Д-р Десислава Кателиева: Не искаме товарни коли за линейки!

 Д-р Десислава Кателиева е председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. От името на Асоциацията тя изпрати писмо до служебния министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков да спре две обществени поръчки за спешната помощ, направени в последния момент от предишния министър д-р Таня Андреева. Тя е стартирала процедури за доставка на 56 санитарни автомобила и на апаратура за спешните приемни отделения на 21 общински болници. Ето как коментира поръчките д-р Кателиева пред в. „Доктор”.

- Защо искате отмяна на поръчката за 56 линейки за спешна помощ?
- Простата сметка показва, че единичната цена на санитарните автомобили, участващи в търга, трябва да е 64 683 лева. На такава цена могат да се закупят само товарни автомобили ВАН.

Ние не видяхме в цената на обществената поръчка да е включено оборудване за линейката. Нали разбирате, че като се закупи линейка – тип товарна кола ВАН, към нея трябва да се закачи с ластици апаратурата. Това травмира и самата апаратура, тя започва да отчита грешно и в нашата професия това може да бъде фатално.

Делегация от нашата асоциация гостува на 1 и 2 август в Румъния. Срещнахме се в Търгу Муреш с д-р Раед Арафат, който е международен експерт по спешна медицина и създател на румънската спешна помощ, която е един от най-успешните модели в света. Потърсихме го в ролята му на експерт. Не само че видяхме как изглежда истинската спешна помощ, но и разбрахме какво би трябвало да се случи у нас, за да имаме и ние европейска спешна помощ.

В Румъния не видяхме линейка, която да е на стойността на товарна кола ВАН и да е пригодена за линейка. Видяхме стандартизирани реанимационни линейки, на които никога не сме се возили в България. Стандартизираната линейка тип С има специално окачване, осветление, допълнително укрепване. Тя може да се използва и

при доста по-рискови ситуации от катастрофи

Освен това на определени места в линейката е закачена стандартизирана апаратура така, че да бъде максимално удобно на екипа. В истинската реанимационна линейка носилката е в средата, а не както е при нас – от едната страна, и могат двама човека спокойно да обслужват пациент в животозастрашаващо състояние. Тези линейки са с такова окачване, че пациентът е подложен на минимален травматизъм.

Вероятно няма финансова възможност да се направи във всички коли, но искаме да видим поне в част от реанимационните коли това, което видяхме в Румъния. Това е презумпцията ни, когато протестираме срещу тази обществена поръчка.

- А какви са вашите аргументи срещу другата обществена поръчка – закупуването на апаратура за спешните приемни отделения на общински болници?
- Защото в изброените 21 малки общински болници няма спешни приемни отделения (СПО), няма обособени такива структури. Обадете се и попитайте директорите им. Там има под наем филиали на „Спешна помощ”, които ползват сградите на малките общински болници. Но това са структури на две различни подчинения, с различно финансиране.

- Къде ще отиде тогава закупената апаратура?
- Не мога да ви кажа. СПО има само в големите областни и университетски болници – 35 на брой в цялата страна. Идеята на нашето писмо до министъра на здравеопазването е да се спрат обществените поръчки и концепцията за развитие на спешната помощ. А да се премине към широко обществено обсъждане, в което да участват както съсловните организации, така и представители на болничната и на доболничната помощ, на спешната помощ, пациентски организации, дори и политици. За да се стигне до единен консенсус каква спешна помощ искаме да имаме. Такава, каквато видяхме в Румъния, отговаряща на европейския стандарт, със стандартизирани коли и оборудване, с протоколи за спешност и повиквания, с изисквания за квалификацията на всеки работещ.
Няма да видите никъде в Европа

случайно медицинско лице да оказва спешна помощ

За да се качиш на реанимобил, трябва да имаш необходимата квалификация – да си парамедик, медицински специалист, завършил курс по спешна медицина, да си лекар със специалност спешна медицина, анестезиология и реанимация или ако си лекар с друга специалност, да си завършил поне едногодишен курс по спешна медицина. Докато при нас обучението е в рамките на пет дни веднъж на десет години. Разбирате ли, че това е несериозно?

