Много родители често си задават въпроса: „Нормално ли е това поведение?“ или „Ще го израсне ли?“.
Понякога притесненията им се оказват напразни, но в други случаи, дори когато поведението изглежда като обичайни детски особености, по-задълбоченото вглеждане показва, че детето може да се нуждае от подкрепа. Затова е важно да бъдем нащрек за определени сигнали, които могат да подсказват необходимостта от консултация с детски психолог.
Ранна възраст (0–3г.): Ако детето не реагира на името си, не търси контакт с околните, не говори или използва малко думи за възрастта си, това може да е признак за забавено развитие. Избягването на зрителен контакт, прекалено повтарящи се движения или прекалена чувствителност към звуци и допир също могат да бъдат знаци, че детето се нуждае от внимание.
В тези случаи е важно да се консултирате с психолог, който да помогне за установяване на причините. Необходимо е също така да се наблюдава дали детето има нормално развитие на моториката и ако показва признаци на трудности при ходене или държане на предмети, това също може да е сигнал.
Предучилищна възраст (3–7г.): Честите и силни изблици на гняв, невъзможността за игра с други деца, проблеми с разбирането на правила и невъзможност за концентрация, както и регресивни прояви като напикаване или поведение, характерно за по-малко дете, са симптоми, които не бива да бъдат игнорирани.
Детето може да показва прекомерна тревожност, да има силен страх или дори да изпитва затруднения в комуникацията със своите връстници.
Ако детето се страхува да остане само или показва повишена привързаност към родителите, това може да е резултат от тревожност, която има нужда от внимание. В такива случаи психолог може да помогне за разкриването на възможни емоционални или поведенчески проблеми. Може да се наложи да се извърши допълнителна оценка на социалните умения на детето и неговото поведение в различни социални ситуации.
Училищна възраст (7+): При по-големите деца проблеми с концентрацията, трудно следване на инструкции, избухвания на агресия или прекалено притеснение от социални взаимодействия могат да сигнализират за по-сериозни затруднения.
Чести оплаквания от болки без медицинска причина, агресивно поведение или силно чувство за вина също могат да бъдат индикатори за проблеми, свързани с емоционалното и психическо здраве. Ако детето е затворено, не споделя чувствата си или изразява мисли за самообвинение или самота, това е сигнал, че трябва да потърсите помощ от специалист.
Възможно е детето да има затруднения в разбирането на социалните норми и да се чувства неразбрано или отхвърлено от връстниците си. Това може да доведе до развитие на социална изолация, депресивни състояния или дори затруднения в ученето.
Освен това, ако детето показва трайни промени в поведението си или в отношението си към училището, приятелите и семейството, това също може да бъде сигнал за нужда от психологическа подкрепа. Проблеми с самооценката, страх от неуспех или прекалено голямо натоварване с училищни задачи могат да доведат до поведенчески и емоционални проблеми.
В този контекст, консултацията с психолог може да помогне за развитието на здравословни механизми за справяне с тези предизвикателства.
Заключение:
Никога не пренебрегвайте тези признаци, защото навременното откритие и консултация с психолог може да помогне на детето да преодолее трудностите и да се развива по-здравословно и уверено.
Психологическата подкрепа не само че може да бъде полезна, но и може да осигури на детето необходимите инструменти за справяне със стреса, социализацията и емоционалните проблеми, които често се срещат в детството. Навременното откриване на проблемите и правилната подкрепа ще помогнат на детето да се развива в позитивна и здравословна среда.
