Този чудесен сезон обаче крие и редица опасности от здравословен характер, които не са известни и не се подозират от повечето хора.
Пред какви предизвикателства ни изправя лятото, разговаряме с д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести и клинична неврофизиология (електроенцефалография - ЕЕГ). Неговите специални интереси са насочени преди всичко към функционални невро-психологични и психични разстройства, кризи на прилошавания, епилептични припадъци, депресии, главоболие, шум в ушите, натрапливо-страхови и фобийни разстройства, полиневропатии, безсъние, стрес и влиянието му върху човешкия организъм и поведение.Има над 20 научни публикации върху тези проблеми. Владее методиката доплерова сонография, чрез която се изследва проходимостта на артериите на главата и крайниците.
Член е на Българското дружество по главоболие, Българското дружество по електрофизиология и ЕЕГ, Българското дружество по доплерова сонография, Американската асоциация за превенция на стреса, Международната лига срещу епилепсията.
- Д-р Кайтазки, с какво са свързани неблагоприятните фактори през горещите летни месеци?
- Неблагоприятните фактори са свързани преди всичко с две обстоятелства - прекомерното излагане директно на слънце и престой на открито, независимо дали на море или планина, и второ - резки преходи от горещо на хладно и студено и обратно. Посочените фактори водят до редица неблагоприятни промени в общата хомеостаза на организма и клинична изява на съществуващи в субклинична, ларвирана фаза заболявания и нарушения, както и влошаване на вече доказани и съществуващи заболявания и разстройства, дори при хора, които са на системна терапия. Редица основни неврологични и невро-психични разстройства и заболявания могат да утежнят протичането си или да се наблюдават нови симптоми и оплаквания в този период.
- Кои са тези заболявания?
- Епилепсията, например. Доказано е, че престоят на открито в топлите месеци в часовата зона между 10.00 - 18.00 часа може да има неблагоприятно отражение върху това заболяване, даже и при хора на постоянна антиепилептична терапия. От съществено значение е да се знае, че е възможно отключването на пристъпи и при болни в ремисия от повече от пет години, поява на нови видове припадъци, рязко увеличение честотата на съществуващи и доказани такива, дори да се стигне до състояние наречено “епилептичен статус”.
- Какво е характерно за това състояние?
- При състоянието епилептичен статус се наблюдават непрекъсната поредица от епилептични пристъпи. Застрашаващ живота е гранд мал епилептичният статус, при който болният не идва в съзнание и се характеризира с непрекъснати гърчове, изпускане на тазови резервоари, прехапване на езика, цианоза и тежки нарушения в хомеостазата на организма.
- Какви са препоръките ви към пациентите с това заболяване, за да се избегне състоянието епилептичен статус?
- Хората с това заболяване трябва да ограничават излагането на слънце и най-добре е да бъдат под чадър в часовете между 9.00 и 11.00 сутринта.
Следобедните часове са рисков фактор
при тях, дори и за престой под чадър или с шапка, и трябва да се избягва стоенето на плажа между 12 и 18 часа. Да се избягват морски курорти с широка плажна ивица и каменист, скалист терен, поради интерференция на светлинния поток, повишаване на интензитета му, а е доказано, че той има епилептогенно действие върху централната нервна система. Препоръчително е при такива хора преди тръгване на море да се проведе контролно електроенцефалографско изследване и съобразно резултата да се коригира терапията - т.нар. “медикаментозен чадър”.
- В България през последните години набира скорост още един здравословен проблем, покосяващ предимно млади хора - паническите атаки. Те също ли са в рисковата група през този сезон?
- През летния сезон е възможно да се влоши състоянието и на хора с панически атаки, невровегетативна дистония и неврози. Тези заболявания имат широка публичност и са дискутирани. При тях също внимателно трябва да се преценява времето и мястото за почивка, но режимът може да бъде по-свободен. Да се има предвид, че тези разстройства могат да зачестят около седмица, дори и повече след пребиваването на море.
- Защо през лятото децата често се оплакват от главоболие? Какво е характерно за него?
