Той е защитил дисертация, посветена на „емболизацията на маточните артерии” в лечението на миома на матката. „Аз не работя по стандартната схема: първична консултация - много диагнози – редица и то скъпи изследвания – скъпоструващо лечение от множество лекарства, системи и инжекции – повторни визити – нови диагнози – ново изследване и т.н., - казва за себе си специалистът. – За мен е важно в рамките на един преглед да се постави обективна диагноза с използването на минимум изследвания и да се подбере такова ефективно лечение, което да не повлияе на обичайния ви начин на живот – без допълнителни посещения в клиниката, без множество повторни консултации. Т.е. , моята задача е просто и грамотно да разреша вашия проблем”.
За начало ви предлагаме интервю с д-р Лубнин, публикувано в редица медии, в което той обяснява защо и как според него голяма част от гинеколозите лъжат и плашат своите пациентки.
- Д-р Лубнин, обяснете, моля, какви „женски” болести не трябва да бъдат лекувани?
- Голяма част от гинеколозите много сгъстяват краските и плашат своите пациентки. Затова те излизат от техните кабинети с ужас в очите и с един-единствен въпрос: как и кога ми се е случило всичко това? В крайна сметка не всичко е толкова страшно и половината болести, открити по време на прегледа, въобще не е нужно да се лекуват. В Русия има три неща, за които ни се присмиват в целия свят: у нас има диагноза „дисбактериоза”, у нас лекуват ерозия на шийката на матката и „съхраняват” бременността от първото тримесечие.
Първо, ерозията на шийката на матката е състояние, което навсякъде по света се стараят да не закачат, с две изключения. Ако има повърхностни съдове, чието увреждане по време на полов акт води до кръвотечения. В този случай ерозията се обгаря. Вторият момент е свързан с това, че разрасналият се епителий произвежда прекалено много слуз и жената се оплаква от бяло течение. Всички останали случаи на ерозия се наблюдават, провежда се цитологично изследване на маточната шийка, оценява се нейното състояние – и това е всичко. Не е нужно дори е опасно да се обгаря всичко наред. Защото повърхностни кръвоносни съдове, кръвотечения или прекалено бяло течение имат малък брой жени с такива състояния. А годишният оборот на клиниките, занимаващи се с лечение на ерозия на маточната шийка, е огромен, тъй като практически всяка жена има ерозия.
Второ, това е безкрайното лечение на уреаплазмата и микоплазмата. Тези микроорганизми са транзиторни, т.е. те периодично живеят в половите пътища както на мъжете, така и на жените. Те въобще не са опасни, не водят до безплодие, нито до спонтанен аборт, нито до други усложнения. А ги лекуват с тежки антибиотици с широк спектър на действие много дни и седмици.
- В книгата си твърдите, че и човешкият папиломен вирус не трябва да се лекува. Защо смятате така? А вярно ли е, че той може да провокира рак?
- Вижте, няма нито един лекарствен препарат в света, който би могъл да му окаже някакво въздействие, който би могъл да убие този вирус. Затова не гълтайте излишно и напразно таблетки, не си слагайте инжекции, системи и прочее. Повечето от тези препарати не са преминали никакви сериозни клинични изпитания и никой не знае какви ще бъдат последствията от тяхното прилагане. Има ваксина, създаваща имунитет, която присъства в календара за ваксинация в Европа и САЩ. Основно тя е предназначена само за девойки, които още не са започнали половия си живот. Друга защита против този вирус няма. И презервативът няма да ви спаси от него. Обаче не всичко е така страшно. Открили са ви папиломен вирус? Това не е показател и още повече предвестник за възникване на рак. Лекарят е длъжен да обърне внимание не на изследването, а на състоянието на клетките на маточната шийка. А как да разбере дали всичко с тях е наред?
С помощта на цитологията
или с по-съвременния вариант – т.нар. течна цитология, която позволява да се определи не само наличието на вируса, но и неговата концентрация. Имайте предвид, че вероятността жена с папилома вирус да развие рак на маточната шийка, е много по-малка, отколкото се опитват да я представят повечето лекари. Ракът на маточната шийка е болест на тези, които не ходят на гинеколог с години. Той не се развива за година или две. Това е продължителен стадиен процес. „Неочакван” рак може да открият например на жена, която 5-7 години не е посещавала лекар. Ако периодично го правите, никакви „сюрпризи” няма да има. А евентуален предраков стадий може да бъде преустановен.
