В. „Доктор” многократно дава трибуна на наши читатели, сблъскали се и продължаващи да се борят с тормоза, който представлява минаването през ТЕЛК. След поредица от наши публикации за хаоса, наречен ТЕЛК, за право на отговор ни потърси д-р Васил Наков, председател на ТЕЛК Димитровград. Ето какво сподели той като човек, който години наред работи в системата и също я познава до болка.
- Д-р Наков, поискахте право на отговор по повод наши публикации за гаврата на ТЕЛК-овете с хората. Разбира се, вие имате право на такъв отговор и ние ви го даваме, но с какво ще ви помогне това?
- Поискахме право на отговор след публикациите за ТЕЛК Димитровград, защото това, което е написано в тях, ме шокира. Тези публикации сриват авторитета ми, а аз съм с 39 години стаж по специалността неврология. Сриват авторитета и на доц. д-р Атанасов, хабилитирано лице, на д-р Бакалова... С една дума, имиджът на ТЕЛК Димитровград е толкова оплют, че не може да бъде повече! И ще ви докажа, че това са пасквили от хора некомпетентни, за които единствено личностното отношение има значение. Те нямат абсолютно никаква представа относно медицинската експертиза, освидетелстваните болни и т.н. Освен това в интервюто са им задавани абсолютно провокативни въпроси от ваша страна - много внимателно прочетох цялата публикация. Ако обръщам внимание на тези неща, трябва да ви кажа, че мога да съдя тези хора за клевета. Вижте какво пише: „Безобразията на ТЕЛК Димитровград са повече от шокиращи”. Да, шокиращи са! Вие имате ли представа какво значи ТЕЛК? Къде работи ТЕЛК комисията и при какви условия? Ние сме за Книгата на Гинес – единственият ТЕЛК в света, който работи в такива ужасни, непоносими условия. Ако бяхте дошли сутринта, щяхте да видите 40 човека да чакат навън – не може да минете по коридора. 40 човека чакат! Тази стая е единствената, в която работим. Ето ги преписките, ето ги кашоните... Има и още един цял склад с подобни кашони. Хиляди преписки! Следователно, второто шокиращо безобразие е в каква обстановка работи ТЕЛК! Това е отразено в констативните протоколи от проверката на РЗИ. Във втора точка от този констативен протокол е казано: „За да се подобри дейността на ТЕЛК, е необходимо да се разкрие втори състав в Димитровград. Знаете ли кой разкрива ТЕЛК-овете в Димитровград? Чл.10, т.1 - това е нова промяна в закона: „Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директора на съответната РЗИ”, т.е. от д-р Соня Димитрова. Те констатират, че е необходим втори състав на ТЕЛК, но не го разкриват. Попитайте ги защо не разкриват този втори състав!
- Вече съм задавала този въпрос на д-р Соня Димитрова и не само на нея. ТЕЛК Хасково също имат такъв проблем. Разговаряли сме и с д-р Запрянов, зам.-директор на МБАЛ Хасково. Вие много добре знаете отговора на този въпрос, д-р Наков – няма специалисти, които да искат да работят в ТЕЛК.
- Точно така! Те го казват това, а защо тогава пишат, че: „Безобразията в ТЕЛК Димитровград са повече от шокиращи”? Това е безобразие! Второ, в материала пишете, че има хора, които чакат повече от година да бъдат извикани на комисия.
- Вие не сте съгласни с твърдението на РЗИ, че има хора, които чакат повече от година и половина ли?
- Напротив, много съм съгласен дори. Но каква е причината за това? Ето ви амбулаторната карта, амбулаторната тетрадка, където пише, както и в наредбата за ТЕЛК: „Териториалните лекарски експертни комисии се създават при нормата за годишна натовареност 2400 случая”. Няма година, а вече девета година работя в ТЕЛК, в която ние да не сме надскочили тази норма от 2400 случая. Няма такава! Следователно ТЕЛК Димитровград по отношение на закона, на наредбата и на натовареността си върши работата.
- Не ми стана ясно, д-р Наков, чакат ли всъщност хората за явяване пред комисия година и половина или не?
- Как да не чакат година и половина?
Чакат, дори и три години...
Но това не е само в нашия ТЕЛК! Защо не отидете в ТЕЛК Хасково? Или в някоя друга ТЕЛК! И те са същите. И те имат същите проблеми.
- Каква е причината за това дълго чакане?