- Пристъпното остро главоболие у деца, подрастващи и юноши - е характерно за детската възраст и е сравнително често срещано. Спада към епилептогенните разстройства и има благоприятна прогноза. Топлият сезон често е отключващ фактор за появата му или кризите стават по-начесто и с по-тежко протичане у хора, при които съществува.
©Shutterstock
Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието - разстройство, което също е характерно за детската и юношеска възраст. Хора с това нарушение обикновено стават по-лесно възбудими, напрегнати, симптомите могат да покажат по-тежка клинична изява и да се изявяват по-често.
- Специалистите съветват освен децата и по-възрастните хора да не се подлагат на интензивно слънце, особено - в обедните часове. За кои възрастни и с какви заболявания този съвет е задължителен?
- Хроничната
мозъчно-съдова болест у възрастни
също е възможно да се изяви с по-тежко клинично протичане при невнимателно и несъобразено поведение, особено когато се съчетава с физическа, най-често селскостопанска работа с високи температури. Най-често се наблюдава рязко екзацербиране на проявите на психо-органичния синдром при хора над 50-годишна възраст с подлежаща органична съдова патология. Касае се за поведенчески промени, най-често лесна раздразнителност, агресивност, избухливост, конфликтност на фона на обща отпадналост и физическо неразположение. Наблюдават се неадекватни поведенчески реакции към обикновени и тривиални ежедневни ситуации - най-често с агресивен и негативистичен аспект. В някои случаи по-често се наблюдават изяви на “транзиторна глобална амнезия” - състояние при което болният няма никакъв спомен за определен период от време и действията, които е извършвал тогава, провеждани срещи, разговори и пр. Проява е на хроничната мозъчно-съдова болест и един от големите имитатори, симуланти на един тип епилептични припадъци и понякога диференциалната диагноза е доста трудна.
Енцефалопатиите също могат да покажат влошаване и утежняване на клиничната картина. Прекаляването със слънцето може да доведе до тежко и остро развитие на психо-органичен синдром, в основата на който лежи метаболитна или токсична енцефалопатия; това е особено характерно за азотемичната енцефалопатия, развиваща се при диализа, хронични бъбречни заболявания, хепаторенален синдром.
- На кои пациенти не препоръчвате още почивка на море?
- Морето не е за препоръчване и на пациенти, прекарали черепно-мозъчна травма и особено с наличие на посткомоционен церебрастенен синдром с главоболие, лесна уморяемост, световъртежи, замайвания, безсъние, не добра концентрация.
Артерио-венозните или артериални съдови мозъчни малформации
също може да се влошат в този сезон. Имат се предвид т.нар. “аневризми”, най-често не даващи никаква или съвсем лека клинична симптоматика. В някои случаи именно прекаляването с плажуване и по-продължителният престой на слънце е един от пусковите фактори за руптура (разкъсване) на такава съдова малформация с последващ мозъчен кръвоизлив, който може да завърши и фатално, ако не се вземат спешни мерки. Състоянието на такива пациенти е драматично - възможно е да има загуба на съзнание или внезапно, силно, режещо главоболие, с гадене, повръщане, неясно или двойно виждане, гърчове, резервоарна инконтиненция. Дори и при симптоми само на дифузно остро и не много силно главоболие, двойно виждане, изтръпване или слабост в едната телесна половина, престоят на море трябва да се прекрати и да се потърси специализирана помощ незабавно.
- Защо организмът при някои хора реагира на жегите със замайване, световъртежи, обща нестабилност?
- Поради нарушената хомеостаза на организма при продължителен престой на открито и при високи температури твърде често се появяват тези оплаквания. Дължат се на намалена мозъчна перфузия, водно-електролитен дисбаланс, спадане на артериалното налягане, обострени сърдечносъдови и ендокринни заболявания, недостатъчен прием на течности, дехидратация, хипогликемия и др.
- Хората, страдащи от тригеминална невралгия би трябвало да са по-спокойни през лятото. Знаем, че това заболяване атакува жертвите си с нетърпима болка през студените месеци.
- Тригеминална невралгия - въпреки че това заболяване е по-характерно за хладните, влажни и студени сезони, възможно е при някои пациенти кризите да се появят отново, да станат по-чести и с по-тежко клинично протичане. Основен фактор е
рязката смяна на температурата -
най-често от топло и горещо към студено. Особено трябва да се внимава с използването на климатик в автомобил и в стая.