- А какво е мнението ви относно операция при миома на матката?
- Много радикално и твърдо подхождат към това състояние, като често прибягват до операция и отстраняват цялата матка. Въпреки че в редица случаи операцията не е нужна. Понякога дори с миома може да се забременее, но тук нашите лекари се стремят всичко максимално да „излекуват”. В тази връзка ще посоча още едно интересно заболяване, то дори не е заболяване, а състояние – киста на маточната шийка. Това са абсолютно безопасни мънички мехурчета, които се образуват по маточната шийка в резултат на запушване на протоците. И те какво правят – оперират ги. И бързат да го направят. А има определени кисти, които сами се разнасят за по-малко от месец. Не трябва да се оперират ендометриоидни кисти на яйчника, които са по-малки от 2 см, защото самата операция ще е по-пагубна за яйчника от въздействието на такава киста: след хирургична намеса яйчникът често губи своята активност.
- А какво ще кажете за епидемията от генитален херпес, как да се защитим от това заболяване?
- Никаква епидемия няма. Ако при един гинеколог пет дни поред идва по една пациентка с хламидиоза, може да възникне лъжливото усещане, че тази инфекция се е активизирала. Но това е чиста случайност. Така е и с херпеса. Той е толкова разпространен, колкото винаги е бил. Няма как човек да се защити от този херпес. Практически всички хора имат антитела срещу вируса на гениталния херпес, т.е. повечето се сблъскват с него. Но
вирусът „пробива”
само при тези с нарушен имунитет на фона на стресове или някакви други фактори. Херпесът може да се нарече болест на слабия имунитет. Въпреки че и той може да се предава по полов път при генитални и орални контакти, далеч не всички се заразяват, както вече казах, основен защитник е клетъчният имунитет на човека.
- След всичко, което казахте, е важно да ви попитам как жената да открие своя гинеколог?
- Всяка жена трябва да открие своя гинеколог. Знаете ли, че се е случвало при мен да дойде пациентка, на която казвам: „Ние двамата не си подхождаме”. Именно защото на една жена например й е нужен достатъчно волеви лекар, който да й каже: „Е, защо си дошла? Сядай и разказвай…”, т.е. да разговаря строго с нея. На друга й е нужен гинеколог, който всичко да й обяснява и тя да разбира защо той го прави. При мен идват жени, които казват: „Защо ми разказвате всичко това? Аз дойдох при вас, защото имам сърбеж, какво да пия? Ето затова съм дошла”. Има и такива, за които визитата при гинеколог е просто повод да си поговори за своите си женски работи. На тях не им е нужен гинеколог-мъж, защото той няма как да обсъжда с нея новите й ботуши. Затова всяка жена трябва да си зададе въпроса какво иска от лекаря, а след това да търси своя гинеколог.
- Как се отнасяте към половата просвета на подрастващите?
- Много позитивно. Тази просвета не трябва да се прави от 14-годишна възраст нататък, а от 9-годишна възраст, както е във всички цивилизовани страни. Съществуват различни програми и в Америка, и в Европа, но те май не са много подходящи за нашия манталитет. Но тъй като децата не са много наясно, що е то наш манталитет, ние трябва да говорим с тях на такива теми. Ако един възрастен с пуританско съзнание чете тези западни препоръки, той ще изпадне в ужас. Но на едно 9-годишно момче или момиче няма да е никак страшно или странно да му обясниш какво е това матка, тестиси, сперматозоиди и т.н. Защо трябва да крием от едно 14-годишно момче или девойка, че съществуват ерекция и еякулация и как се случват те? За да не знае, като се събуди сутрин, че това е ерекция? Нормално е да му се обясни, че това е физиологично явление. Или менструацията при девойките, тя също трябва да бъде разбрана, защото може да е и предпоставка за едно неочаквано забременяване например. Не трябва да си затваряме очите и да оставяме децата в неведение и забрани, а да ги просветим наистина, за да ги предпазим. Това е като историята с останалите забрани. Забраняват се абортите и се появяват криминалните аборти, забранява се алкохолът и се появява ментето. Т.е., всичко, което се забранява, в крайна сметка води до точно обратното.
