-Д-р Дърленска, какво е нивото на детското затлъстяване в България и до какво води то?
- България е на пето място по детско затлъстяване в Европа. Според данни на Световната здравна организация от 2014 г. при децата на 7-годишна възраст наднорменото тегло на момчетата е 28%, а на момичетата е 27,7%. Затлъстяването на същата възраст е 13% за момчетата и 12% за момичетата. Това е много опасно, защото едно пълно дете е бъдещ възрастен, който ще има проблеми със здравето си през целия си живот.
Детското затлъстяване е сериозен медицински проблем с голяма социална значимост. Затлъстяването води до натрупване на мазнини във вътрешните органи, което с времето нарушава функцията на тези органи. Почти 100% е сигурно, че пълното дете ще развие захарен диабет тип 2. Пълните деца в България вече страдат от заболяване, което беше характерно само за възрастните – високото кръвно налягане. Има проблем и с психичното развитие на детето – депресиите са много по-чести при малчугани с наднормено тегло. Това с годините може да доведе и до хранителни разстройства, които са психични заболявания.
-Кога децата започват да пълнеят?
-Няколко са възрастите, за които е установено, че са рискови за развитие на наднормено тегло и затлъстяване. Първата е около 2-годишната. Тя е критична за деца, които са имали ниско тегло при раждането и родителите се стремят те да наваксат на тегло, както и за деца, които родителите наричат злояди, а те всъщност имат проблем със захранването.
Втората критична възраст е на 5-6 г., когато все още не са напълно установени хранителните навици на детето. Точно тогава е изключително важна ролята на родителите – да знаят как да хранят децата си, за да не се стига до метаболитни проблеми. Децата сами не могат да се научат да се хранят правилно. Единственият вроден вкус е за сладост. Всички останали вкусове – за солено, горчиво, кисело, се формират от храните, които даваме на децата си.
Третата критична възраст за развитие на наднормено тегло и затлъстяване е пубертетът. Тогава хормоните започват активно да влияят на метаболизма и се отключват някои генетични предразположености за натрупване на тегло.
Дори ако детето е слабо, това не означава, че то не е в риск да напълнее през тези три критични възрасти. Всичко зависи от начина му на хранене и на физическа активност, за което родителите са пример и стимул. Сами виждате по улиците все повече пълни деца. Защото родителите ги хранят предимно с готова, преработена храна: освен т.нар. „джънк фууд” и всички храни с прекалено съдържание на сол, захар и мазнини.
-Какви са рисковите фактори за детско затлъстяване?
-Всяко дете е комбинация от гените на родителите си и то не може да избяга от фамилната си обремененост. Когато двамата родители са слаби, рискът за детето да е пълно е 8%. Но когато единият от родителите е пълен, рискът значително нараства – 40%. Ако и двамата родители са пълни, рискът вече е 80%. Но промените във факторите на средата – хранене и физическа активност на детето, зависят много от начина на живот на родителите и на техния личен пример. Ако родителите консумират нездравословни храни, тези хранителни навици ще бъдат усвоени от детето и то ще се превърне в пълен възрастен.
Друг рисков фактор за детското затлъстяване е теглото на майката по време на бременността. В медицината се говори за вътреутробно затлъстяване. Ако бременната се прехранва и не приема правилните храни и напитки, то рискът за метаболитни заболявания на детето е много висок. Когато индексът на телесна маса на майката е нормален – 18,5 до 24,9 – общо през трите триместъра на бременността теглото се покачва от 12 до 15 кг, препоръчителни са 13 кг. Ако бременната е с поднормено тегло, тя може да наддаде повече. Проблемът е със жените, които имат първоначално затлъстяване. При тях общото натрупване на тегло през бременността не трябва да надхвърля 11 кг. При жени с много силна степен на затлъстяване се препоръчва да качат 8 кг през бременността. Бременната не трябва да яде за двама, както се смяташе. Това отдавна е отречено. Често жените наддават 20-25 кг, но това е рисков фактор за плода. Риск е за майката, която може да отключи гестационен диабет, и за бебето, което на даден етап от живота си може да заболее от диабет тип 2.
Друг фактор за детското затлъстяване са лошите навици. Това означава повишен прием на захарни изделия, на газирани напитки, съчетан с много гледане на телевизия, компютри и таблети.
Въпреки че сме във века на технологиите, те не са полезни за здравето на децата. Препоръките са един час на ден общо пред екран. В България децата на възраст 6 – 7 г. прекарват пред екрана 26 часа седмично. В Холандия децата са пред екрана 10 часа по-малко. Белгийската педиатрична асоциация забранява да се борави с електронни игри до 6-годишна възраст. Възмутена съм от поведението на родители, които слагат таблета или смартфона пред детето, докато те вечерят, за да може то да се занимава с нещо. Това е изключително вредно за психичното развитие на децата, а и защото те са обездвижени. А когато стане възрастен, този индивид ще бъде все по-обездвижен, защото повечето професии вече са свързани със седене в статично положение.
-Какви съвети ще дадете на родителите да се справят със затлъстелите си деца?
- При децата не трябва да се прави диета, а да се промени начинът на хранене. Ако майката започне да брои калориите на детето, то цял живот ще бъде на диети, последвани от йо-йо ефект на бързо натрупване на тегло и всъщност никога няма да бъде здраво. Промените в теглото трябва да са малки. Нормално е децата да увеличават теглото си с растежа по 3 кг годишно. Ако смятате, че детето ви има проблем с теглото, задължително се консултирайте със специалист. Не започвайте първо със съвети от интернет, приятелки или роднини. Важно е да се определи и причината за покачването на теглото – дали това е системно преяждане, или ниска физическа активност, за да се работи в тази насока. Родителите играят ключова роля в този процес, защото те са модел и пример за децата си. Приемете детето си такова каквото е. Не го обиждайте, че е дебело, не го критикувайте. Критиката не мотивира. Научете го да се харесва.
Видове пълнота
Има три типа детско затлъстяване. Първият тип е синдромното затлъстяване, което е генетично. При него освен екстремно затлъстяване настъпват и други промени в тялото – изоставане в ръста, в психичното развитие. Но това са редки синдроми, които могат да се установят при биохимична пренатална диагностика.
Друг тип затлъстяване е вторичното. То отново е генетично, защото е свързано с мутации на някои гени, отговорни за регулиране на апетита. Това са лептинов дефицит, лептин-рецепторен дефицит и дефицит на проопиомеланокортина. Лептинът е хормон, който се синтезира от мастната тъкан. Колкото повече мастна тъкан има в организма, толкова повече лептин. Той има полезно действие върху нашия организъм, защото потиска апетита. Обаче пълните хора с много голямо количество мастна тъкан, въпреки наличието на много лептин, са резистентни към действието му. Около 3% от децата имат този тип вторично екстремно затлъстяване. Те се раждат така и трупат килограми още в кърмаческа възраст. За лептиновия дефицит съществува лечение с лептин, което довежда детето до нормално тегло.
Най-честата форма на затлъстяване е обикновеното. При него има фамилна обремененост. Ако родителите са с наднормено тегло или затлъстяване, има риск за поколението. Но факторите на средата – неправилното хранене и липсата на физическа активност, играят съществена роля за възникването му. Рисковата възрастова група за това затлъстяване са предпубертета и пубертета.
Мара КАЛЧЕВА