На 2 април отбелязахме Световния ден за информираност за аутизма. Докато някои аутисти никога не се научават да говорят, други правят отрано впечатление с изискания си начин на изразяване. Някои са крайно несръчни, други обаче, рисуват добре и с желание. Има аутисти с изоставане в умственото развитие, но и други с необичайно развити математически способности.

Общото между всички тях е, че демонстрират еднакви, постоянно повтарящи се модели на поведение, и че им е трудно да се интегрират в социалната среда. Хората с подобно заболяване почти нямат жестове и мимика, и изпитват трудности да тълкуват правилно чувствата на околните. Много от тях се чувстват най-сигурни, ако денят им е структуриран по един и същи начин.

Снимки от скенер показват, че онези части от главния мозък, които са отговорни за възприемането на чувствата, езиковото развитие и разпознаването на образи, остават по-слабо активни у хората от аутистичния спектър. Затова пък, у тях са по-активни онези центрове в мозъка, които отговарят за разпознаването на детайли от цялата картина.

Кръвен биомаркер, който може да помогне за ранно диагностициране на деца с разстройства от аутистичния спектър, са открили учени от Университета в Тексас, съобщава сп. “Нюросайънс нюз”. Ранното откриване е ключът към ефективното лечение на аутизъм. Повечето деца с разстройства от аутистичния спектър обикновено не се диагностицират преди 4-годишна възраст, защото едва тогава става видима неспособността за обичайно общуване. 

Учените от Югозападния Тексаски университет съобщават за кръвен биомаркер, който може да направи разлика между деца от аутистичния спектър  и здрави хлапета на същата възраст. “Биомаркерът в комбинация с други, които изследваме в момента, може да представи полезен тест с над 80% точност при определянето на разстройства от аутистичния спектър”, казва професорът по психиатрия д-р Дуайт Джърман.

След като и други изследвания са открили аномалии в имунната система на деца с аутизъм, изследователите започнали да търсят антитела в кръвта, свързани с аутизма. В това изследване момчета с разстройства от аутистичния спектър имали значително намалени нива на IgG1 антитела в кръвния серум. При анализа на 25 пептиди, които се свързват с IgG1, учените откриват един пептид - ASD1, който давал 66% точност на диагностициране на аутизъм.

В комбинация с измерване нивото на тиреотропина - биомаркерът, който се свързва с ASD1, точността на диагностицирането се покачила до 77%. Момичетата в изследваната група обаче били по-малко на брой и биомаркерът не давал толкова категорични резултати за аутизъм, колкото при момчетата.

Междувременно, английският изследовател на аутизма Саймън Барън-Коен лансира хипотезата, че аутистите притежават екстремен вариант на т.нар. “мъжки” тип мозък. Като изследва нивото на пренаталния тестостерон в околоплодната течност на бременни жени, д-р Коен установява, че тестостеронът влияе на развитието на мозъка у зародиша: “Когато изследвахме родените след това деца, установихме, че колкото по-високо е било нивото на пренаталния тестостерон, толкова по-често новородените впоследствие развиват атуизъм”.

Филиз Алендарова: Барокамерата има добър ефект при децата с аутизъм

Мозъците на аутистите се различават от тези на останалите хора и по начина на разпределение на инхибиторите допамин и серотонин, които отговарят за регулирането например на страх и на самомотивация. Учени от Университета във Фрайбург твърдят за връзка между аутизма и някои генетични увреждания. Тези генетични дефекти обаче могат да обяснят само част от аутистичните синдроми - например, нарушенията на речевите способности. Всъщност, подобни нарушения не са типични за всички аутисти, те се срещат и сред неаутисти с намалено ниво на интелигентност, с дефицит на вниманието или с епилепсия.

Някои учени смятат, че освен гените и други фактори играят роля за разстройствата от аутистичния спектър. Наскоро е изследвана връзката между аутизма и вирусните инфекции по време на бременността. Доказано е, че рискът от аутизъм се увеличава от един на два процента, ако по време на бременността майката е прекарала вирусна инфекция. Други рискови фактори за появата на аутизъм са свързани с усложнения по време на раждането, наличие на отрови в жизнената среда и дори със замърсяването на въздуха. Само че, тези фактори невинаги и не у всекиго довеждат до аутизъм. 

Изграждат три нови центъра за аутисти

Сдружението “Аутизъм днес” стартира благотворителна кампания за играждане на три нови центъра за работа с деца с аутизъм и техните семейства, като продава тениски с надпис “Аз помагам”. Председателят на Сдружението Владислава Цолова обясни, че до момента са изградили центрове в София и в Плевен, но амбицията е да се създадат още три - втори център в София и два други в Бургас и Враца, където да се оказва специализирана терапевтична грижа за аутистичните деца и семействата им.

“През 2008 г. ООН обяви Световен ден за информираност за аутизма на 2 април, за да има един ден, в който да се говори за аутистите, че те са личности като всички останали, но от друга страна, имат проблем във възприятието, в преработката на информацията, съответно в поведението. Затова се нуждаят от повече разбиране и подкрепа”, заяви Владислава Цолова.

Как да се закупи тениска “Аз помагам” може да научите на сайта на сдружението (https://autismtoday-bg.eu). Всяка закупена тениска подпомага изграждането на трите нови дневни центъра в България.

Мара КАЛЧЕВА