- Д-р Андреева се кълнеше, че тяхната концепия е плод на усилията на експерти и на работещи в спешната помощ.
- Ние участвахме в обсъждането на тази концепция, но имахме сериозни противоречия с експертите на МЗ в групата. Започна антагонизъм между нас и министерството. Те предлагат концепция, с която ние не се съгласяваме. И ако си спомняте, на 2 юни погребахме символично спешната помощ пред Министерството на здравеопазването, защото стигнахме до извода, че не сме спешна помощ. Ние сме някакъв вид медицинска, безплатна, 24-часова помощ, към която хората се обръщат на тел. 112 или чрез посещение в спешен кабинет. Щом за една година всеки трети българин се е прегледал при нас, нали разбирате, че няма как да сме спешна помощ.

- Какво не одобрявате в концепцията на Андреева за спешната помощ?
- Ние сме против този вариант на концепцията, който насочваше пари към болниците. А на нас ни предлагаше скоростно сливане на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) със Спешните приемни отделения (СПО) в единна държавна структура. Възможно е това също да е изход от ситуацията, защото в момента ЦСМП и СПО са в окаяно състояние. Но трябва да се помисли добре в какви взаимоотношения ще влезе новата структура с болниците и дали

хората ще са съгласни да работят в такава структура?

Много от лекарите в СПО предпочитат по-високото заплащане в болниците, сигурността и възможностите, които им се дават за специализация там. Ако СПО бъде отделено като структура от болницата, ще се създадат трудни взаимоотношения с консултантите, със самите болници заради образните изследвания, които трябва да се извършват. Държавата трябва да плаща на болниците изследванията, консултите и всичко останало. А при това хронично недофинансиране ще бъде сериозно застрашен спешният пациент.

- Откъде трябва да се започне реформата у нас, за да тръгнем по пътя на Румъния?
- При положение че всяка година се сменят министрите на здравеопазването и няма приемственост, каквито и идеи да дадем на МЗ, без единен политически консенсус нищо няма да стане. Трябва всички политически сили, както е било и в Румъния, наистина да кажат, че приоритетът им е спешната помощ. В Румъния тя е изцяло държавна, не се заплаща от гражданите, приемат се всякакви повиквания, оказва се помощ на всякакви пациенти, но има транжиране на повикванията и с предимство са спешните пациенти пред всички останали. Работи се с правила, с алгоритми. В линейките работят

само лекари със специалност спешна медицина, анестезиология и реанимация

Само такива линейки отиват на т.нар. код червено – животозастрашаваща ситуация. Като се прави реформа в спешната помощ, нека се започне оттам, да се акцентира кое е спешно и кое не е, какъв екип отива на истински спешния пациент и да се обезпечи първо спешният пациент, а после всички останали.

- Търсихте ли среща с министър Ненков?
- Изпратихме му писмо и очакваме да ни се обади за среща. В това писмо го молим да спре обществените поръчки и да се преразгледа изцяло концепцията. Вярно е, че имаме нужда от концепция. Първата концепция беше насочена към професията парамедик, втората беше, за да се насочат едни европари към болниците за създаване на Пироговчета. Къде е всъщност концепцията за българския модел за спешна помощ? Върху това трябва да се мисли през следващите месеци и да се постигне консенсус. Едва тогава да се вложат достатъчно средства. Румъния не е по-богата страна от нашата. Постигнала е всичко с дарения и с евросредства. Но не се е крало, а всички пари са се обръщали в линейки, хеликоптери, комуникации... Там не видях възрастни хора да работят, не видях и недоволни. Всички работеха спокойно, с усмивка и с желание. Не видях и охрана – нито в спешните приемни отделения, нито по линейките. А ние се чудим как да се пазим от хората, на които сме призвани да помагаме, просто защото не сме ефективни.



Мара Калчева