Д-р Цветан Диманов е член на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на МБАЛ “Полимед” - Пловдив. На семинар за журналисти д-р Диманов развенча митовете за здравеопазната система в България и обясни как да я подобрим, като използваме британския опит за остойностяване на клиничните пътеки.
„За да подобрим българската система на здравеопазване, трябва да се анализират правилно статистическите данни. Вместо това дълги години у нас политиците повтаряха митове, за да манипулират електората. За да има обаче продуктивен дебат по проблемите на здравеопазването, трябва да се разделим с тези митове.
Ето три от най-често повтаряните митове в здравеопазването, които трябва да преборим, за да вървим напред. Любима политическа дъвка преди избори е мит №1: „Даваме все повече пари за здравеопазване, а те все не стигат“. Хората остават с впечатлението, че в българското здравеопазване тече необятен океан от пари. Но дали е така?
Прилагам статистика за стандарта на живот в Европейския съюз (от Евростат) и за Вътрешния брутен продукт през 2020 г., измерена през покупателната способност в различните страни. Стандартът на живот в България е 2,24 пъти по-малък от този в Германия. А ето какви пари отделя за здравеопазване Германия: 5192 евро на човек. В България те са 754 евро на човек.
Разликата между България и Германия по номинална стойност е близо седем пъти. А когато става въпрос за сравняване на разходите през покупателната способност, разликата между България и Германия е 3,27 пъти.
Тоест, при разлика в стандарта на живот от 2,24 между двете държави, разходите за здравеопазване са 3,27 пъти повече в Германия. Това означава, че при равни други условия – изравнен стандарт на живот, цени, заплати – германците дават 45% повече пари за здравеопазване от нас
Другата страна на проблема е, че в Европа отдавна цените на лекарствата, консумативите и медицинската апаратура са изравнени. Всички плащаме тези цени и единственият начин, по който оцелява финансово българското здравеопазване, е изключително ниското заплащане на труда на медиците у нас. По тази причина лекари, сестри и лаборанти напускат държавата и отиват да работят за много по-високи заплати в чужбина“, коментира д-р Диманов.
Той допълни, че още по-злочести изглеждат нещата, когато се сравнят здравните вноски. Известно е, че в България има най-ниската здравна вноска от 8%. В Румъния тя е 10,7%, в Германия е 14%. Освен това на територията на Балканите минималната месечна сума, която се дава за здравно осигуряване, отново е най-ниска в България – 28,40 лв. За сравнение – в Северна Македония е 70 лв., а в Румъния – 59,60 лв.
Средно за Европа разходите за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт са 10,9%, а в България са 8,5%. На пръв поглед нещата не изглеждат толкова зле, тъй като има доста държави след нас – под 7%. Но какво влиза в тези 8,5%?
Д-р Цветан Диманов
Приходите за здравеопазване в България: 17,5% от държавния бюджет, 45,6% от здравното осигуряване на гражданите, само 0,6% от доброволното здравно застраховане и също толкова смешно малко от финансиращите схеми по линия на предприятията – 0,3%. Но затова пък пациентите плащат директно от джоба си 35,5%, по което сме европейски шампиони. Така че в тези 8,5% от БВП над 35% идват направо от джоба на пациентите.
„Дълги години много министри на здравеопазването се бориха да намалят доплащането от пациентите, но без да увеличат останалите основни приходни пера в здравеопазването – приходите от бюджета и от здравната вноска. Няма как да се получи. Елементарна аритметика.
Мит №2 в българската здравна система е: „Парите в здравната система не стигат, защото много се краде от Здравната каса от страна на лекари, болници и най-вече от частните болници“. Вече видяхме, че българското здравеопазване е най-зле финансирано в Европа. Да видим обаче дали правилно се изразходват и малкото пари, които влизат в нашето здравеопазване.
53,6% от разходите за здлавеопазване отиват за лечение и рехабилитация. При средно 53,1% за ЕС, това перо от разходите е съвсем прилично. Но разходите за Дългосрочната здравна грижа (здравен патронаж, долекуване, лечение на тежко инвалидизирани пациенти с хронични заболявания) в ЕС са 16,6%, а в България те са обидно малко – само 2,1%. Още една аномалия има в разходите за медицински стоки или продукти на фармацията. При средно 18,2% в ЕС, у нас са 34,1%, тоест харчим за фармацевтични продукти два пъти над средното за Европа,
а твърдим, че болниците крадат парите за здравеопазване. Да обобщим – шампиони сме по разходи за лекарства и антишампиони по отношение на дългосрочната медицинска грижа“, казва лекарят.
Той допълни, че мит №3 е: „Болниците в България са много най-вече поради броя на частните болници“. Статистически в ЕС се следи не броят на болниците, а на леглата на 100 000 души население. По данни от 2019 г., първи в ЕС по този показател е Германия със 791 легла, на второ място е България със 774 болнични легла на 100 000 души, на трето място е Австрия - със 719.
На едно от последните места е Великобритания - с 250 легла. Ако се зададе въпрос къде бихте желали да се лекувате, масово хората биха отговорили – в Германия и никой не би искал да се лекува във Великобритания. Един от нашите здравни министри обаче провеждаше политика да се създадат тежки листи на чакащи лечение в болница, подобни на тези като във Великобритания.
По данни на Европейската асоциация на болниците, броят на леглата в частните болници в Европа като процент от всички болнични легла за 2019 г. са 38%. В България те са 24%. Явно не са много леглата в частните болници у нас, което и развенчава мит №3.
„Налагат се два извода. Първо, българското здравеопазване е изключително ниско финансирано. Решението е да се увеличи рязко финансирането, и то над процента на инфлацията, който е 18%. Вторият извод е, че неправилно изразходваме малкото средства за здравеопазване.
Решението е да видим какви са средните разходи за здравеопазване в Европа и да се поучим оттам. Тоест да задържим разходите за фармацевтични продукти и да наваксаме с адекватни разходи за медицински грижи. За тази цел много би ни помогнала британската система за остойностяване на клиничните пътеки, тъй като само там има такива в Европа и са постигнали най-справедливо съотношение между клиничните пътеки
Там една клинична пътека има различни цени според възрастта на болния, неговите придружаващи заболявания и според това в колко технологична болница се лекува. Но може да се вземе тяхната средноаритметична стойност.
Как да се постигне справедливата стойност на клиничните пътеки у нас? За единица да се приеме цената на много добре заплатената кардиологична пътека №116 – 10 600 лв. Средната цена на съответстващата й британска пътека е 10 500 лири. Намират се коефициентите на съотнасяне на всички британски пътеки спрямо пътеката, струваща 10 500 лири. С тези коефициенти автоматично се преизчисляват всички български пътеки спрямо българската КП №116 в лева и всяка пътека ще получи своята справедлива стойност.
Прилагането на британската система за остойностяване на клиничните пътеки ще премахне диспропорцията между много добре платени и силно недофинансирани КП. Ще се намали и диспропорцията между отделните специалности, заради която в България има дефицит на педиатри, патоанатоми, рентгенолози, лабораторни лекари и микробиолози, но има достатъчно кардиолози, кардиохирурзи и гастроентеролози. Ще спре изтичането на специалисти в чужбина. Ще се стабилизира финансовото положение на болниците в по-малките населени места, което ще повиши инвестиционния интерес към тях.
На базата на тези нови цени на клиничните пътеки за болнично здравеопазване трябва да се отделят между 2,5 и 3 милиарда лева годишно. Напълно реално е това да се постигне за 4 години, като започне от 1 юли 2023 г.“, обобщи д-р Диманов.
Мара КАЛЧЕВА