Има уникален метод за лечение на миома на матката
Твърди д-р Лубнин и допълва: „Неговото появяване фактически постави началото на нова ера в лечението на това заболяване. Прекратяване на кръвоснабдяването на матката през маточните артерии се превръща в „летален изход” за миомата, но не и за здравата маточна тъкан. Т.е., това води да прекратяване на кръвотока в маточните артерии и „изсъхване” на миомата, но практически по никакъв начин не се отразява на функционирането на здравата маточна тъкан. В резултат на тази процедура след три месеца обемът на миомата намалява средно с 43%, а за една година – с 65%. Но най-важното е, че след тази процедура миомата на матката рецидивира крайно рядко, освен това няма нужда от каквито и да било лекарства и процедури – проблемът с миомата е решен веднъж завинаги”.Д-р Лубнин обяснява, че процедурата протича под местна упойка и продължава от 15 до 40 минути, като пациентката не изпитва никакви болки. Може да се появи лека опъваща болка впоследстве, която се тушира с обезболяващи, а последващите 5 дни се наблюдава състояние, напомнящо лека простуда, но и това изчезва след първия менструален цикъл. Емболизацията на миомата на матката може да се изпълнява при всякакви размери и локализации на миомните възли. Комбинацията от емболизация с последващо отстраняване на останалите миоматозни възли е подход, позволяващ да се възстанови репродуктивната функция при жени с най-сложните варианти на миома на матката. Друг положителен ефект от тази процедура е, че след нея може да се забременее, което се доказва от все по-големия брой жени в целия свят, родили деца след емболизация на миомата. След емболизация на маточните артерии при т.нар. субмукозна миома миоматозният възел или възли постепенно се преместват в маточната кухина, където започва техният разпад, след което матката сама ги изхвърля от себе си. При тази ситуация се случва повишаване на температурата, слабост, неразположение, периодични опъващи болки в корема, но до седмица всички тези симптоми изчезват.
Запомнете!
„Всеки път, когато ви предложат да ви премахнат матката заради миома, не бързайте да се съгласявате.
Това винаги може да се направи, - уверява специалистът. – Настоявайте за емболизация на маточните артерии, защото именно тя е достойна алтернатива на тази операция. Защото това е най-удачният и достатъчен метод за лечение на миома на матката, който вече е спасил много жени от това да се разделят с този най-важен орган за тях и да си родят здрави деца.Но въпреки всичко се появяват негативни отзиви за тази процедура. И аз ще ви изброя кой и защо разпространява тези негативни отзиви.
♦ Лекари, които само са чували за този метод и никога не са виждали как се прилага.
♦ Лекари, чийто основен доход идва от операции по остраняване на матката и миомните възли. За тях емболизацията е конкурентен метод.
♦ Крайно консервативни лекари, предпочитащи да лекуват „по старому”.
♦ Лекари, на които се е наложило да се сблъскат с усложнения след емболизация на маточните артерии – но те се случват крайно рядко при правилно извършване на операцията и правилно поведение след това.
♦ Пациентки, на които е била проведена некачествено такава процедура или са получили усложнения – знаете, че в медицината винаги могат да настъпят усложнения, но за успехите на лекарите по-скоро се мълчи, затова пък за усложненията винаги се разказва надълко и нашироко”.
Основни принципи на хормоналната заместителна терапия
„Хормоно-заместителната терапия трябва да се предписва преди всичко с лечебна цел, - казва д-р Лубнин, цитирайки поправка през 2002 г. въз основа на проведено изследване в Америка, установяващо връзката на тази терапия с увеличаването на случаите на рак на млечната жлеза, инфарктите, инсултите и тромбоемболията. – Дали климактеричните нарушения са болест, след като милиони жени преживяват своя живот според биологичната програма, заложена поначало в организма? Не всички жени получават климактерични симптоми, не всички жени започват рязко да губят костна маса и стават пациенти на кардиолозите. При наличието на тежък климактеричен синдром става дума за „износен организъм” и тогава малко или много става ясно значението на хормоно-заместителната терапия – тя в тези случаи е нещо като допинг, средство за продължаване предишния период от живот, към който „износеният” организъм вече се адаптира. В днешно време обаче се гледа по по-различен начин напроблема хормонално заместителна терапия
и значението на нейните усложнения. Пациентките с „неизносен” организъм не се нуждаят от такъв допинг, тъй като в техния организъм правилно е сработила програмата по прехода от един период в живота в друг. Тези, чийто организъм е „износен”, благодарение на тази терапия, имат допълнително време за комфортно съществуване и тогава рискът от прием на такива препарати е по-малко значителен. Хормоналната заместителна терапия трябва да е само част от комплекса препоръчвани мероприятия за жените в постменопаузата, включващ в себе си препоръки по диета, физическа активност, прием на алкохол и тютюнопушене”.
