Това зави пред репортер на в. “Доктор” един български лекар, станал жертва на покварени правораздаватели, превърнали живота му в истински ад. Става дума за д-р Христо Спасов от Кюстендилската колегия на Българския лекарски съюз, хирург в болница “д-р Никола Василев” в Кюстендил.
Ще се опитаме да покажем съществените моменти в този много заплетен казус, позовавайки се на документите, предоставени ни от д-р Спасов.
I част
“Аз не съм нарушил закона и не съм виновен, но ме осъдиха като такъв, поради поквареното прилагане на НПК от страна на прокурор Ангел Байрактарски - се казва в жалба до Висшия съдебен съвет, изпратена от нашия събеседник д-р Спасов. - Прокурор Ангел Байрактарски предубедено, неправомерно и в заблуда на съда е изготвил обвинителен акт, който се базира единствено и само на фантазиите му. Този прокурор не познава законите, по които се регламентира работата в лечебните заведения. В направения обвинителен акт той ми вменява задълженията на началник отделение, дежурен лекар и директор на болницата. А аз съм само лекар на разположение. Няма закон, по който да поема отговорността на дежурния лекар и директора на болницата. Прокурорът обаче самоволно и грубо тенденциозно “ме назначава” за директор и дежурен лекар. Защо? Сами си направете изводите - прокурор Ангел Байрактарски прави това незаконосъобразно обвинение срещу мен, за да укрие политическия си приятел от партия СДС, директор на болницата в Кюстендил. Най-вероятно поради неуредени отношения между съдия Бамбов и прокурор Байрактарски, съдията разигра цирк с “обективното” разглеждане на делото. Извърши умишлено процесуална грешка в съдебния състав, допусна специализирана експертиза, която показва на прокурор Байрактарски, че мястото му “изстива” в прокуратурата. И тогава, няма как, прокурорът “клекна”. Той подписа с тричленен състав присъдата, вместо еднолично, за да бъде върната тя от възивната инстанция и “уреди” осъ-ждането ми.
Прокурор Ангел Байрактарски изготви обвинителен акт в нарушение на чл. 383 от НПК. Използвайки служебното си положение, той укри от наказателна отговорност посочените по-горе от мен колеги. Знаейки за допуснатите закононарушения, този прокурор не допуска и до този момент делото да попадне в други ръце. На всяко разглеждане на делото, въпреки че има дежурен прокурор, неизменният докладчик е той. При подадените от мен жалби само той и никой друг не се докосва отново до това дело, въпреки непрекъснатите ми искания за неговия отвод. Защото не се прилагат законите”, разказа д-р Спасов.
Той е получил осъдителна присъда по чл.78 А (1000 лв. глоба, шест месеца да не работи като хирург и обезщетение на родителите на починалия млад мъж - на всеки по 20 000 лв. с лихва за 7 години или общо около 85 000 лв., като сега сумата е около 120 000 лв.). А поправка в законодателството от септември 2006 г. даде възможност присъдата да влезе в сила на две инстанции, без касационна проверка.
II част:
“Д-р Юлиян Георгиев Йорданов - се казва в жалбата на д-р Спасов до председателя на Контролната комисия на БЛС, настоящ зам.-председател на БЛС, като вещо лице тогава изготви лъжлива съдебномедицинска експертиза за смъртта на пациент, опериран от мен и починал 32 дни по-късно във ВМА. Така на базата на лъжите на лекаря Юлиян Йорданов бе променено мястото на престъплението. На основата на невярната съдебномедицинска експертиза срещу мен бе проведен несправедлив процес. Основна причина за абсурдната осъдителна присъда, която получих, е укриването от вещото лице д-р Йорданов на истинската причина за смъртта на пациента. Накратко ще посоча неверните твърдения, добавени в експертизата: първо, в нея се твърди, че при пациента е налице т.нар. десетдневен дифузен гноен перитонит при превеждането му от Районната болница в Кюстендил във ВМА. Да, но липсата на т.нар. хидроаергични сенки и възпаление на белия дроб на обзорната рентгенография при приемането на пациента във ВМА, както и наличието на ограничена инфекция в т.нар. пространство на Морисон, диагностицирана от ехографското изследване, категорично отхвърля това твърдение. Аз в своя 35-годишен стаж на хирург не съм виждал такава диагноза при жив човек. Второто невярно лъжливо твърдение гласи, че пациентът е с десностранна пневмония още в Кюстендил като резултат от многоорганна дисфункция, вследствие тежко септично състояние. Да, обаче рентгенографията, направена във ВМА, показва липса на възпалителни промени в белия дроб при приемането на пациента. Той изпада в ендотоксичен шок поради забавяне на третата операция с тринадесет дни, който факт е много старателно укрит от вещото лице д-р Йорданов.”
Апропо!
“Оперативните протоколи на трите операции, извършени във ВМА, доказват твърдението ми - обяснява д-р Спасов, - че съдебномедицинската експертиза прикрива факта, че заболяването е доказано категорично. Същата СМЕ прикрива и обстоятелството, че острият панкреатит е последица от травма на жлезата по време на първата операция, извършена на болния във ВМА с приемането му. От всичко изложено е видно, че няма документ или факт, доказващ, че смъртта на сержант Иван Костадинов Мичев е настъпила вследствие операцията, проведена на 07.03.2000 година от мен”.
Има и допълнителни доказателства
- Аутопсионният прокотол на пациента доказва наличие на заболяването остър панкреатит при него, което не е обсъдено в съдебномедицинската експертиза (СМЕ), нито е докладвано в съдебни заседания от вещи лица.
- Това заболяване не е разпознато от лекарите на ВМА- София по време на седемнадесетдневното лечение на човека при тях, което е видно от липсата на такава диагноза в предаутопсионната епикриза. Обстоятелството не е отразено в СМЕ по делото, нито е докладвано в съдебни заседания от вещите лица.
- Чрез укриването на това заболяване в СМЕ вещото лице е укрило и факта, че не е извършено оперативно лечение на острия панкреатит поради неразпознаването му. Ето това е конкретната причина за смъртта на болния. Въпреки че са извършени три операции. Острият панкреатит, прогресирал до остър хеморагично некротичен във фазата на инфектирани панкреасни некрози, се лекува единствено чрез оперативен дренаж на панкреасната жлеза. Такъв не е извършен по време на проведените операции, а това води до 100% смърт според медицинската наука при подобни случаи.
Бележка на редакцията:
Уважаеми читатели, документацията, която ни предостави д-р Христо Спасов, е в рамките на един том от 100 страници най-малко. Не е наша работа да анализираме и коментираме чисто съдебни документи. Опитахме се да покажем основните моменти от тази дълга съдебно-медицинска сага.
Редакцията на в. “Доктор” дава възможност на посочените в публикацията хора да изразят своята позиция.
Яна БОЯДЖИЕВА
Д-р Христо Спасов: Искам да изчистя името си от помията,с която ме заля съдът!
Ще направя всичко възможно да излезе на светло истината за смъртта на 24-годишен мъж, затулена от процесуални хватки на българското правосъдие