- Новопостъпилите трябва да минат приоритетно, за да им разгледаме документите. Това са предимно възрастни хора и жалбите са именно от тях. Но те получават и пенсия. И ако такъв човек е освидетелстван с над 71% инвалидност, получава между 5 и 10% добавка към пенсията. Виждате откъде идват жалбите: от тези, които са възрастни, от болните на легло, чиито близки искат нещо да добавят към пенсийката... И ако може на близките им да се определи чужда помощ, защото искат държавата да се грижи за тях. Тези същите, синове, дъщери и т.н., на които майките и бащите им са ги гледали като малки и са ги направили хора, не искат да се ангажират с тях, да ги гледат, да ги обслужват и т.н. Искат друг да се грижи за тях! Само че това може да си го позволи една социална държава, но аз смятам, че ние не сме такава. Следователно това, което сте написали за дългото чакане за комисия, е вярно, но никой не казва защо е така. Казва ли д-р Соня Димитрова защо хората чакат по две-три години, като по закон срокът е три месеца? А именно тя трябва да разкрие втори състав на ТЕЛК – това е нейно задължение. Клевета са и думите на д-р Таня Шуманова: „Напълно здрави пациенти са били освидетелствани със 100% инвалидност”! Да ми посочи дори и само един такъв случай, в който д-р Наков е подписал на здрав човек – 100% инвалид. Това е лъжа и клевета! Второ, пишете, че: „Като лекар д-р Наков няма право да се държи грубо с болните”. Девет години д-р Наков работи в ТЕЛК. Имам решени около 21 000 случая. Кои се оплакват? Оплакват се хора от д-р Наков, чиито щения не са удовлетворени. Идват тук, чукат непрекъснато на вратата, когато ние заседаваме в комисията, и искат да получат информация за някакъв проблем. И аз, понякога, и с по-остър тон казвам: „Напуснете! Може да получите информация след 14 часа.”
Лъжа е също, че ние не даваме информация. Поредната лъжа на д-р Таня Шуманова: „Унизително се държи с пациентите!” Какви са тези жалби, които получават в РЗИ? Жалбите са именно затова, че хората чакат повече от година и половина. Това не са жалби за грубо отношение на комисията. Ние тук сме трима лекари. Аз съм лекар вече от 40 години! Извел съм трима болни от клинична смърт! А е казано, че всеки лекар си оправдава разходите по неговото обучение, като само един случай в практиката си изкара от клинична смърт. А аз съм изкарал три! И ще пишат за мен: „... да махнат д-р Наков!”
- От РЗИ казват това, защото при тях постъпват много жалби
- Д-р Здравко Наков, бившият управител на болницата, не ми е направил нито една забележка. Аз нямам нищо общо с д-р Таня Шуманова и с д-р Соня Димитрова. Те
показват въпиюща некомпетентност
по отношение на медицинската експертиза. Като лекари, като други специалисти аз не ги познавам и не мога да им давам оценка, но те са некомпетентни по отношение на медицинската експертиза. Само в това отношение – да бъдем точни! И ако, например, д-р Наков се отнася по принцип грубо с пациентите, някои от тях ще отидат при управителя д-р Здравко Наков и ще му се оплачат от това отношение. Нали? А такова нещо няма. След като д-р Шуманова и д-р Димитрова имат такива оплаквания от мен, защо не се обадят на управителя на болницата за това – той щеше да ми наложи наказание? А няма такова нещо! Следователно твърдението, че д-р Наков унижава пациентите, е чиста клевета. С една дума, това е един зле скроен пасквил (бел. ред. - „пасквил” означава „малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора”) на личностна основа.
- Защо смятате, че от РЗИ имат личностно отношение към вас?
- Имайте предвид, че д-р Шуманова е съпруга на д-р Шуманов, който беше началник на неврологично отделение. Аз работих и там. Имахме тогава принципни различия с д-р Шуманов, които съм му ги казал в очите и които не са много удобни. Следователно тук има конфликт на интереси. Д-р Шуманов информира съпругата си д-р Шуманова и тя започва плюене по д-р Васил Наков. Това е истината! Никаква друга истина няма. Разбира се, те казват и някои истини за причината за тези безобразия. Например, за чл.110 от Кодекса за социалното осигуряване. В началото, през 2005 г., когато започнахме да работим, в кодекса се казваше така: „При обжалване на експертно решение на ТЕЛК всички плащания на пенсиите се спират. Предизборно някой (аз не цитирам имена) вмъкна промяна в този чл. 110, която гласи, че при отмяна на решението на ТЕЛК, когато НЕЛК свали процента, парите, които са изплатени на човека до този момент, трябва да ги възстановим ние – от собствения си джоб. Какви ли не сигнали давахме – до Народното събрание, до министри... Обещаха ни, че ще оправят нещата. Най-накрая този позорен член беше премахнат, след като колегите от ТЕЛК в София заплашиха, че ще спрат работа и ще напуснат. А без ТЕЛК няма НЕЛК – става срив на системата. Тогава се уплашиха и премахнаха този член. Но през декември 2012 г., нелегално, без да мине през здравна комисия, Юлияна Костова, Десислава Атанасова и Менда Стоянова вкарват обратно чл.110 в закона.
