Ангел Христов: Заради огромен тумор ми изрязаха 3 ребра!

Приятелите на Ангел успяха да съберат 47 000 лв. за лечението му в Турция. 22-годишният млад футболист се бори с тежко онкологично заболяване и шансът му за живот е химиотерапия в южната ни съседка. Целият курс на лечение струва 100 хиляди лева, които спешно трябва да бъдат събрани. Сумата е непосилна за семейството на Ангел Христов. Затова те разчитат само на дарители.

„Лечението се състои от 18 курса химиотерапия, които трябва да бъдат направени за около 9 месеца. До момента са събрани 47 хиляди лв. в банковата сметка, от които 12 хиляди лв. вече са изразходвани за лечението ми. Остава да се съберат още 53 хиляди лева”, разказва самият Ачо, както го наричат приятелите му.

Младият мъж страда от рядко злокачествено заболяване - рак на костите, наречен сарком на Юинг. Това е агресивен тумор и се развива доста бързо.

Много хора помагат на момчето, но парите все още не са достатъчно за 18-те химиотерапии.

Банковите сметки за желаещите да помогнат на Ангел Петков Христов са:

в лева с IBAN: BG36 CECB 9790 10F3 4783 00,
или в евро с IBAN: BG50 CECB 9790 14F3 4783 00,
Централна кооперативна банка.

„Получих подутина на гърба си преди няколко месеца. Преди това нямах никакви симптоми и оплаквания, а кръвните ми проби бяха в норма. Смятах, че е козметичен дефект, наболяваше ме, когато спях. Сега знам какво е и ще го преборя. Заради хората, които ми помагат и подкрепят в битката с рака, няма да се предам”, сподели специално за в. „Доктор” Ангел Христов.

- Ангел, навреме ли лекарите откриха карцинома?
- В моя случай беше открит навреме. Наложи се да ми махнат част от три ребра и на тяхно място ми направиха пластика. Оперираха ме в „Токуда”. След операцията отидох на изследване в Турция. Там потвърдиха диагнозата и че интервенцията е направена много добре, но химиотерапията е наложителна. В момента имам три разсейки, които са в белия ми дроб.

Преди операцията при прегледа хирургът ми каза, че само мога да се радвам, че не съм имал никакви симптоми, тъй като в момента, в които се появят те, може да е твърде късно. Отначало отказвах да приема страшната диагноза, докато не разбрах, че не трябва да губя време. В началото на юли обаче вдигнах температура, а подутината се увеличи.

- Започнахте ли да се усмихвате?
- Да, макар и по-рядко отпреди, но го правя. Липсва ми обаче работата, натоварването, спортът, нормалното ми всекидневие, но ще преборя болестта. Търсех варианти за лечение, не исках да повярвам, че е този коварен карцином, но се примирих и предприехме операцията. Оказа се, че е навреме...

- Вече сте започнали химиотерапия в турска клиника...
- Няколко часа след първата вливка не се чувствах добре, бях отпаднал, не ми се ядеше, но на следващия ден се свестих. Изкарах няколко дни с висока температура, бях настинал,

предстои ми втората вливка тези дни

Шансът ми за живот е химиотерапията!

- При операцията хирурзите успели ли са да изчистят тумора?
- Оперира ме началникът на „Гръдна хирургия” д-р Цветан Минчев. Беше на 100% убеден, че е изчистил всичко до здраво и че всичко, което е трябвало да бъде махнато, го е премахнал. Факт е, че неговите думи потвърди онколожката в турската клиника. Знам, че този вид рак е много агресивен, че ако не се открие навреме, без да разбереш, ще „оплете” като в мрежа всичките ти органи и после няма отърваване от него. Знам, но не се страхувам от него.

- В България могат ли да ви излекуват?
- Има подобно лечение у нас. Лекарите непрекъснато ме убеждават, че съм страхотен късметлия, че това ужасно нещо въобще се е показало отнякъде, че беше възможно оперативно да бъде премахнато, да се изчисти напълно. Колкото и страшно да звучи диагнозата, и след операцията се чувствах добре. Аз реших, че след като Господ ми даде този шанс, трябва да го използвам напълно - нямам право да го изпусна. Затова ще се лекувам в Турция – клиниката там има над 80% успеваемост в лечението.

- Помощта на държавата във вашия случай къде е?
- Няма я! Могат да ми отпуснат средства за лечение в чужбина, но само ако си избера европейска страна. Пък и това не е сигурно –

единственото такова е категоричният отказ от Здравната каса

Сигурен съм, че съвсем скоро ще отговорят така на молбата ми. На местно ниво общината ми помага, макар и да сме в края на годината и няма откъде да извадят пари. Околните общини също подпомагат кампанията, много хора се свързаха с мен, за да изразят подкрепата си. И не само с финанси – в днешно време трудно се отделят пари, но разпространяват кампанията.

Защо в Турция, ме питат. Точно заради високата им клинична лечебна успеваемост. Нямате си представа колко ужасно много българи с онкологични проблеми се лекуват там – и стари, и млади. Те самите казват, че това е най-доброто място за справяне с тумори.

- След операцията какво си помислихте?
- Събудиха ме още в операционната, не знаех къде съм, нито какво се случва. Първото нещо, което видях, бяха майка ми, баща ми, брат ми, приятелката ми –

бяха чакали над 3 часа пред операционната

Като ме „пусна” упойката и дойдох на себе си, попитах как е минала операцията. Отговорът личеше по очите на близките ми, излъчваха радост, щастие, успокоение. Въпреки всичко няколко пъти попитах дали всичко наистина е наред. Нещата, които чух преди операцията, звучаха страшно, а часове по-късно ти казват, че всичко е минало благополучно – повярвах им, но малко трудно. Сили ми даде и това, че приятелите и познатите ми, дори по време на операцията, не са ме изоставили сам! Това много ми помогна – че не съм сам в борбата с рака.

- Приятелката ви Стела е неотлъчно до вас...
- Тя е много силна по характер. Малко момичета на нейната възраст биха останали в такъв момент до теб. Ценностите и желанията на тази възраст са съвсем други, това, което трябва да изживееш, е съвсем различно от ходенето по болниците... Благодаря й!

- Кое е най-страшното нещо, което чухте преди операцията?
- Че имам един огромен тумор и че ще се наложи да ми бъдат изрязани части от няколко органа, както и ребра. Доста бях притеснен, но сестрите в отделението ме успокоиха, като казаха, че това, което докторът вижда на скенера, ще изглежда много по-различно, когато ме отворят. Знаех, че няма вариант да остана с всичките си ребра, но гръдният ми кош е напълно функционален. Пластиката, която са изградили, е паснала добре. Турските лекари ми казаха, че наистина операцията е перфектно направена. В един момент се оказа, че остана само страхът за ребрата и болката след операцията.

Искам всичко да остане в миналото! Иска ми се някак си да си затворя очите и тези предстоящи още 17 химиотерапии вече да са зад гърба ми, или поне да съм пред последната. Опитвам се да се държа, да не изпадам в депресия, повярвайте ми, доста трудно е. Има моменти, в които изпадам в дупки, но смятам, че е напълно нормално в състоянието, в което съм. Да, болестта е страшна, но за 9 месеца ще стисна зъби. Защото лягайки, отчайвайки се, самосъжалявайки се, няма да постигна нищо повече от това да влоша състоянието си.

Благодаря на всички близки, познати и непознати, които ме подкрепят в борбата с това чудовище! Вярвам в доброто у хората, което има силата да пребори всичко, опитало са да сломи човешкия дух.


Люба МОМЧИЛОВА