В статията си за хормоналната заместителна терапия д-р Лубнин обяснява, че най-голямата ефективност от нея е по отношение на вазомоторните симптоми (топли вълни) и урогениталните нарушения (проблеми с уринирането). Също така тя влияе на болките в ставите и мускулите, лабилното настроение, нарушения сън и либидото. Хормоналната заместителна терапия е ефективно средство за профилактика на загубата на костна маса, затова съществено понижава вероятността от счупване на костите даже и при пациенти с нисък риск от такива усложнения. Т.е., тя е първа крачка в профилактиката на счупвания при жените в менопауза. Но подборът на дозата трябва да е индивидуален, особено за жените над 60-годишна възраст. Доказано е също така, че навреме започната заместителна терапия с достатъчна продължителност оказва кардиопротективен ефект, съществено понижава риска от развитие на диабет и инсулино-резистентност, което на свой ред понижава риска от други фактори за развитие на сърдечносъдовите заболявания, като дислипидемия и метаболитен синдром. Има обаче изследвания, които показват относително повишаване на сърдечносъдовите заболявания през първата година на използване на хормонални таблетки, обаче това в голяма степен касае жените, чиято възраст приближава 60-те и които поначало имат кардиологична патология или много рискови фактори. Смята се, че всяка хормонална терапия повишава риска от исхемични инсулти въпреки, че данните от изследванията да говорят точно обратното. Отбелязва се, че рискът става още по-минимален ако хормоналната заместителна терапия се прилага с препарати с минимално съдържание на хормони и ако те постъпват в организма не през устата. И не на последно място заместителната терапия оказва положително влияние на състоянието на съединителната тъкан, кожата, ставите и междупрешленните дискове. Изследвания показват, че тази терапия не влияе на мисловните способности на жените в менопауза, но въпреки това е добре известно, че главният мозък по принцип е
мишена на половите хормони,
в частност естрогените. Въобще всичко това е доста странно: съществуват данни, показващи, че рискът от развитие на деменция нараства вследствие приема на хормонални лекарства. А като цяло въпросът за влиянието на тази терапия върху когнитивните функции на жените остава неясен досега. При ранно начало, още в предменопаузния период, хормоналната заместителна терапия може на понижи риска от развитие на болест на Алцхаймер.
Най-голям акцент относно страничните ефекти се поставя по отношение риска от развитие на рак на млечната жлеза и ендометрия, венозни тромбози, инсулти и инфаркти.
Независимо от многобройните изследвания въпросът за връзката на хормоналната заместителна терапия с риска от развитие на рак на млечната жлеза остава открит. Според данни на едни от тези изследвания комбинираните препарати водят до повишаване риска от развитие на рак на млечната жлеза в първата година от приема. Съгласно други материали използването на чисти естрогени не повишава риска от рак на млечната жлеза. В същото време европейски изследвания предполагат повишаване на този риск 5 години след започването на заместителната терапия. Смята се, че към настоящия момент не са събрани достатъчно данни, които да определят степента на влияние на различните форми естрогени, прогестерони, прогестини и андрогени върху риска от рак на млечната жлеза. Рискът от рак на млечната жлеза стремително се понижава след прекратяване приема на хормонална заместителна терапия. В крайна сметка проблемът рак на млечната жлеза и неговата връзка с хормоналната заместителна терапия остава нерешен и досега. Едни изследвания противоречат на други; сроковете за безопасно използване варират от 5 до 15 години; няма ясна представа за влиянието на различните прогестини и форми за приемане на терапията върху риска от рак на млечната жлеза. Друг негативен ефект е повишаване риска от рак на ендометриума. Защото вкарването на чисти естрогени при съхранена матка рязко повишава риска от хиперпластични процеси и рак. Затова при жени със съхранена матка заместителната хормонална терапия непременно трябва да се съчетае с вътрематочната хормонална система „Мирена”. Венозната тромбоза и тромбоемболията са най-сериозните странични ефекти на хормоналната заместителна терапия.
Подготви Яна БОЯДЖИЕВА