И нас ни
осъдиха вече – трябваше да платим над 3000 лв. от джоба си –
ние, с мизерните си заплати... Да платим за какво?! Защото някой решил да се прави на добър, да дава пенсии, ама – други да плащат! А защо този, който е получил неправомерно пенсия, да не върне парите? Никой не ти дава отговор на този въпрос. В материала си пишете: „За да се презастраховат, лекарите от ТЕЛК дават по-ниски проценти.”
- А не е ли това причината?
- Донякъде това е причината. Ние много внимаваме да не даваме големи проценти – не защото сме некомпетентни, а защото именно този чл.110 ни принуждава да го правим. Въпреки, че аз мога с чиста съвест да кажа: ние тук сме обективни хора, извършваме клинични прегледи и решаваме обективно. Той може да ми пише, че умира, но нещата да се окажат напълно различни. Имам предвид действителен случай в Меричлери.
- Какъв беше този случай? Разкажете ни.
- Правим домашно посещение за жена на легло, която не може „да мръдне” – според предварителната информация от нейните близки. Отиваме на място. Чукаме на вратата и излиза една възрастна жена. На въпроса ни къде е Марийка, тя отговаря: „Аз съм сестра й. Марийка отиде за хляб.” Виждате ли какви случаи има! И ако ние не внимаваме, не ги преглеждаме, ще има много такива случаи. Ние сме интелигентни хора, с много голям опит. А вие тук пишете: „Д-р Здравко Наков (управител на болницата) се страхува да махне д-р Васил Наков от ТЕЛК, защото комисията щяла да се разтури. Това е голяма истина, между другото! Добринка Тренчева, нашата секретарка, ако се разболее един ден, слагаме табела на вратата: „По технически причини комисията не работи днес до второ нареждане”. Това е голяма истина! Ако един от нас (не само аз) напусне, комисия няма да има. Ще се трупат тези преписки още повече – в още един склад. И хората ще чакат не три години, а 13...
- Пациентите не са виновни за това, д-р Наков!
- А кой е виновен? Защо не зададете въпроса на д-р Соня Димитрова защо не откриват втори и трети състав на ТЕЛК? Ние знаем отговора – никой не иска да работи тук, при тези условия и за тези пари! Неслучайно пише, че годишната натовареност на комисията трябва да е 2400 случая. Ние се ръководим единствено от наредбите и законите. Всичко друго е, казвам го ясно, клевета, плюене и личностно отношение.
- Д-р Наков, най-голямото ми притеснение е вашето отношение към пациентите. Моля ви да отговорите ясно и категорично на въпроса: вярно ли е това, че вие имате грубо и лошо отношение към пациентите?
- Аз нямам грубо отношение към пациентите. Твърдението, че д-р Наков има грубо отношение към пациентите, е долна клевета!
- От РЗИ са изпратили сигнал до етичната комисия чрез регионалната лекарска комисия в Хасково точно по този повод.
- Това е голо твърдение! Аз също мога да ви кажа, че д-р Таня Шуманова има отвратително отношение спрямо нашата секретарка Добринка Тренчева. Тя не се обажда на председателя на комисията, а на секретарката и започва да я ругае по телефона, да я наскърбява. Аз съм я виждал много пъти разплакана... И ще си позволява д-р Шуманова да й държи такъв тон! На какво основание? Секретарката ни не получава нито един лев за извънреден труд, а работи по 11 часа на ден. И второ: тези двете госпожи – Таня Шуманова и Соня Димитрова, лично са се обаждали да ходатайстват техни хора да минат по-бързо на ТЕЛК. А сега плюят ТЕЛК!
- Виждам при какви мизерни условия работите. Не сте ли подавали сигнали до съответните инстанции, за да се решат проблемите ви, от които страдате не само вие, но и инвалидите, които идват при вас?
- Години наред сме давали предложения до управителя на болницата, но нито едно наше предложение не е удовлетворено. Виждате ли тук обзавеждането? Виждате ли компютрите? Знаете ли кой ги е платил? Ние! От собствения си джоб. Купуваме си и хартията, всичко си купуваме сами. Само стаята е на болницата – всичко друго от обзавеждането си е наше, с наши средства. Затова ви казах, че няма такъв ТЕЛК в света! Когато дойдохме в началото, до средата на стаята имаше натрупани кашони с досиета. Смилиха се да ги преместят в друга стая – в бившата телефонна централа. Всички досиета са в кашони по земята. Добринка трябва на колене да лази, за да търси нужното досие...
