Д-р Теодора Вълчева: Честите инфекции и стресът отключват астмата!

 Често пъти бронхиалната астма се диагностицира много късно или въобще не се стига до диагноза. Какви съвременни методики могат да овладеят тежките астматични пристъпи, съществуват ли нетипични симптоми на тази болест, които допълнително забавят нейното доказване? По тези и още въпроси разговаряме с д-р Теодора Вълчева - интернист-алерголог от Клиниката по алергология и астма към Университетска болница “Александровска” - София.

- Д-р Вълчева, какво заболяване е астмата - алергично или възпалително? Или и двете? Какво не знаем за него?
- Ще започна с това, че астмата е социално значима болест, която и у нас е призната за такава. Ще подчертая, че на този етап по света има регистрирани повече от 300 милиона болни, от които 250 хиляди умират годишно поради непровеждано лечение. Така че ако това заболяване се диагностицира и лекува, може да се гарантира добро качество на живот, като това при здравите хора. Има малък процент от хора, при които бронхиалната астма протича по-тежко. За съжаление обаче тя е заболяване, което най-често не се диагностицира или не се провежда лечението от страна на болните. Поради причината, че се подценява терапията, която се изисква. Астмата е хронично възпалително заболяване с променена реактивност на дихателните пътища. Променената реактивност на дихателните пътища е важен момент от това определение, защото белият дроб на болния от астма реагира парадоксално на околната среда. Т.е. така както здравият не реагира.

- Какво го предизвиква?
- Изключително неизбежни фактори и от вътрешната, и от външната среда могат да предизвикат тежки пристъпи. Дори тези приятни промени в околната среда, както е през пролетта например, когато разцъфтяват всички дървета, цветя, ни правят нас щастливи, а болните от астма - те могат да получат много тежки проблеми.

- Какви са типичните симптоми на тази болест? Има ли и нетипични?
- Астмата може да започне в ранна детска възраст и във всяка една възраст. Като първоначално може да

протича класически с пристъпи от задух

Но може да има пристъпи от кашлица, може да се прояви и с хриптене и стягане в гърдите. Това са все симптоми, които показват, че нещо се случва с дихателните пътища и с белия дроб. Но имайте предвид, че невинаги наблюдаваме класическия пристъп от заболяването, както ние казваме, респираторна диспнея.

- Т.е. симптомите биха могли да заблудят относно диагнозата, така ли?
- Да, биха могли, защото си приличат с тези на много други белодробни заболявания.

- За причините има ли какво още да кажем?
- От една страна, има генетични фактори, които предопределят съдбата на астматика. От друга страна - замърсяването на околната среда е изключително тежък определящ фактор. Болестта може да се отключи дори при генетична предекспозиция или при липса на такава, при интоксикация или професионални вредности. Не трябва да пропуснем честите инфекции, които също могат да се окажат провокиращ фактор. И не на последно място -хроничният стрес или високите стресогенни негативни фактори -те също могат да отключат това заболяване.

- А какви усложнения може да предизвика нелекуваната астма?
- Най-тежкото усложнение е остра дихателна недостатъчност, при която болният загива, ако не е поставен на командно дишане. Защото се изравнява налягането на въглеродния двуокис и на кислорода и болният на практика престава да диша, не се активира дихателният му център. Това е най-тежкото усложнение.

- Как се овладява един средно тежък, да го наречем, класически пристъп на бронхиална астма?
- Има от т.нар. бързо отпускащи дихателните пътища препарати - симпатикоагонисти или холинолитици. Те действат бързо и се приемат инхалаторно от болния. Могат да се подават също така и с маска под налягане заедно с кислород - т.нар. тайдъл-бритинг дишане. Разбира се, това се изпълнява в отделението. Тук искам да отбележа

съществен момент от лечението

При тежки пристъпи на астма понякога рецепторите, които трябва да реагират на тези бързо действащи бронходилататори, са блокирани. Това явление ние го знаем като едренергична блокада. И за да станат адекватни, е нужно пациентът да получи вливания. Става дума за венозни вливания на кортикостероиди. Тази процедура, естествено, се прави в отделенията. А вече при най-тежките случаи болните биват лекувани в реанимация, където може да се стигне до интубация и т.н.

- Като казахте, че е хронично заболяване, това означава ли, че не можем да говорим за излекуване? Или е с периоди на дълга или не толкова дълга ремисия?
- При всички случаи на хронични заболявания говорим за заболявания под контрол и за клинична активираност. Съответно има периоди, в които пациентът е в равновесие с вътрешната и външната среда и няма пристъпи. Т.е. има т.нар. клинични ремисии, но за излекуване не можем да говорим при това заболяване. Това, което може да ускори навлизането и да гарантира пълноценна клинична ремисия, най-често го постигаме при атопичните астми, т.е. когато болният провежда имунотерапия с актуалните алергенни ваксини.

- Как се отнасяте към алтернативната медицина и народното лечение, особено като се има предвид алергенната природа на астмата?
- Трябва да ви кажа, че ако се практикува от хора, които имат медицинско образование, при леки форми, може да има някаква полза. Но когато се прилага от хора, които нямат подготовката на класическата медицина, такова лечение понякога крие тежки рискове за болния.

Преди всичко пациентът трябва да мине на консултация при специалист -алерголог или пулмолог, за което не би трябвало да му се отказва направление. Астмата се лекува само в специализирани клиники.


Между другото!

Специалисти в много страни все по-често разчитат и на психотерапията. Д-р Вълчева спомена негативните емоции като евентуален отключващ фактор за бронхиалната астма. Постоянното напрежение и емоционалната неустойчивост могат да доведат до това всяка нестандартна ситуация да се превърне в пусков механизъм за обостряне на болестта. А психотерапевтът може да помогне това “лошото”, което е заседнало подсъзнателно, да премине в съзнателно, т.е. да се научи човекът как психологически може да “преработи” своите негативни емоции. Крачка по крачка пациентът усвоява сам да режисира своето вътрешно “Аз”, т.е. да контролира своите реакции към случващото се и да промени своя възглед относно една или друга ситуация. Защо не да промени начина си на поведение? Именно това ще позволи облекчаване на болестта.


Яна БОЯДЖИЕВА