- Д-р Несторова, наскоро прочетох, че над 100 000 българи страдат от ревматологични заболявания като ревматоиден артрит, псориатичен артрит, болест на Бехтерев и др., а в свое интервю вие заявявате, че голяма част от тези пациенти не се лекуват. Защо?
- Всъщност вие изброявате най-честите възпалителни ставни заболявания. Над 50 на сто от пациентите действително не се лекуват. Причините са различни. Най-често болните решават, че това са нелечими заболявания и не търсят лекарска помощ. Друга група пациенти се обръщат към семейния лекар, но той или не смята за нужно да насочи болния към ревматолог, или има дефицит на направления за специалист. Аз искам да се обърна към всички страдащи и да им кажа, че тези заболявания имат лечение и то е толкова по-ефективно, колкото по-рано се постави диагнозата.
- Освен възпалителните какви други ставни заболявания са често срещани?
- Възпалителните ставни заболявания, които току-що споменахме, са само част от ревматичните заболявания. Друга важна част са дегенеративните ставни заболявания с основен представител остеоартрозната болест (артроза или шипова болест); заболяванията на меките тъкани около ставите (периартрити); остеопорозата (заболяване на костите). Да не забравяме обменните ставни заболявания и по-специално т.нар. кристални артропатии с главен представител подаграта. Също така и една много сериозна група заболявания каквито са колагенозите (системни заболявания на съединителната тъкан) и др.
- Д-р Несторова, отразява ли се по някакъв начин стресът върху ревматичните болести? Някъде прочетох и за такъв рисков фактор?
- Стресът има отношение към всички заболявания, но при ревматичните болести като че ли най-често намираме такава връзка при колагенозите и възпалителните артропатии.
- Искам да ви попитам кои са най-честите пациенти във вашия медицински център? С какви оплаквания най-вече се обръщат към вас?
- Най-често към мен се обръщат пациенти с артрити, подагра, остеопороза, остеоартроза и периартрит. Те идват заради болката и ограничения обем на движенията, които намаляват сериозно качеството им на живот. Важно място в моята практика заема артросонографията (ставната ехография). Става въпрос за образен диагностичен метод, който се наложи през последните 10 години в Европа и света. Пациентите все повече търсят ревматолози, които използват тази диагностика. Ставната ехография е в помощ на ранната диагноза на повечето ревматични болести, може да покаже възпалителната им активност, проследяваме ефекта от приложеното лечение и хода на заболяването като цяло, а също правим манипулации под ехографски контрол.
- С вас и ваши колеги сме обсъждали повечето често срещани ревматологични заболявания. Сега ви моля да коментираме псориатичния артрит, като първият ми въпрос е каква е връзката между псориазиса и псориатичния артрит?
- Псориатичният артрит засяга до 0,4 на сто от човешката популация. Представлява усложнение на кожния псориазис, като един от всеки трима пациенти с псориазис развива артрит за около 10 години след появата на първата псориатична лезия. При около 10 на сто от пациентите артритът е първата изява, като средно за около 15 години след това се появява псориазис.
- Коя възраст и пол по-често се засягат от това заболяване?
- Най-често е засегната активната възраст - 30-55 години еднакво при двата пола. Но при мъжете по-често се засяга гръбнакът и рентгенографските промени на ставите са по-тежки.
- Установена ли е причината за развитието на този вид артрит?
- При псориатичния артрит, както и при другите възпалителни артропатии, все още не е известна точната причина за развитието им. Важен рисков фактор обаче е наследствеността, което се доказва от много проучвания в тази насока. Например проучване в Исландия показва развитие на псориатичен артрит при роднини на болните до 4-та генерация. Затова при ставно-възпалителен синдром ние винаги питаме пациентите имат ли роднини с псориазис и псориатичен артрит. Други рискови фактори са влиянието на външната среда, острите физически травми, стресът, неправилният хранителен режим и др.
- Как лекарят разпознава симптомите на псориатичния артрит?
- Той е “ерозивен артрит”, който причинява деформация на ставите при 40 на сто от болните. Типична изява е асиметричното засягане на една или няколко стави (т.нар. моно- или олигоартрит). Засегнатите стави са болезнени, оточни, затоплени, сковани и трудно подвижни. Най-често се засягат ставите на ръцете и стъпалата. Съществува клинична изява на псориатичния артрит, почти неразличима от ревматоидния, поради която причина я наричаме “ревматоидна форма”. Характерно за псориатичния артрит е засягането на крайните (дистални) стави на ръцете - “дистална артропатия”. Има форма, която засяга и гръбнака - т.нар. псориатичен спондилит, и се среща при 40 на сто от болните. Характерен за псориатичния артрит е т.нар. дактилит - подуване и болезненост на цели пръсти, симптом, известен като “пръсти-кренвирши”. Друг характерен симптом е т.нар. ентезит - възпаление на залавните места на сухожилията и лигаментите за костта, най-често в областта на раменете, лактите, коленете и стъпалата. Още в края на първата година от началото на артрита се включват нови стави.
- Забавя ли се поставянето на диагнозата?
- За голямо съжаление, да, забавя се. Причините са много. Забавянето средно е 3-6 години според световната статистика. В България забавянето е още по-голямо, защото пациентите не предполагат, че ставните болки могат да имат връзка с псориазиса. Все повече дерматолози и семейни лекари насочват пациенти с псориазис към ревматолог за консултация. Интересен факт е, че обикновено леките форми на псориазис развиват артрит.
- Достатъчно ли е пациентът да има псориазис, за да се мисли за артрит?
- Много важна част от диагнозата е наличието на псориазис - настоящ или в миналото. Но освен това има и други критерии като наследственост, засягане на ноктите, отрицателен ревматоиден фактор. Също така наличие на синовит, дактилит, ентезит, типични рентгенови промени, лабораторни тестове и други. От голямо значение е използването на високочестотна артросонография /ставна ехография/, която визуализира пред ревматолога възпалението и неговата активност в областта на ставата, сухожилието, залавното му място и т.н.
- Д-р Несторова, последен, но важен въпрос: могат ли българските пациенти да разчитат на модерно лечение?
- В България са налице повечето лекарства за псориатичен артрит, налични в Европа. Важно е колкото е възможно по-бързо след поставяне на диагнозата да започне лечение с т.нар. базисни средства. При неуспех с тях се прилагат т.нар. биологични лекарства за този артрит, които на практика забавят и дори спират напредъка му. С тях намаляват и изчезват симптомите не само на артрита, но и на псориазиса. В България биологичното лечение е включено в реимбурсния списък на Здравната каса. Ако пациентът е подходящ за такова лечение и липсват противопоказания за приложението му, лекуващият ревматолог го насочва към Експертна комисия в Клиника по ревматология (в България има 3 такива комисии - София, Пловдив и Варна), а после и към Комисия в Здравната каса. При одобрение болният с псориатичен артрит получава биологичното лечение. Най-важното за пациента с псориатичен артрит е ранната диагноза и своевременно започване на лечение. Всяко забавяне на терапията води до бърз напредък на ерозивния артрит.
Митове за артрита
Мит 1. Артритът е самостоятелно заболяванеИстината е, че артритът може да бъде възпалително заболяване, но може да е и обменно-дистрофично. Всеки от тези два вида е само симптом на някаква конкретна болест – наследствени заболявания, захарен диабет, инфекция, преживяна травма преди години, някои синдромни заболявания и т.н. Освен това причина за възникване на ставните заболявания може да бъде алергия към миризми, към хранителни продукти, към външни замърсявания, към козметика и др. Също така артритът може да е симптом на онкологични заболявания. Артрити възникват и от на пръв поглед дреболии: например възпалило се е едното око, а половин година след това е заболяла ставата. И ние по никакъв начин не можем да свържем двете състояния, въпреки че връзката е очевидна. Но най-честите причини за болки в ставите са битовите или професионални претоварвания, както и наднорменото тегло.
Мит 2. Все ще се излекувам някога
Често ставните болести се проявяват в детска и подрастваща възраст, на които ние и нашите родители не сме обърнали достатъчно внимание. И те се развиват и проявяват вече в зряла възраст, когато е трудно да бъдат лекувани. Ако са минали 2-3 години от началото на болестта, тя се превръща в хронична форма. Тогава лекарите могат да помогнат само със симптоматично лечение – да облекчат болката. Но и от нея не могат напълно да се избавят, а само се потиска и притъпява остротата на проявите. Ако обаче е ясна причината за артрита, надежда за оздравяване все пак има. В случай че още не са произтекли дегенеративните изменения в тъканите.
Мит 3. Вероятно е ревматизъм
От едно време всички болки в ставите назоваваме ревматизъм. Истината е, че ревматизмът като отделно заболяване е свързан със стрептококовата инфекция. И засяга на първо място сърцето, чак след това, и то в незначителна степен, и ставите. Най-често лекарите-ревматолози се сблъскват с ревматоиден артрит. От него боледуват само едно на сто от хората на земята. Просто за този вид ставно заболяване се говори по-често. Защото е най-тежкият вид патология на ставите, който води до инвалидност. Ако се остави на самотек, само след няколко години е напълно възможно страдащият да се превърне в инвалид. Въобще ставните заболявания могат да имат доста сериозни последствия.
Мит 4. Ставите болят заради промени в климата
Действително болните стави са метеозависими. Но имайте предвид, че болките се засилват и при психичен стрес. Влошава се общото състояние на човека и дори се обостря основното заболяване. Затова лекарите съветват да се избягват стресовите ситуации, в такъв период да се увеличи дозата на приеманите препарати, а при стрес да се пие успокоително. Ставите усещат по-отрано приближаването на климатичните промени, затова е нужно да се прилага медикаментозно лечение в такава ситуация все едно сте получили болка. Вече стана ясно, че една от причините е алергията, например към определена храна. Напълно възможно е причината за обострянето при вас специално да се крие в храната, а не в магнитните бури.
Мит 5. Има ефективно средство против болки в ставите
Какво ли само не приемат пациентите със ставни болки: билки, добавки и много други средства. Независимо че лекарите непрекъснато повтарят „не се занимавайте със самолечение!” Необходимо е най-напред да се уточни диагнозата, да се изясни причината за заболяването. Всеки организъм се нуждае от индивидуално лечение в зависимост от причините за болестта и състоянието на организма. И по никакъв начин не се доверявайте на рекламите. Практиката е показала, че широко рекламираните препарати на основата на глюкозамин и хондроитин не помагат за ставните болки.
Мит 6. Масажът ще ме излекува
Нищо подобно! Често пъти масажът е противопоказен. Възможно е някои да почувстват облекчение за един час, но нищо повече.
Полезни препоръки относно храненето:
► Ограничете въглехидратите, мазнините и тестените изделия► Консумирайте по-малко месо, но повече риба и птиче месо
► Яжте повече плодове, зеленчуци и горски плодове. Те съдържат хранителни влакна, витамини и антиоксиданти, които защитават организма ви от външни въздействия
► Наблягайте на обезмасленото мляко и млечни продукти - в тях има по-малко мазнини и повече калций
► Особено полезни са рибеното масло, чесънът и медът. Здравите хора почти не се замислят за своите стави и започват да обръщат внимание чак когато им се случи някакъв проблем. Но ако изведнъж сте заболели, не се занимавайте със самолечение, не губете време, а търсете добър специалист