Доц. д-р Любен Атанасов, специалист по обща и детска хирургия:
Получаваме по 500 преписки на месец
„Знаете ли приблизително колко молби се подават на година в картотеката в Хасково? Около 12 000! Разделете ги на два ТЕЛК-а и вижте колко остават да чакат, при условие че ние гледаме само такива новопостъпили. Ние гледаме за преосвидетелстване, гледаме жалби, гледаме болни, отговаряме на питания... Кой каквото поиска, пита ТЕЛК! И в този смисъл бройката не е 12 000, а е много повече. Не става въпрос, че ние не може да сбъркаме. Но когато фактите са представени фрапантно невярно, това дразни. РЗИ направи проверка по указание на зам.-министъра Пенков. Знаете ли защо? Защото седмици преди това изпратихме официално исканията си до министерството!
Едва ли е съвпадение визираното изявление на д-р Пенков. В тази връзка ще ви дам пример с един друг нашумял медиен случай – с мъжа от Ивайловград, инвалид, с два отрязани крака. Беше се оплаквал на медии, в „Шоуто на Слави”, на омбудсмана, на кого ли още не... Бяхме принудени да отидем на място, без той да има изследвания. А ако нямаме предварителните изследвания, по принцип не трябва да ходим там. Но той, човекът, понеже се оплакал на висши инстанции, отидохме. И знаете ли какво намерихме? Намерихме един човек с отрязани крака. Седи си на количката в градината и си разговаря, в много добро състояние. Няма изследвания. Казвам на сина му: вие трябва да направите снимка, за да се види, че на баща ви са отрязани краката, и да ни я донесете. Аз му направих снимка с фотоапарата, още докато бяхме там. Този човек заведе баща си в болницата, направиха снимките и се свърши работата... Но той не можа да дойде при нас, а ние – трима човека, заедно с шофьор и кола, трябваше да отидем до там. А ние гледаме средно по 240-250 човека на месец. Ако получаваме по 250 преписки на месец и не ги обслужим, тогава могат да се оплакват от нас. Но ние получаваме по 500 преписки на месец. Е, вижте, там стои папка от 2011 г. Стои и чака! Идват нови – стоят и чакат. Ние не можем да ги видим, нямаме тази възможност. За този обем на работа трябва да има поне още 4 комисии. Ние сме на санитарен минимум по въпроса за работата – трима специалисти, плюс една секретарка. И всичко трябва да свършим. Сутринта са минали най-малко 18 човека – много пъти с по двама-трима придружители. И ние сме всички тук в това малко помещение! Кашлят, кихат, ще кажа и още мръсни, миризливи отвсякъде... Но ние сме тук. Аз или д-р Наков диктува на секретарката, д-р Бакалова трябва да преглежда... В това време някой чука на вратата и иска сведения, друг – звъни по телефона и пита нещо... И тук става лудница. Условията са отвратителни! Няма специалисти психиатри и по белодробни болести. Ние имаме документи при нас на жена, болна от астма, които чакат специалист от 2011 г. И тези пациенти ще се оплачат, и то с пълно право, но... отново от нас...”
Д-р Нина Бакалова, специалист по вътрешни болести към ТЕЛК Димитровград:
Нямате представа колко трудно се работи тук!
„Аз съм лекар от 34 години. 28 години съм работила във вътрешно отделение, била съм началник на отделение. Това, което е написано за нас, просто ни смаза. И е безкрайно обидно от колегите в РЗИ да се казват такива неща. Вчера бяхме за първи ден на работа. Няколко човека чакат за информация. Аз излизам за писмата – помолих ги да изчакат до 13 ч. Чакаха хората търпеливо. Сред тях беше и един мъж от с. Корен. Подали документи за освидетелстване на майка му, която е на 85 г., преди две седмици. Обясних му, че молбите се разглеждат според срока на подаване. В следващия момент той озверя и започна да ми крещи: „Ти, какво, ма! Ще чакаш майка ми да умре ли?” И още куп неща от този род. И това е всеки божи ден. Друг случай. Аз си пиша тук в кабинета, заедно със секретарката. Влиза един мъж и започва да крещи още от вратата: „Ти, ма, аз ще науча къде живееш, ще ти сменя физиономията...”. Аз ставам от стола и се опитвам да го успокоя, но той започна да налита да ме бие. Хукнах да викам охраната. Изплашихме се много! Нямате си представа на какво сме подложени! Всеки ден е така. Как се работи в такава обстановка? Болните са много – виждаме го това. Народът е болен, беден, гладен! Но ние какво можем да направим? Ако и тримата напуснем, какво ще стане с този ТЕЛК? Затваря се!”.
Бележка на редакцията: С нови въпроси и отговори продължаваме да търсим истината за хаоса в ТЕЛК-овете в България - недоволни лекари, притиснати до стената с абсурдни закони и правилници, и отчаяни инвалиди без пенсия! Докога?!
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай