Дарената яйцеклетка е нов живот

Да бъдеш донор, е избор да промениш себе си

https://zdrave.to/index.php/zdravni-novini/darenata-qjcekletka-e-nov-jivot Zdrave.to
Дарената яйцеклетка е нов живот
Валя Попова е член на Управителния съвет на фондация „Майки за донорството”. Родена в Добринище, завършила бакалавърска степен по публична администрация през 2009 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Майка на момиченце. През 2013 г. става донор на репродуктивен материал и остава в каузата.

Валя е една от 600-те красиви и смели български майки, решили да дарят безвъзмездно яйцеклетки, за да подарят надежда за дете на хора, които не познават. Младата жена не се страхува да излезе от анонимност, дори напротив – открито говори за проблемите, свързани с донорството и невъзможността на стотици хиляди български семейства да се сдобият с мечтаната рожба.

„В България няма и не може да има платено донорство на яйцеклетки. Жените, които решават да дарят свои яйцеклетки, го правят, без да получават пари за това”, сподели  борбената майка.


- Здраво и упорито работите, Валя, във вашата фондация в помощ на хората с репродуктивни проблеми. Колко вече са донорите?
- Антон Чехов е казал: „Никой не знае къде е душата, но всички знаят как боли.” А ние от фондация „Майки за донорството” всеки ден виждаме тази болка в очите на онези жени и мъже, борещи се за изконното си право да бъдат родители. Всеки ден има нова история, една нова болка, но има и по един щастлив край, защото ние, „Майките”, сме се нагърбили с нелека задача - да сбъдваме мечти. 

Броени дни преди Коледа за трета поредна година организирахме Дни на донорството и за трета поредна година въпреки умората, изтощението и всички съпътстващи емоции и перипетии при такова събитие сме щастливи и удовлетворени, защото няма по-приятен шум от звънкия детски глас и няма по-красиви сълзи от изплаканите от щастие.

Фондация „Майки за донорството“ е създадена през май 2014 г., но това съвсем не е началото. Донорската програма съществува от 2010 г. към фондация „Искам бебе“, но с нарасналия обем донори и за съжаление с нарастване броя на двойките, имащи нужда от донорски материал, съвсем естествено продължение бе тази програма да се отдели в самостоятелна неправителствена организация.

За тази година и половина като фондация имаме с какво да се похвалим, но и ни предстои още много дълъг път. Близо 2000 са вече донорите, мъже и жени, дарили анонимно и безвъзмездно репродуктивен материал в полза на нуждаещите се. Имаме и едно голямо постижение през 2015 г. - Столична община прие програма за подкрепа и финансиране на двойки за ин витро процедура с донорски материал.

- Защо донорството трябва да е добрият избор на българина?
- Колкото и клиширано да звучи, защото ние, българите, се топим като нация. Като заговорим за статистика, и е плашещо. Огромен е процентът на двойките, които имат само по едно дете и по една или друга причина не искат повече. От друга страна, над 40 000 по официални данни са двойките, който се нуждаят от репродуктивен материал, за да бъдат родители. Аз съм абсолютно убедена, че

българинът е хуманен и съпричастен, 

но зле информиран. И всичко това, което ние като неправителствена организация правим, го доказва.

Наскоро давах интервю по една телевизия. На колежката ви й бяха нужни точно пет минутки, за да се запознае с проблема, като след края на разговора ни заяви желанието си да стане донор.

Да бъдеш донор, е начин на живот. Да бъдеш донор, е избор да промениш себе си, мирогледа си и живота, който живееш. Напук и на инат на всичко да избереш да бъдеш щастлив, да бъдеш положителен. Процесът по даряване не е само физически акт, а ново начало да опознаеш себе си. Ако щете, донорството трябва да бъде добрият избор на българина дори и с възпитателна цел на нашите деца. Те също са част от целия този процес - чуват, виждат, говорят, често сутрин на преглед донорките идват с децата си и те виждат различна страна на живота. Те виждат своите родители в различна светлина.

Това, че някой има нужда и неговият родител е дарил безвъзмездно и анонимно, няма как да не даде отражение върху отношението на това дете към заобикалящия го свят. Живеейки във време и общество, в което всички духовни и морални ценности са потъпкани, за мен донорството е най-добрият избор на българина да бъде добър човек.

- Какви са проблемите на двойките в репродуктивна възраст и защо е добре да не сме безразлични към тях?
- Много е трудно да се каже какви са, но една от основните причини са вродените аномалии и при жените, и при мъжете. Причина е и т.нар. изчерпан яйчников резерв при момичетата до 30-годишна възраст, те вече нямат яйцеклетки, които могат да се превърнат в дете. Всъщност има яйцеклетки, но са негодни. Не може да се докаже от какво са негодни – гадаем, че това е 

вследствие на Чернобил, 

на околната среда, на начина ни на живот, но за съжаление никой не може да каже защо се случват тези аномалии. Такива неща се случват и при мъжете. Никой от нас не е застрахован, няма външни белези, по които да разпознаем дали ще имаме или не детеродни проблеми. Затова са много важни навременните профилактични прегледи.  

- Как и с какво подпомагате майките?
- Грижата на фондацията към донорите не спира само с приключване на процедурата. Много често има случаи, в които донор има нужда от подкрепа и координаторите винаги са на линия. Намира се лекар, който да помогне, намира се начин този човек да бъде подкрепен. Има случаи, в който идва жена на преглед, за да става донор, и й се открива здравословен проблем, който не й позволява да дари. Тази жена получава от нас цялата подкрепа и опора, както и съдействие. Спасяват се човешки животи. Тук хората намират приятели и се получава спойка между хора, наглед с различни интереси и виждания, но близки по дух и убеждения. И всеки помага както и с каквото може на ближния си само защото е донор.

Да си донор, е начин на живот и въпрос на усещане. Аз самата станах по-добър човек, промени ми се мирогледът, отношението към дъщеря ми, виждането ми за живота. Процедурата не е сложна, но преди това трябва да усетите с душата си, че искате да направите щастлива някоя друга майка, както и нейното семейство. Вече съм частица от нечие друго щастие и се чувствам добре. Дарената яйцеклетка е дарен живот! 

За донорите мога много да говоря, но това чувство може да се изпита само когато станете такъв!

Ирена и Николай:Молим се да станем достойни родители

„Здравейте. Казваме се Ирена Петрова и Николай Маноилов. Заедно сме от 13 г. Аз съм на 37 г., а той е на 36. Много бихме искали да станем родители, но това не може да се случи по естествен път. Нуждаем се от помощ. Преди години се почувствах зле и отидох на лекар. Оказа се, че имам тумор с размер на тримесечно бебе - при отстраняването му премахнаха и двата яйчника, но ми беше запазена единствено матката, която е в добро състояние.

От тогава пия лекарства, за да мога да я запазя. Това беше направено с цел да мога да направя ин витро процедура с донорска клетка. Тази процедура е много скъпа. Остана ни вярата и затова се надяваме, че хора като вас биха ни помогнали да осъществим нашата мечта, която за някои е даденост, но за нас е невъзможно. Да бъда щастлива майка и да изпитаме радостта от това щастие, при нас явно трябва да се случи по най-трудния начин. Дано да не е невъзможно. Надявам се, че ни разбирате и ви моля да ни подкрепите. С цялото си сърце ви благодаря, че четете това. Моля се скоро да бъдем достойни родители на  прекрасно дете.”


Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай