропускаме друго предраково заболяване – левкоплакията. То е най-честото предраково заболяване на външните полови органи и за съжаление е задължителна преканцероза. При наличие на левкоплакия независимо след колко години, тя преминава в рак, ако не се лекува.
- Как се проявява това заболяване?
- На първо място с много упорит сърбеж, жените се чешат и често нараняват половите си органи, а резултатът от лечението е временен. Каквото и да се предпише, сърбежът може да премине за няколко часа или два-три дни, но след това пак се появява. Освен сърбеж, жените с такава диагноза имат и усещането за сухота в тази област. А при прегледа се виждат силно атрофирали полови органи, т.е. намалили са размерите си – свити са, кожата е по-тънка и по-суха, а също и лесно ранима. При по-младите жени такова свиване на външните полови органи затруднява половите сношения. Лигавиците и кожата стават бели като платно, като вар. При прегледа откриваме как външните полови органи са покрити с нещо като нокът. Това е роговият слой на кожата, който е станал много дебел.
- Знаят ли се причините за левкоплакията и кои жени влизат в рисковата група?
- Причините са комплексни – промяна в нивото на половите хормони и в трофиката, промяна в кръвоносните съдове, възпалителни процеси в тази област. Но в крайна сметка няма някаква ясна причина, която да се открие и отстрани. Заболяването се среща основно при по-възрастните жени – тези в период на климакс и навършилите 65-70 години, но за съжаление има и млади дами с такова заболяване. Аз съм имал пациентка
на 27 години с рак на външните полови органи
на основата на левкоплакията.
- Какво е лечението?
- Изрязват се външните полови органи, прави се т.нар. проста вулвектомия. В тази ситуация конкретно не може да се говори за профилактика, затова се предприема оперативно лечение.
- Д-р Видев, наскоро публикувахме интервю за ендометриозата, където споменавате, че тя може да стане причина за ендометриозен рак на яйчниците. Това означава ли, че и за нея можем да говорим като за предраково заболяване?
- Първо да обясня, че ендометриумът е онази част от матката, която се изхвърля по време на менструацията, а предраковите заболявания в тази област са различни атипични хиперплазии и пак същият карцином ин ситу. Тези заболявания не могат да се открият активно, както става с цитонамазка при шийката на матката. Обикновено състоянията се проявяват с някакво анормално кръвотечение от матката. Много пъти при нас идват жени с кървене от половите органи, чиято менструация е спряла преди 3-5-10 години, т.е. в климактерична възраст. Интересно е, когато попитам такава жена откога има подобно кървене, тя отговоря: от две години го имам, но кървя по малко. Обяснява, че нейната гинеколожка й казала как може менструацията да е спряла, обаче след това 2-3 пъти да се появи кървене. Без да изразявам неуважение към такива колеги, искам да кажа, че такова отношение показва незнаене, непознаване на материята в тази област. Искам дебело да подчертая: всички жени в менопауза с някакво кръвотечение, при които менструацията е спряла дори само преди шест месеца, непременно трябва да се подложат на кюртаж с последващо хистологично изследване. В никакъв случай не трябва да се прибягва до кръвоспиращи средства с цел трайно спиране на кървенето, без да се е изяснила причината. Още по-опасно ще стане, ако жената започне да се лекува с хормони на тази възраст, защото често пъти картината се замъглява и се отлага решаването на проблема. Имал съм и такива пациентки, една от тях попадна в нашето отделение, след като беше кървяла в продължение на цели три години. Лекувала се е с хормони, които са й предписвали, разбира се, но впоследствие започва силно кръвотечение. Искам да наблегна на това, че много пъти жени на възраст 38-40 години получават различни предклимактерични кръвотечения и колегите най-често ги лекуват с хормони. Моето лично становище, а и на онкологичната доктрина е следното: при всички аномални кръвотечения задължително лечението трябва да започне с кюртаж, преди да се предприеме каквото и да е друго. По този начин няма да се пропусне предраково или раково заболяване.
Правете два пъти годишно цитонамазка
Д-р Видев отдели специално внимание на цитонамазката, като изтъкна, че е добре тя да се взема поне два пъти годишно, а не на 3 до 5 години, както е разпространеното мнение. И даде конкретен пример с негова пациентка.
„Тя дойде при нас с резултат от цитонамазката трета група, а се оказа пета, т.е. развива рак - обясни д-р Видев. – Три години преди това изследванията й бяха нормални. От нищо за три години тази жена е развила рак. Дали е имала и за колко време предракови състояния, как са преминавали те от една в друга степен, аз не мога да кажа. Но от пълно здраве на практика само за три години тя вече беше развила рак. В крайна сметка, ако се открие първа или втора степен на дисплазия и пациентката не се лекува, след 2-3 години може да се натъкнем на трета степен на дисплазия или на карцином ин ситу – четвъртата степен. Представете си какво може да ви се случи, ако си правите цитаномазка през пет години? Не пренебрегвайте тази процедура, тя е много важна! Казвам го от моя професионален опит, а не въз основа на различните статистики”.