- Има ли заболявания, за които лятото е благоприятен сезон?
- Да, да кажем и няколко добри думи за лятото. Слънцето е приятел на хора с хронични невродистрофични, невродегенеративни и мускулно-дегенеративни заболявания. Спондилозата, цервикоартрозата, полиневропатиите, поясно-дисковата болест, мускулните дистрофии, вродените дегенерации на нервната система и още редица подобни хронични и тежки заболявания се повлияват добре от слънчеви бани, но също провеждани с мярка и внимание.
©Shutterstock
- Напоследък сме свидетели на все по-чести и не провокирани агресии - както по пътищата между шофьорите, така и сред млади хора. Например, последното жестоко нападение над момче от фенове на футболния отбор на “Левски”. На какво се дължат тези промени в поведението? Специалистите предупреждават за повишаване на агресията през летните месеци.
- Топлото и горещо време води и до по-леки или по-сериозни поведенчески промени при някои хора, изразяващи се в повишена раздразнителност, сприхавост, реакции с отрицателен емоционален нюанс към тривиални, обикновени неща от ежедневието и в общуването с други хора. При такива хора може да се стигне дори до изразено агресивно поведение, без да имат някакъв особен повод и мотив за това. Такова отношение се насочва както към тесния семеен и приятелски кръг, така и по случайни поводи към непознати. Особено опасно е това поведение при хора, шофиращи в екстремни горещини. Реакциите стават прибързани, импулсивни, екзалтирани, несъобразени с реалната пътна обстановка и с другите участници в движението. На обичайни ситуации се реагира по неадекватен начин и така се стига до тежки инциденти със загинали и ранени, най-вече през месеците юли и август.
- Каква е връзката между жегата и агресията?
- Причините за тези реакции и поведение не са достатъчно изяснени и проучени. Предполага се, че значение играе типът висша нервна дейност. При хора с холеричен и сангвиничен тип, при които съществува основна базова импулсивност и склонност към невъздържани реакции и характерови особености, се активира т.н. “таламо-хипофизарно-супракортикална (надбъбречна система ) и се отделят в по-големи концентрации хормони и субстанции, предизвикващи такъв ексцесивен тип емоционално-поведенчески реакции - адреналин, норадреналин, допамин, епинефрин, кортизол, глутамат и др. Хора с такива типологични особености трябва да избягват продължителна, монотонна, еднообразна дейност, която изисква и повишено внимание и концентрация през горещите летни месеци.
Непознати факти за познати болести
Не всички епилептични припадъци са свързани с падане и пяна на устата. Припадъците могат да се проявят под формата на сложни последователности от действия, които да се възприемат от другите като хулиганство. Например, човек може да започне да си сваля дрехите на улицата. Това означава, че пристъпите могат да бъдат не само генерализирани, засягащи цялото тяло, но също така и частични (парциални) - да изглеждат като панически атаки, пристъпи на виене на свят. В тези случаи е доста трудно да се диагностицира епилепсията.
Не трябва да се забравя и фактът, че епилепсията може да бъде независимо заболяване, но и да е симптом на мозъчен тумор, артерио-венозни малформации, да бъде следствие от инсулт.
Като цяло, ако нещо дразни кората на главния мозък, може да предизвика епилептичен припадък.
Лятото - рисков период за хора с хипотония
През топлия сезон зачестяват колапсните и синкопални състояния. Наблюдават се по-често при жени на възраст 20-40 години, най-вече с артериална хипотония. Горещото време и ограниченият прием на достатъчно течности са предпоставка за развитие на колапсни атаки. Характерно е профузно изпотяване, замайване, световъртеж, обща слабост, изтръпване в ръцете и краката, гадене, позиви за повръщане. Може да се стигне дори до падане и кратка загуба на съзнание. При хора с хипотония горещото време води до вазодилатация и хиповолемия с намалена мозъчна перфузия и изява на описаните по-горе симптоми. Колапсът е също един от големите имитатори на различни типове епилептични припадъци и разграничаването му от епилептично разстройство е от съществено значение за лечението и поведението в тези случаи.Милена ВАСИЛЕВА
