Боряна Барбутова: 12 г. ме лекуваха от множествена склероза, а имах счупени прешлени!

През 2002 г., когато Боряна е едва на 27 години, в разцвета на младостта си, влюбена и щастлива, пада на 1 януари в местността „Бодрост” край Благоевград върху лед – болката от удара е ужасяваща. Веднага търси помощ в спешния център на града. Въпреки адските болки отива на крака и дежурният екип я отпраща с думите: „Ако ти имаше нещо, нямаше да ходиш!”. Денят е делничен, няма пречка на младата жена да се направи снимка, но тя е отпратена да се лекува вкъщи, а за болката да вземе течен аналгин. Няколко месеца след падането и след няколко изследвания с ядрено-магнитен резонанс причина за болката, която изпитва Боряна, не е открита. И затова младата жена търси помощ в Медицинска академия при проф. Шотеков, който категорично й поставя диагнозата множествена склероза, последен стадий. Започва дълга и безсмислена терапия.

През 2010 г. при едно от задължителните изследвания, които се правят за ТЕЛК, майка й моли лекарите да снимат и кръста на момичето, защото продължава да я боли, болка, която не спира 8 години. „И сигурно си мислите, че тук свърши адът за мен? Не! Тук започна! Лекарите откриха това, което е трябвало да видят в спешния център през далечната вече 2002 г.”, сподели борбената Боряна Барбутова.

Сега тя се надява да я приемат за рехабилитация в клиника, където да й правят специализирана терапия с японски апарат.

Помогнете Боряна Ангелова Барбутова да поеме живота в ръцете си.

Нейната банкова сметка е в ПроКредит Банк, IBAN: BG10 PRCB 9230 1046 5622 17, BIC: PRCBBGSF. Можете да изпратите дарителски есемес с текст на латиница DMS BORYANA на номер 17 777.

- Боряна, как се чувстваш сега?
- И да се оплаквам, няма кой да ме чуе. Неподвижна съм, в инвалидна количка прекарвам времето си. Страшно е залепнала за мен, сякаш така съм се родила... Правя рехабилитация вкъщи, идва специалист у дома, Марина Великова, да ме раздвижва, плащам си сама процедурите. След операцията отскоро имам усещане в краката, но единият стои сгънат, мускулите му не реагират. На него му правят инжекции с колаген, защото са скъсени сухожилията му. С колагена ще ги удължат. Когато събера 1100 лв., отивам в болница и там ми слагат инжекциите. Здравната каса не поема нищо от това лечение.

- Драмата при теб започва с едно падане...
- Да, подхлъзнах се и лошо се ударих. От „Бърза помощ” ме отпратиха да се лекувам с компреси, чайове и аналгин. Снимка така и не ми направиха – до ден днешен в спешното на Благоевград няма рентген. На другия ден вдигнах висока температура, дойдоха вкъщи, сложиха ми обезболяваща инжекция и си отидоха.

- Какво се случи след това?
- 12 години ме лекуваха от множествена склероза, парализирах се, докато разберат, че ми е друга диагнозата! Защото никой не разбра, че при падането съм си счупила три прешлена. Изкараха ме психично болна, пия тежки антидепресанти, които никой лекар в това ми състояние не се наема да ги спре.

- А счупването как откриха?
- Д-р Светла Петрова го видя на ядрено-магнитен резонанс. Счупването е в лумбалната област, 10 см по-надолу от гръбначния мозък

видя потрошените ми прешлени, които бяха страшна гледка –

прораснали за 12 години и отгоре, и отдолу. Тогава се решиха да ме оперират – от тогава имам чувствителност от кръста надолу, но не мога да стъпвам на краката си.

- Къде те оперираха?
- В „Токуда”, д-р Славомир Кондов в неврохирургията ме оперира. Часове наред е вадил нерв по нерв, всеки един от тях го е освободил, както и всички костни израстъци от прешлените ми. Приличали са на пещерни образувания, като сталагмити. Тези ужасни израстъци са притискали нервите на гръбнака ми. Тогава ми е сложил и титаниеви импланти, които организмът ми за съжаление отхвърли. Наложи се да ме отворят повторно –

развих менингит, отървах се на косъм от смъртта

Сега съм добре, но все още неподвижна. Докторите обаче дават 90% гаранция, че ще проходя. Изминаха 2 години от толкова тежката операция, която претърпях, живея все още в инвалидната количка, но надеждата ме крепи.

Остана да изправят с колагеновата терапия единия ми крак – непрекъснато стои свит в коляното, сгънат, не мога да го изправя, защото сухожилията са скъсени.

- В болницата след операцията колко дни остана?
- 40 дни се грижеха за мен там. Нито една стотинка не поискаха от мен да им платя. Д-р Кондов каза, че се срамува, че е лекар заради колегите си, които не са разбрали от какво не мога да ходя... Казах му, че те ме убеждаваха, че дори и да се оперирам, нищо няма да променя. Като ме изписаха, ми препоръчаха да правя усилена рехабилитация и казаха, че имам големи шансове да проходя. Не знам доколко да се радвам, че не ми е засегнат от падането гръбначният стълб – докторите 12 години

оставиха счупените ми кости да се изродят

и да ме парализират...

- Майка ти как е?
- Преди година й смениха аортната клапа в „Св. Екатерина” в София, доц. Петков я оперира, имаше и аневризма. Тя много изстрада покрай мен – борех се с всякакви диагнози, само не и със счупените прешлени. Не може да ме носи, за да ме изведе навън. Припада, много се изморява, операцията е успешна, но няма сили да ме сложи на количката и да ме изведе на разходка. Невъзможно й е, дори й е строго забранено от лекарите да вдига тежко.

Попитахте ме защо не спирам антидепресантите?! Лекарите казаха, че ще изпадна в абстиненция и така ще спрат движенията на крайниците ми... Страхуват се – искат да проходя, пък тогава да ме запишат в програма за спиране на лекарствата. Всеки ден стоя зад решетките на прозорците на стаята, когато е хубаво времето, си мечтая как ще изляза навън...



Люба МОМЧИЛОВА