Той обясни, че е важно цитонамазката от канала да се вземе с четка, а не с шпатула, тъй като границата между двете покривки – на шийката на матката и на канала при някои жени е дълбоко вътре. И само четката може да обхване тази граница. „А точно там най-често са предраковите и ранните ракови заболявания на маточната шийка”, подчерта специалистът.
Безплодието и поликистозните яйчници са рискови
Д-р Видев посочи рисковите групи жени по отношение на предраковите заболявания и рака на маточната лигавица. „Първо, това са жените с безплодие - обясни специалистът. – Тях дълго време ги лекуват с хормони, тези жени най-често нямат овулация. А лигавицата започва да се разраства още в млада възраст – 20-25-30 години именно заради естрогенно повлияване, т.е. третиране с хормони. Ето това довежда до различни хиперплазии, които могат да преминат в атипични или да се развие карцином. При жените с поликистозни яйчници това състояние създава условия за развитие на предракови болести. При много от пълните жени – също. Тези групи жени трябва да се проследяват и да се предприема кюртаж при получаване на атипични кръвотечения.
Продължавам с различните видове кисти, които създават най-много проблеми. Преди това обаче ще изтъкна, че ако една киста, независимо малка или голяма, стои в яйчника 2-3 месеца и не изчезва, а понякога дори расте, трябва веднага да се отстрани. И така, всички видове кисти, с изключение на 4 т.нар. лъжливи (фоликуларни, на жълтото тяло, лутеинови и ендометриозни), които се развиват в яйчниците и около тях, са своего рода предракови състояния. Те са много и са свързани с различни структури в яйчниците. Могат в продължение на дълъг период от време да растат и да станат огромни. Имайте предвид, че в медицинската практика е имало пациентки с много големи кисти, почти имитиращи доносена бременност, но… доброкачествени. И в същото време има и случаи с малка, само 2 см кистичка, която обаче вече е изродена в рак. Т.е. няма правило в това отношение. В тази връзка искам да отбележа, че медиците, които измерват големината на кистите на ехограф, волно или неволно заблуждават пациентките. Защото ехографът не може да открие за каква киста става дума. Това може да се установи, след като тя се извади и патоанатомът я обработи и огледа под микроскоп. Винаги може да се сбърка”.
Ако кистата не изчезне за 3 месеца, се оперира
Д-р Видев е убеден, че в такава ситуация не трябва да се изчаква, независимо дали жената се чувства добре или не, защото е най-важно да не се пропусне моментът, в който кистата би се изродила в рак. „Дори и най-доброкачествената киста, която стои дълго време, в крайна сметка довежда до разрушаване на яйчника - казва в заключение д-р Видев. – Стига се до момент, когато яйчникът се превръща в торба, пълна с течност, която не върши никаква работа на пациентката. Така че и най-доброкачествените кисти, които стоят и не изчезват, трябва да се премахнат. Само фоликуларната би изчезнала от само себе си, всички други стоят – дори тези на жълтото тяло също не изчезват сами. По същия начин си стоят и ендометриозните кисти. Яйчникът се разрушава от тези кисти и в крайна сметка ние, лекарите, щем не щем, прибягваме до оперативно разрешаване на проблема”.
Болните с тумори на маточната шийка се увеличават
Само преди месец и в България се отбеляза Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка, като кампанията тази година се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазване в парламента. Основната цел бе популяризиране начините за превенция, първична и вторична профилактика на рака на маточната шийка. Ще припомним статистиката, за да стане ясно за пореден път колко важна е превенцията на това коварно заболяване: ракът на маточната шийка е четвъртото най-срещано раково заболяване сред жените по света, а у нас то е второто най-често срещано онкологично заболяване сред българките.
Само за сравнение, в САЩ например около 20% от случаите на такъв рак се откриват в напреднал стадий, а останалите 80% - в начален съвсем лечим стадий. В България за съжаление е точно обратното – в около 80% от случаите се открива вече развит стадий на заболяването и само при около 20% специалистите успяват да го предотвратят в много ранна фаза.
Според Световната здравна организация всяка година по света от рак на маточната шийка заболяват над 500 000 жени, като близо половината от тях умират, което означава, че на всеки две минути в света една жена умира от този вид рак. В Европа това се случва на всеки 18 минути, а у нас, в България, всеки ден една жена умира от рак на маточната шийка. Ако трябва да сме по-конкретни всяка година се разболяват около 1100 жени, а 340 умират.
Важно е да обърнем внимание на друга статистика, според която 500 000 българки годишно подлежат на профилактични цитонамазки, но на изследването се подлагат едва 10 на сто от тях. Това е доста тревожно като констатация, затова е крайно време да си дадем сметка, че ако искаме да живеем, е желателно, дори задължително, да направим нещо простичко – да се подлагаме на цитонамазка поне веднъж годишно, процедурата се поема от Здравната каса.
Яна БОЯДЖИЕВА
